Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 16.02.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Административно наказателно дело 986/2025
Вид
Решение № 23
Подписан
16.02.2026
В сила
12.03.2026
Състав
Васил Митев Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20252330200986 по описа за 2025 година Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Г. Д. К. от гр. С., срещу Наказателно постановление № 24-0804-010165/08.01.2025 г. на Началник сектор при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 50 лева и и на основание Наредба Iз2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки.

В жалба се излагат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

На *** г., св. Т. С. – младши автоконтрольор при ОД-МВР-С. съставил АУАН серия GA № *** от същата дата за нарушение по чл. 137а, ал.1 затова, че на *** г., около 20.36 ч. в гр. С., бул. Хр. Ботев/Толбухин/ до бл. 62, като водач на МПС категории М1, М2, М3, N1, N2, N3, когато е в движение не 1 използва обезопасителен колан, с който МПС е обурудвано. В АУАН-а, като обстоятелства при които е било извършено нарушението актосъставителя посочил, че на *** г., около 20.36 ч. в гр. С., бул. ***, посока ул. Б.М. управлява лек автомобил Ситроен С4 с ДК № ***, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е обурудвано МПС-то. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от него с разписка и подписан без възражения. Такива писмени възражения са били предоставени в законоустановения срок, които с докладна записка на ПИ Г ППД РУ-С. от 16.01.2025 г. били приети за основателни и било посочено да не се издава наказателно постановление по съставения акт поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Въз основа на АУАН-а, на 08.01.2025 г., наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 24-0804-010165/2025 г., което било връчено на 11.06.2025 г. и обжалвано на 25.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие от събраните по делото гласни и писмени доказателства, прочетени на основание 283 от НПК.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът констатира, че фактическата обстановка описана в АУАН и в НП не е установена по безспорен начин. От свидетелските 2 показания се установява, че при съставяне на акта в талбета някои улици не излизат имената им и те са писали близки улици, което налагало в последствие да обясняват точно къде са ги спрели.

Освен разминаванията между действителната фактическа обстановка и описаната в АУАН и в НП обстановка, съдът намира, че са нарушени императивните разпоредби на ЗАНН във връзка с издаването на НП. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което изискване е въздигнато от закона в задължителен реквизит.

Същото условие предвижда и чл. 57, т. 5 от ЗАНН за наказателното постановление. В конкретния случай както н АУАН, така и в НП налице разминаване между посоченото в АУАН и в атакуваното НП нарушение. При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която, следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. При установяване на нарушението и при издаване на атакуваното наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на установената в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие между описанието на нарушението в АУАН и в наказателното постановление.

И в двата акта АУАН и НП/, на жалбоподателя е вменено нарушение затова, че на *** г., около 20.36 ч. в гр. С., бул. Хр. Ботев/Толбухин/ до бл. 62, като водач на МПС категории М1, М2, М3, N1, N2, N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е обурудвано. В АУАН-а, като обстоятелства при които е било извършено нарушението актосъставителя посочил, че на *** г., около 20.36 ч. в гр. С., бул. ***, посока ул. Б.М. управлява лек автомобил Ситроен С4 с ДК № ***, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е обурудвано МПС-то.

На последно място, непосочването в АУАН на нормативния акт, от който е посочената нарушена разпоредба постановление е още едно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт като незаконосъобразен.

Нарушението, за което е образувано административнонаказателното производство срещу жалбоподателя със съставянето на АУАН е чл. 137а, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита, тъй като видоизменянето на повдигнатото административнонаказателно обвинение е затруднило нарушителя да разбере още в началната фаза на адм. Наказателното производство какво точно се е 3 изразило противоправното му поведение и какви задължения не е изпълнил.

Предвид това остава неясна волята на административнонаказващия орган за какво именно нарушение е наложил санкция на жалбоподателя, а и липсва описание на обстоятелствата, които са относими към предмета на доказване, конкретно към състава на визираното от него в НП като правна квалификация нарушението.

Визираните нарушения са съществени по смисъла на закона и водят до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като нарушителят има право да узнае в извършването на какво точно нарушение е обвинен, за да може да организира защитата си, като същите не могат да бъдат санирани, преодоляни в съдебната фаза на производството.

С оглед на горните съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-010165/08.01.2025 г. на Началник сектор при ОДМВР-С., с което на Г. Д. К., ЕГН ********** от гр.

С., кв. ***, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 50 лева и и на основание Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд, гр. Ямбол, в 14- дневен срок от получаване на съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил М. Атанасов при участието на секретаря Я. П. С. като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно наказателно дело № 20252330200986 по описа за 2025 година Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Г. Д. К. от гр. С., срещу Наказателно постановление № 24-0804-010165/08.01.2025 г. на Началник сектор при ОДМВР-С., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание Глоба в размер на 50 лева и и на основание Наредба Iз2539/17.12.2012 г. на МВР се отнемат 10 контролни точки.

В жалба се излагат доводи за процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено:

На *** г., св. Т. С. – младши автоконтрольор при ОД-МВР-С. съставил АУАН серия GA № *** от същата дата за нарушение по чл. 137а, ал.1 затова, че на *** г., около 20.36 ч. в гр. С., бул. Хр. Ботев/Толбухин/ до бл. 62, като водач на МПС категории М1, М2, М3, N1, N2, N3, когато е в движение не 1 използва обезопасителен колан, с който МПС е обурудвано. В АУАН-а, като обстоятелства при които е било извършено нарушението актосъставителя посочил, че на *** г., около 20.36 ч. в гр. С., бул. ***, посока ул. Б.М. управлява лек автомобил Ситроен С4 с ДК № ***, като по време на движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е обурудвано МПС-то. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от него с разписка и подписан без възражения. Такива писмени възражения са били предоставени в законоустановения срок, които с докладна записка на ПИ Г ППД РУ-С. от 16.01.2025 г. били приети за основателни и било посочено да не се издава наказателно постановление по съставения акт поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Въз основа на АУАН-а, на 08.01.2025 г., наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление № 24-0804-010165/2025 г., което било връчено на 11.06.2025 г. и обжалвано на 25.06.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие от събраните по делото гласни и писмени доказателства, прочетени на основание 283 от НПК.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съдът констатира, че фактическата обстановка описана в АУАН и в НП не е установена по безспорен начин. От свидетелските 2 показания се установява, че при съставяне на акта в талбета някои улици не излизат имената им и те са писали близки улици, което налагало в последствие да обясняват точно къде са ги спрели.