Решение № 363 от 11.12.2020, Административен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 363/ 11.12.2020 г., град

Добрич

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

НЕЛИ КАМЕНСКА при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура -Добрич, РАДОСЛАВ БУХЧЕВ, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно дело с административно–наказателен характер № 491 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, бел.“Трети март“ № 59, представлявано от П.П.-прокурист, срещу Решение № 43, постановено по нахд. № 192/2019 г. по описа на Районен съд-Каварна, с което е потвърдено Наказателно постановление № **********-64/12.09.2019 г., издадено от ***-директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна.

В касационната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Касаторът счита, че съдът е постановил съдебен акт, с който неправилно е възприел.

Възразява, че в НП не бил посочен начина на измерване на географските координати, при съставянето на констативния протокол не присъствал представител на „В и К - Добрич“ АД. В АУАН № 3281/27.08.2019 г. се цитирало Постановление на ОП Добрич, според което т.нар.“канал“ започвал от временен бар и свършвал в морето и тези съществени разминавания между констатациите на РИОСВ Варна и ОП Добрич нарушавали правото на защита. Съществени разминавания имало в констатациите за дължина на трасето. Поради така описаните пороци моли решението на районния съд и потвърденото с него НП да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът, Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна, чрез юрисконсулт *** моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за законосъобразно.

Административен съд –Добрич, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита касационната жалба за неоснователна.

С оспореното пред Районен съд - Каварна Наказателно постановление № **********-64/12.09.2019 г. директорът на РИОСВ-Варна е наложил на „В и К Добрич“ АД имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.128в от Закона за биологичното разнообразие за извършено нарушение на чл.31, ал-.1 от Закона за биологичното разнообразие във вр. с чл.2,ал.2 и ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

За да потвърди като законосъобразно наказателното постановление районният съд е приел за доказано, че санкционираното дружество е прокопало канал с дължина от около 230-250 метра, преминаващ през няколко поземлени имоти по КК на с.Крапец община Шабла, през пясъчни образувания, частично покрити с тревна псамофитна растителност, в който са положени два вида тръби с цел възстановяване водоподаването към бунгала/къмпинг, собственост на „Найден Киров“ АД гр.Русе, без да проведе процедура по реда на чл.31 от Закона за биологичното разнообразие.

В мотивите на решението е прието за установено също, че територията, в която са положени тръбите попада в границите на две защитени зони- защитена зона за опазване на дивите птици „Дуранкулашко езеро“ и защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна „Езеро Дуранкулак“. От деловодната програма на РИОСВ се установявало, че за инвестиционното предложение „Прокопаване на канал и полагане на тръби“ с възложител „Водоснабдяване и канализация –Добрич“ АД нямало проведена процедура по чл.31 от Закона за биологичното разнообразие.

Съдът е извършил служебно проверка за спазването на административно-производствените правила, при която е установил, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са мотиви, че извършването на нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Извършена е проверка и по отношение на наложената административна санкция и е прието , че тя е определена правилно, размерът й е съобразен с чл.27 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав на Административен съд

–Добрич намира, че решението е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице посочените в касационната жалба касационни основания за отмяна. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото, като е приел, че тя съответства на описаната акта и наказателното постановление.

Възражението в касационната жалба, че съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения относно установяване на извършването на нарушението-с какво техническо средство са определени географските координати на мястото, на което е прокопан каналът и т.н. е неоснователно.

Касаторът не оспорва, че „Водоснабдяване и канализация

Добрич“ АД е извършило процесната дейност по полагане на тръби в защитената територия, нито сочи доказателства, които да установяват нещо различно от установеното с представените пред районния съд доказателства. Възраженията му са необосновани. Не е налице необосновано даден превес на едни доказателства спрямо други. Съдът е приложил закона въз основа на единствените доказани по делото факти, установяващи реализиране на инвестиционно намерение от касатора без преди това да е проведена процедурата по чл.31 от ЗБР, съгласно който планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона.

Въззивния съд се е позовал изцяло на писмените и гласните доказателства по делото, които е обсъдил коректно в мотивите на решението. Въз основа на доказателствата съдът е извел единствения логичен извод, че нарушението е доказано, извършителят е установен и че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Затова настоящата инстанция счита, че направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателства е довел до правилно изясняване на фактическата обстановка и прилагане на материалния закон В заключение касационният състав приема, че решението на районния съд е законосъобразно. Правилно съдът е потвърдил наказателното постановление, което не страда от визираните в въззивната и в касационната жалба пороци.

По горните съображения Административен съд - Добрич, в касационен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на РИОСВ-Варна е направил своевременно искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РИОСВ-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото бе проведено в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение за явяването на юрисконсулт в минимума от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл.1 от АПК във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43 от 24.07.2020 г. на Районен съд -Каварна, постановено по нахд № 192/2019 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Добрич, бул.“Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор *** да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна сумата от 80 (осемдесет) лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: