Определение № 4317 от 25.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4317 гр. София, 25.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101077 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени от ищцата М. Г. С. и от ответника Прокуратурата на РБ, касационни жалби срещу решение № 1299/11.12.2024г. по в. гр. д. № 2016/2022г. на Софийския апелативен съд, с което и след частична отмяна на решение № 895/19.04.2022 г. по гр. д. № 9733/2020 г. на Софийския градски съд е осъдена Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на М. Г. С. сумата от 5 000 лв., представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди /над размера от 5 000 лв. до размера от 10 000 лв./, претърпени вследствие воденото спрямо нея наказателно производство по НОХД №5257/2017 г. по описа на Софийския градски съд, приключило с влязла в сила на 13.11.2019 г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.11.2019 г. до окончателното плащане. С въззивното решение е потвърдено решение № 895/19.04.2022 г. по гр. д. № 9733/2020 г. на Софийския градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. С. срещу Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата над размера от 10 000 лв. до претендирания размер от 95 000 лв. - претендирано обезщетение за неимуществени вреди. В частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и е отхвърлен този за неимуществени вреди за сумата над размера от 95 000 лв. до пълния претендиран размер от 120 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищцата М. Г. С. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът Прокуратурата на РБ - в осъдителната му част.

За да се произнесе по искането за допускане, ВКС взе предвид следното:

Ищцата М. Г. С. е изложила в исковата молба, че с влязла в сила на 31.10.2019 г. присъда е 1 била призната за невинна в това, че в периода от 23-ти до 26-ти октомври на 2009 г., в [населено място], чрез съставяне на преправен документ - подмяна на стр. 4 от Акт за прихващане и възстановяване № 901482 от 23.10.2009 г., издаден за "ВИП КАР РЕНТ" ООД, като върху страницата вписала собственоръчно банковата сметка на друго дружество "Бормея" ЕООД, съзнателно дала възможност на последното да получи без правно основание чуждо /на "ВИП КАР РЕНТ" ООД/ движимо имущество - сумата от 173 377,69 лв.

/на 23.10.2019 г. - 12 427,86 лв. и на 26.10.2019 г. - 160 949, 83 лв./, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 212, ал. 5, пр. 1 вр. с ал. 2, алт. 3 НК. Повдигнатото и поддържаното от Прокуратурата на РБ незаконно обвинение е довело до емоционален и психически срив, ищцата се чувствала унизена и засрамена, изпаднала в депресия, затворила се в себе си, станала нервна и избухлива, мразела живота, направила опит за самоубийство, отрицателните емоции на напрежение, страх и тревога, довели до главоболие, прилошаване, неспокоен сън и бърза и продължителна умора, ищцата търпяла упреци и обиди от близки роднини, в т.ч. от родната й сестра, която открито заявявала, че се срамува от нея и я наричала крадла.

Обстоятелството, че има висящ съдебен процес станало известно на широк кръг хора, включително на нейни колеги и съграждани, което повлияло и върху социалния, личния и професионалния й живот /след като е била уволнена дисциплинарно се случвало често да сменя работата си и въпреки притежаваното от нея висше икономическо образование се наложило да започне работа като чистачка, за да изкарва прехраната си/. 3а обезщетение на тези неимуществени вреди тя е предявила иск за заплащане на сумата от 120 000 лв.

Въззивният съд е приел за безспорно установено, че досъдебно производство № ЗМ271/2009 г. по описа на ГДНП е било образувано с постановление от 17.11.2009 г. срещу виновни длъжностни лица от офис "Възраждане" на ТД на НАП за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК, като в хода на същото, бил извършен разпит на 12.07.2011 г. на ищцата М. Г. С. като свидетел.

С постановление от 05.11.2013 г. по ДП № 271/2009 г. на ГДНП, пр. пр. №13961/2009 г. по описа на СГП ищцата М. Г. С. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5 вр. с ал. 2 НК. Първоначално била взета спрямо нея мярка за неотклонение "парична гаранция" от 5 000 лв., която с определение от 16.12.2013 г., постановено по ч. н. д. №5648/2013 г. на СГС е била намалена на 1 500 лв. Наказателното производство преминало в съдебна фаза през 2016 г., когато срещу ищцата бил внесен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 2248/2016 г. по описа на СГС, което съдебно производство с разпореждане от 15.06.2016 г. е било прекратено, а делото върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 17.10.2017 г. е било извършено ново привличане на М. С. като обвиняема за извършено престъпление по чл. 212, ал. 5, пр. 1 вр. с ал. 2, алт. 3 НК и е взета спрямо нея мярка за неотклонение "подписка". Постановлението е било предявено на 23.10.2017 г. лично на обвиняемата в присъствието на защитник адв. Д., а на 01.11.2017 г. й е предявено разследването. Софийска градска прокуратура е внесла нов обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 5257/2017 г. по описа на СГС. С присъда по 2 посоченото дело от 26.03.2019 г., потвърдена с решение от 16.10.2019 г. по ВНОХД № 683/2019 г. на САС, ищцата е била призната за невиновна и е оправдана по така повдигнатото обвинение.

