Решение № 14445 от 19.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14445 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110128112 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т П“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.П,представлявано от Ч С,против С. Н. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 405,04 лева ( 207,09 евро ) главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането,както и за сумата от 63,51 лева ( 32,47 евро ) мораторна лихва за периода 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г.

В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр.Ппри което ответницата С. като клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща доставеното количество топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния период ответницата е допуснала неизпълнение на своите договорни задължения и размерът на незаплатената главница възлиза на 405,04 лева ( 207,09 евро ). С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 63,51 лева ( 32,47 евро ). Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение ищецът предявява установителните искове. Моли съда да уважи исковете.

Ответницата С. Н. С. в подадения писмен отговор оспорва иска като недопустим,защото ответницата живее в С,ако искът бъде възприет като допустим се явява неоснователен,защото ответницата никога не е живяла в 1 имота,явява се единствен наследник на своя баща,който е притежавал имота,но в имота и след смъртта на баща й е останала да живее съжителка на нейния баща,поради което именно съжителката И С е задължена да заплаща стойността на топлинна енергия. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т П“АД претендира от С. Н. С. сумите от 405,04 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,сумата от 63,51 лева мораторна лихва за периода 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г. за топлоснабден имот в П,П. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 44649/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

Производството пред СРС се е развило след изпращането на делото по подсъдност от РС П.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т П“АД.

Прието е по делото извлечение от сметка на „Т П“АД.

Според заявление декларация за откриване на партида,подадено на 02.10.2020 г.,С. Н. С. е поискала откриване на партида за топлоснабден имот в гр.П,като в заявлението декларация С. С. посочва като свой адрес гр.С. Като основание за откриване на партидата С. С. е представила договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.07.1987 г. на жилище 57,58 кв.м. в гр.П и удостоверение за наследници.

Установява се от удостоверение,че адрес гр.П е идентичен с адрес гр.П.

С нотариален акт от 30.09.2021 г. С. Н. С. се легитимира като собственик на недвижим имот *****4,представляващ жилище с площ от 57,63 кв.м. в гр.П.

Видно от удостоверение за наследници,С. Н. С. е единствен наследник по закон на Н М Р.

От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява,че общият топломер е бил отчитан визуално,а технологичните разходи са приспадани за сметка на доставчика,общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка със заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано в съответствие със законовата уредба,а главницата,която абонатът дължи възлиза на 406,83 лева.

Според заключението по изслешаната съдебно-счетоводна експертиза начислените суми за главница възлизат на 406,09 лева,от които 375,31 лева за топлинна енергия и 29,52 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е 59,25 лева като няма данни за реализирани плаащния.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е 2 законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение,какъвто е настоящият случай. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане,за което е издадена заповедта за изпълнение – в конкретния случай следва да бъде доказано,че между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано какви права и задължения са уговорени,да бъде установено вземането по размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е.искът се явява предявен на 19.07.2023 г.

