Решение № 197 от 17.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Велико Търново, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100764 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ.

Ищците основават исковите си претенции на твърдения, че първият от тях е брат, а останалите двама – баба и дядо на Д. Б. М., починал като пътник в автомобил при ПТП реализирано на 15.03.2023г. Уточняват, че виновен за настъпване на пътния инцидент е застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Фолксваген голф плюс“ с рег. № ВТ 9596 ВС. Посочват, че същият е осъден с влязла в сила присъда № 5/12.03.2024г. по НОХД № 65/2024г. на ВТОС за това, че поради шофиране с превишена скорост от 117 км/ч, при разрешена от 90 км/ч, е нарушил чл. 21 ал. 1 ЗДвП, загубил е контрол над управляваното от него превозно средство и по непредпазливост е причинил смъртта на техния близък роднина. Ищците допълват, че с починалият са живели на един адрес като сплотено семейство с изключително силна, трайна и дълбоко емоционална връзка и неговата загуба им е причинила изключителен стрес, психическа и емоционална болка. Изтъкват, че преживяната от тях трагедия е особено тежка, тъй като починалият е бил в млада възраст /17г./ и му е предстояло да намери своя жизнен, семеен и професионален път, като вместо да отпразнуват абитуриентския му бал се е наложило да организират неговото погребение. Ищците твърдят, че всеки от тях е полагал изключителни грижи за Д. от раждането до смъртта му, като уточняват, че последните двама като негови баба и дядо често са помагали и встъпвали в родителските задължения на майката и бащата. Сочат, че са го водили и вземали от детска градина, а по късно и от училище, 1 както и че ищцата се е грижила да има чисти дрехи и топъл обяд, като се върне вкъщи.

Твърдят, че вторият ищец се е занимавал с пчеларство и е предавал знанията си на починалия, както и че двамата ищци са помагали в учението и възпитанието му. По отношение на първия ищец и негов брат се твърди, че между тях е имало малка възрастова разлика и съществувала безусловна братска любов, че са израсли заедно, че са били неразделни, както и че са излизали заедно да се забавляват и са имали обща компания. Сочи се, че първият ищец е бил пример за по – малкия си брат и винаги го е напътствал, подпомагал и защитавал. Ищците изтъкват, че връзката между тях и Д. е трайна и дълбока и че същият е възприемал баба си и дядо си като втора майчина и бащина фигура, затова внезапната му загуба е довела до депресия, безсъние, загуба на апетит, безразличност към ежедневието, тежка мъка и тъга, емоционална празнота и страдание, самообвинение за случилото се. Ищците твърдят, че на 13.02.2024г. са предявили пред застрахователя писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за описаните от тях неимуществени вреди, но ответникът отказал да стори това, въпреки че преди образуване на делото е заплатил обезщетение на родителите на починалия. По тези съображения ищците отправят искане до съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на техния близъл в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези суми от 13.02.2024г. до окончателното им изплащане.

Претендират разноски.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Признава, че между него и виновния за процесното ПТП водач на МПС е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, както и че ищците са предявили пред него застрахователни претенции. Възразява, че ищците като брат и баба и дядо на загиналия при ПТП попадат в кръга от лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди. В тази връзка изтъква, че между тях не е съществувала особена близост, с по – висок интензитет от този на обикновените роднински отношения. Оспорва, че болките и страданията на ищците не са изключителни, тъй като изложените в исковата молба твърдения разкриват съществуването на обичайни отношения между баба и дядо и внук, както и между двама братя. Смята, че между тях са били налице типичните за всяко българско семейство взаимоотношения на любов, разбирателство, уважение, както и че те не са по – дълбоки и специфични от отношенията във всяко друго българско семейство. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като починалия не е бил с поставен предпазен колан, както и че претендирания размер на обезщетение е завишен и несъответен на реално претърпените от ищците морални вреди. Оспорва се и дължимостта на акцесорната претенция за лихви. С тези доводи се иска от съда да отхвърли ищцовата претенция с присъждане на разноски, а в условията на алтернативност, при наличие на основания 2 за дължимост на застрахователно обезщетение неговия размер да се определи до 5000 лв., съгласно чл. 493а ал. 4 КЗ вр. § 96 ал. 1 от ПЗР на КЗ.

Предявени са субективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от влязлата в сила на 28.03.2024г. присъда № 5/12.03.2024г. по НОХД № 65/2024г. на ВТОС се установява, че водачът на л.а.

„Фолксваген голф“ с рег. № ВТ 9596 ВС е признат за виновен в това, че на 15.03.2023г. на път I-5 при км. 94+200, при управление на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21 ал. 1 ЗДвП като се движел с превишена скорост от 117 км/ч, при разрешени 90 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Д. М. Б., който седял на задната седалка - престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК вр. чл. 21 ал. 1 ЗДвП.

С доклада по делото между страните е обявено за безспорно, че към датата на ПТП л.а. „Фолксваген голф“ е бил застрахован от ответното дружество договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От представеното удостоверение за роднински връзки на Община П. Тръмбеш се установява, че първият ищец е брат, а другите двама ищци са дядо и баба на починалия при ПТП Д. Б.. Последният и ищците са имали една и съща адресна регистрация по постоянен адрес, видно от представените копия на лични карти и удостоверение на Община П. Тръмбеш от 07.01.2025г.