В мотивите си въззивният съд подробно е описал съдържащите се в свидетелските показания последици от наказателното производство и изводите на допуснатата от апелативния съд комплексна психиатрична и психологическа експертиза. Посочил е критериите, обуславящи размера на обезщетението за неимуществени вреди: продължителността на воденото срещу ищцата наказателното производство от 8 години и 4 месеца, обвинение за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, взетите спрямо ищцата мерки за неотклонение "парична гаранция", а след 17.10.2017 г. "подписка".

Също така съдът е отчел, че по отношение на ищцата е действала и мярка на процесуална принуда "забрана за напускане на пределите на Република България" /до 22.08.2018г./, като е приел, че с нея не са нарушени нейните права и качеството й на живот, тъй като по делото не е доказано ищцата да е искала да пътува и взетата мярка да й е попречила. Съдът е съобразил и чистото съдебно минало на ищцата, което само по себе си предполага по-висок интензитет на негативни психически изживявания, на чувствата на безпокойство и страх от осъждане. За недоказани са приети твърденията в исковата молба за това, че ищцата е направила опит за самоубийство, както и за наличието на влошено здравословно състояние, което да е в причинна връзка с воденото срещу нея наказателно производство, доколкото последното не се доказва от писмените доказателства по делото. В тази връзка съдът е посочил, че не се доказват вреди над обичайните такива от незаконно повдигнато и поддържано обвинение. Съдът е взел предвид, че внасянето два пъти на обвинителен акт в съда е предпоставка за основателен и реален страх от осъждане. Също така е съобразил и икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като е посочил, че към 13.11.2019 г. минималната работна заплата в страната е била в размер на 560 лв.

В заключение, въз основа на всичко гореизложено, с оглед критерия за справедливост по чл.

52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че адекватното глобално парично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи в размер на общо 10 000 лв., от които 7 500 лв. са за незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, по което ищцата е била оправдана, и 2 500 лв. за нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Предвид така изложеното апелативният съд е приел, че следва да се присъдят допълнително още 5 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди.

В касационната си жалба Прокуратурата на РБ поддържа, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен, не съответства като еквивалент на действителните вреди, претърпени от ищцата и същият е определен в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Твърди се, че не са изложени мотиви за наличието на причинно-следствената връзка между приетите за установени от въззивния съд обстоятелства и претърпените вреди, както и че не е посочено значението на всяко едно от тези обстоятелства за определяне на размера на вредите. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението, въззивният съд не е обсъдил следните 3 обстоятелства: каква е била интензивността на наказателното производство, конкретно предприетите спрямо ищцата действия на процесуална принуда в хода на съдебното и досъдебното производство, продължителността на наказателното производство, липсата на трайни негативни последици върху физическото и психическото здраве на ищцата, не е съобразена възрастта на ищцата, която се е намира в активна и трудоспособна възраст, което предполагало по-висока устойчивост към стреса от воденото срещу нея наказателно преследване, както и липсата на публично оповестяване и разгласяване на воденото срещу нея наказателно производство, неправилна правна оценка била дадена и на взетите мерки за отклонение "парична гаранция" и "подписка".

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т.

1 ГПК от Прокуратурата на РБ се поддържа искане за допускане в приложното поле на чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1. За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и 2. Как се определя и какво е съдържанието на понятието "справедливост", изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Касаторът се позовава на противоречие на въззивното решение със следните актове: по първия въпрос – на т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК и на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, а по втория въпрос - на решение № 183 от 02.12.2016 г. на BKC по гр. дело № 2224/2016 г., III г. о.; решение № 281 от 30.11.2018 г. на BKC по гр. дело № 582/2018 г., IV г. о. и решение № 112 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 3782/2018 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответната страна М. Г. С. не е подала отговор на касационната жалба на Прокуратурата на РБ.

В касационната си жалба М. Г. С. поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, респ. не е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението за тези вреди, вследствие на което е обосновал погрешни фактически и правни изводи. Според касаторката-ищца въззивният съд не е отчел в достатъчна степен конкретните обстоятелства на случая, а именно: продължителността на наказателното производство, извършваните множество процесуално-следствени действия с участието на ищцата, тежестта на повдигнатото обвинение, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, както и цялостното неблагоприятното отражение на незаконното обвинение върху живота и психическото и физическо здраве на ищцата. Твърди се още, че воденото срещу ищцата наказателно преследване е имало пагубен ефект върху нейната репутация, професионалното й развитие и кариера, които обстоятелства също не са взети предвид от решаващия съд.

Касаторката-ищца моли за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.