Съдът намира,че при съобразяване процесуалната позиция на ответницата С.,следва да бъде отбелязано,че в производството по установителния иск предмет на делото е дали съществува вземането,а целта на заповедното производство е да бъде проверено дали претендираното от страната вземане е оспорено от длъжника или не,т.е. заповедното производство по заявление по чл.410 от ГПК цели проверка дали страните спорят относно съществуването или несъществуването на вземането. В хипотезата,когато страната длъжинк е подала възражение по чл.414 от ГПК,тази страна е оспорила дължимостта на вземането и никакви нейни права не се явяват ограничени,защото доказването на вземането се реализира в исков състезателен процес. Доводите на ответницата С. чрез процесуалния й представител,че би могло да се достигне до принудително изпълнение на вземането ( доколкото според ответницата С. същата живее в друга държава ) се явяват неоснователни,защото разпоредбата на чл.415,ал.1,т.2 от ГПК изрично предвижда,че ако длъжникът не бъде намерен на адреса,защото се установява,че не живее на адреса,съдът е длъжен да даде указания за предявяване на иск,т.е. съдът няма да постанови издаване на изпълнителен лист. Същевременно в хипотезата,когато заявлението бъде отхвърлено независимо от причините,поради които заявлението е отхвърлено ( в това число и при позоваване на чл.411,ал.2,т.4 и 5 от ГПК ) съдът е длъжен да даде указания за предявяване на иск – в този смисъл е разпоредбата на чл.415,ал.1,т.3 от ГПК. Анализирайки цитираните разпоредби,съдът приема,че ГПК съдържа процесуални гаранции,че няма да се достигне до принудително изпълнение,без да се е развило исково производство,а същевременно развитието на исков процес между страните за същото вземане е последващо и ако заповедта за изпълнение бъде връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК и се установи,че длъжникът не живее на адреса,и ако заявлението бъде отхвърлено. Софийският районен съд счита,че при съобразяване подаденото заявление декларация от ответницата С.,което е депозирано през 2020 г. пред ищцовото дружество и в което ответницата Стойкол лично е декларирала адреса си в гр.София,съвпадащ с вписания й постоянен адрес,което заявление е налично по делото като писмено доказателство и не е оспорено от ответницата,че посочването на този адрес представлява изрично изявление на ответницата,че това е нейният адрес и всяко изявление на насрещната страна следва да бъде изпращано на този адрес. С оглед това,че заявлението за откриване на партида е подадено около петнадесет години по-късно спрямо 3 година,от която ответницата е посочила,че пребивава в С ( 2005 г.) и ответницата С. е посочила постоянния си адрес в България,а не е декларирала адрес в друга държава,съдът намира,че посоченият адрес представлява адрес,на който могат да бъдат отправени изявления от насрещната страна,както и същият адрес,който съвпада с вписания постоянен адрес,представлява адрес,на който могат да бъдат връчвани призовки и книжа по съдебни производства.

Софийският районен съд приема,че между страните съществува договорно правоотношение – ищецът е дружество,което доставя и продава топлинна енергия,а ответницата С. е клиент на топлинна енергия като единствена собственица на имота на основание наследствено правоприемство от своя баща. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. В конкретния случай и от представените писмени доказателства се установява,че ответницата С. е собственик на имота,а и наличието на договорно правоотношение се доказва от подаденото заявление декларация за откриване на партида,което е подадено от ответницата и което представлява нейното изявление,насочено към възникване на договорно правоотношение. Така мотивиран,съдът намира,че е доказано,че договорно правоотношение между страните съществува. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на страните се уреждат според общите условия на дружеството доставчик. За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е да бъде доказано,че стойността на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия. Провеждането на доказване факта на точно изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена е възложено на ответната страна като възражение,което би изключило основателността на иска. Съдът като съобрази липсата на представени доказателства,че цената на доставена топлинна енергия е заплатена в срока по общите условия,както и като отчете,че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза липсват плащания на суми за процесния период,приема,че исковата претенция е доказана по основание и по размер и подлежи на уважаване в пълния претендиран с исковата молба размер,в която насока според заключението по съдебно-техническата експертиза се установява,че по дялово разпределение стойността на топлинна енергия е дори в по-висок размер. По изложените съображения съдът счита,че исковата претенция в частта за главницата подлежи на уважаване. Изводът на съда,че искът е доказан по основание и размер,не се променя предвид довода,че ответницата С. не е живяла в имота,защото ответницата отговаря за заплащане на топлинната енергия като собственик на имота,в конкретния случай задължението се формира преимуществено от топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,каквато е дължима върху пълния отопляем обем на имота незвисимо от това дали в имота се ползва топлинна енергия за отопление.с оглед това,че договорното правоотношение се развива между страните по настоящото производство,именно ответницата С. отговаря за изпълнение на договорните задължения към дружеството ищец.

Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава 4 кредиторът има право да претендира от длъжника обезщетение в размер на законната лихва. Когато задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,без да е необходимо да бъде поставен в забава,докато ако задължението няма срок,за да бъде поставен в забава длъжникът,кредиторът следва да отправи покана. Съдът приема,че задължението за заплащане на топлинна енергия е възникнало като срочно. Клаузата на чл.34,ал.1 от общите условия на дружеството доставчик предвижда,че стойността на доставена топлинна енергия подлежи на заплащане в срок от тридесет дни,считано от издаване на фактурата. При липсата на изпълнение в срока,предвиден според общите условия,съдът намира,че исковата претенция за мораторна лихва е доказан по основание,а по размер следва да бъде уважен за сумата от 59,25 лева ( 30,29 евро ),а за разликата до пълния претендиран размер искът подлежи на отхвърляне.