Ищците са отправили, заедно с родителите на починалия, писмена застрахователна претенция по чл. 380 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, която е заведена при ответния застраховател под № 446/13.02.2024г. С писмо с изх. № 166/20.02.2024г. застрахователят е уведомил ищците, че по отношение на тях липсва основание за уважаване на застрахователната им претенция. Тази на родителите е уважена и въз основа на постигнати извънсъдебни спогодби от 23.07.2024г. на всеки от тях е изплатена сумата от по 140 000 лв.

/преводни нареждания от 25.07.2024г./.

От представената епикриза от МОБАЛ гр. В. Търново от 29.11.2023г. се установява, че на 24.11.2023г. ищцата е претърпяла операция за частична смяна на тазобедрена става, поради фрактура на шийката на бедрената кост, след което е провела рехабилитационно лечение в периода 09.12.2024г. – 20.12.2024г. /епикризи № 3238/20.12.2024г. и № 45/07.01.2025г. на МБАЛ гр. Бяла/. От представената от НЗОК справка за периода 01.01.2018г. – 31.12.2024г. е видно, че същата е имала хипертонична болест на сърцето, за което регулярно посещавала личния си лекар.

3

От показанията на свидетеля К. И. – близък приятел на семейството се установява, че починалият, неговите родители и ищците са живеели заедно в един апартамент в гр. П. Тръмбеш. За ищцата починалият като неин внук бил по – мил от децата й. Тя много се грижила за него – приготвяла му храна, помагала му с уроците и домашните, тъй като е бивша учителка. Била му като втора майка и свидетелят не е виждал никога да му се скара. След смъртта на внука си свидетелят я е виждал да плаче и повече не я видял весела. Веднъж се наложила да я закара до болницата в Търново, тъй като била паднала и тогава му се оплакала, че й се разбутало здравето след смъртта на внука й. Дядото на Д. също бил много близък с него. Водел го навсякъде със себе си, вкл. на пчелина му по пътя за с. Орловец. Вземал го от училище и го карал по състезания. Между двамата братя имало много силна връзка. Д. копирал брат си. Обитавали една стая и даже спели на едно легло.

От показанията на свид. ГА.а – майка на най – добрия приятел на починалия се установява, че цялото семейство живеело заедно на един адрес. Двамата братя имали две години разлика, заедно учели и заедно ходели на състезания „Млад огнеборец“, както в България, така и в чужбина. Не се разделяли и били в една компания. Ищецът бил пример за брат си Д., който искал също да стане като него полицай. Ищецът трудно преживял случилото се и споделил в социалните мрежи на рождения ден на Д., когато е трябвало да навърши 18 години, че е бил негова опора и защита. Ищецът си татуирал отзад на крака датата на раждане и датата на смъртта на брат си. Преди ПТП ищецът бил весел човек, душата на компанията, но след това се затворил в себе си, не споделял, плачел. Не оставал да спи в гр. П. Тръмбеш, като казал на свидетелката, че му е много тежко да спи на леглото, на което спял преди това с брат си. От преди катастрофата работел като полицай в гр. В. Търново, където живеел на квартира.

Бабата и дядото са помагали в отглеждането на децата, тъй като родителите работили.

Посрещали ги от училище, приготвяли им храна, помагали с домашните, а дядото водел Д. на тренировки по карате и на състезания. Дядото и Д. били постоянно заедно и често го водил на вилата си в с. Каранци.

От показанията на свид. М. – колега на бащата на починалия се установява, че познава семейството и че те били много близки помежду си. Живеели заедно в едно домакинство. Д. постоянно бил с дядо си, който го водел на пчелина си и го учел на пчеларство, а той и искал да стане ловджия като него. Свидетелят не е виждал дядото да се кара или да посяга на внука си. Отношенията им били като приятели. Водел го на тренировки и състезания, тъй като родителите му обикновени били заети. Дядото трудно понесъл загубата на Д., плачел и споделял, колко е тежко да загубиш внук. По – големия брат бил като ментор на Д., закрилял го, а Д. искал да е като него. Двата имали прекрасни отношения, живеели в една стая и спели на едно голямо легло. След смъртта на брат си, ищецът се затворил в себе си и не споделял, а преди това бил много весел. Преди катастрофата ищецът започнал работа като полицай в гр. В.

4

Търново и отишъл да живее там.

От заключението на изслушаната по делото КСМАТЕ се установява, че с оглед сложния механизъм на настъпване на ПТП не може да се даде с категоричност отговор на кое място е пътувал починалия, но с оглед затискането му с лявата част на автомобила, е възможно да се е возил на задната седалка. Същият категорично не е използвал предпазен колан при настъпване на ПТП. Според вещите лица, ако бе използвал такъв и поради това не бе изпаднал от купето на автомобила, е възможно травмите да бъдат по различни – по-леки с възможност за предотвратяване на летален изход. Вещите лица не са установили извършени краш тестове с автомобил от процесната марка и модел, съответни на механизма на настъпване ПТП. Същите са отговорили, че процесната марка и модел автомобили фабрично е снабдена от завода производител с предпазни колани на всички седалки предназначени за пътници.

Поради невъзможност да се извърши оглед, вещите лица са посочили, че не могат да посочат със сигурност дали към датата на ПТП процесния л.а. е имал обезопасителни колани. В съдебно заседание вещото лице – съдебен лекар разяснява, че при скорост на движение от 120 км/ч и с оглед конкретния механизъм на настъпване на ПТП е възможно да загине пътник с колан, тъй като над 90 км/ч коланите травми стават смъртоноси респ. да оцелее пътник без колан.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4245c209-99bb-4c40-a794-d41827e32024