Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 266600 от 18.11.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 422/2021
Вид
Решение № 266600
Подписан
18.11.2021
В сила
11.01.2022
Състав
ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр.София, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

И. КИРИМОВ при участието на секретар Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия КИРИМОВ въззивно гражданско дело № 422 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от ищеца И.Н.Ш., ЕГН: **********, чрез адв. И., срещу решение № 78098 от

28.04.2020 г. по гр. дело № 16039/2018 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 69-и състав, с отстранена ОФГ с решение № 20243590 от 04.11.2020 г., в частта с която са отхвърлени предявените от ищеца срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление *** искове, както следва: иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ – за сумата над 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева до пълния предявен размер от 8000,00 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2016 г. в гр. Варна, ул. „Ц.Д.”, на кръстовището с ул. „Магнолия”, ведно със законната лихва от 08.03.2018 г. до окончателното плащане и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за сумата над 94,00 /деветдесет и четири/ лева до пълния предявен размер от 1122,00 /хиляда сто двадесет и два/ лева и за периода от 12.10.2016 г. до 31.08.2017 г., представляваща обезщетение за забава.

В жалбата са изложени съображения за това, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушения на материалния закон и е необосновано. Поддържа се, че претенцията за обезщетение на неимуществени вреди следва да се уважи в пълния ѝ предявен размер с оглед претърпените от жалбоподателя в причинна връзка със застрахователното събитие вреди. Направено е искане за отмяна на атакуваната част от съдебния акт и постановяване вместо нея на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост. Доказателствени искания не са направени.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.” АД, чрез юрк. В., с който основателността на въззивната жалба се оспорва, поради което се иска обжалваната част на съдебното решение да бъде потвърдена. Твърди се, че след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, присъдените с него в полза на ищеца сума са били изплатени от страна на ответника. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателката, становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна, следното:

Въззивната жалва е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За да се приеме за основателен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ, ищецът следва да установи без съмнение, че застрахованият виновно го е увредил, като му е причинил вреди (в конкретния случай се претендират неимуществени вреди), които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, както и наличие към датата на увреждането на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" по което отговорност носи ответникът.

Решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, с която предявените искове са уважени, поради което основанието на исковете е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се концентрира върху обстоятелството дали ищецът е получил при процесното ПТП, сочените травматични увреждания, респ. дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вкл. с оглед заявеното с отговора на исковата молба съпричиняване на вредоносния резултат.

По делото са представени амбулаторен лист № 001571 от 24.10.2016 г. за преглед на И.Н.Ш., в който се съдържат данни, че ищецът е претърпял травма, от когато изпитва болки в коляното, след което е последвало и ПТП, в което имал качеството на пешеходец и получил остра болка в кръста и десния крак, както и трудност за изправяне. Постепенно болката се локализирала в десния крайник, усеща се през цялото време и причинява накуцваща походка. Като обективно състояние е описано болезнени и ограничени активни и пасивни движения, както и дясна колянна става с оток, палпаторна болка и уплътнение в дясна ставна цепка. В медицинско удостоверение № 997/2016 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД се съдържа информация за това, че след извършен на 12.10.2016 г. преглед на И.Н.Ш., който на 12.10.2016 г., около 09.00 часа пострадал като пешеходец при ПТП, е получил контузия на главата, травматичен подкожен хематом в дясна теменно-слепоочна област на главата, ожулвания по лицето и дясната ушна мида, ожулвания по дясното коляно, лявата подбедрица, травматичен оток по лявата подбедрица.

Посочено е че описаните травматични увреждания са резултат от удари и тангенционално действие с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин, както и че в своята съвкупност тези увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От лист за преглед на пациент в МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД се установява, че пациентът И.Ш. е постъпил в лечебното заведение на 12.10.2016 г. в 09.30 часа, където му е извършен преглед и е установено, че е получил травма на главата при ПТП, поради което са назначени допълнителни консултации. В амбулаторен лист № 001409 от 26.10.2017 г. се съдържа информация, че през 2014 г. И.Н.Ш. е претърпял операция по повод ЛММ на ляв крайник, а през месец октомври 2016 г. е претърпял ПТП като пешеходец, от когато изпитва болки в ляво коляно с периоди на отток, като при натоварване болката се усилва.

От приетото пред Софийски районен съд заключение на СМЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на главата, включваща две ожулвания в областта на дясното слепоочие, както и по дясната буза, непосредствено под дъгата на скулата; ожулване, продължаващо към вътрешността на ушната мида по задния полюс на дясната ушна мида, като в съвкупност травмите са причинили на пострадалия болка и страдание; контузия на долните крайници, включваща ожулване на предна повърхност на дясното коляно; ожулване и оток по външната повърхност на лявата подбедрица и непосредствено под коленната става, които в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице установените травми са резултат от действието на твърди и тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива, като добре отговарят да са получени при посочения вид ПТП – блъскане от лек автомобил с последващо падане от терена. Локализацията и видът на травмите добре отговарят да са получени при посочения вид ПТП, като са налице медицински основания да се приеме пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и инцидента. Характерът и степента на уврежданията съответстват на травмите получени при ПТП. Локализацията и видът на травмите добре отговарят да са получени при посочения вид ПТП, като са налице медицински основания да се приеме пряка причинно-следствена връзка между уврежданията и инцидента. Според заключението на експерта, което изцяло се споделя, обичайният период за възстановяване за травмите на по главата е 7-10 дни, като липсват данни за усложнено възстановяване, а обичайният период за възстановяване за травмите на долните крайници е две-три седмици, като липсват данни за усложнено възстановяване. Продължаващите оплаквания за левия крак не могат да се свържат единствено с процесното ПТП предвид данните за преживяна операция на лявото коляно в предходен период. От приетото по делото заключение на ДСМЕ, което се възприема от настоящия съдебен състав, се установява, че допълнително представените по делото документи не променят първоначалното заключение на вещото лице.

В открито съдебно заседание пред районния съд вещото лице е разяснило още, че се касае за травматични увреждания, които не са свързани със счупване на кости или увреждане на мекотъканни, вътреставни или мускулно-сухожилни структури. Вещото лице акцентира върху това, че липсват каквито и да е изследвания, които да доказват наличието на вътреставни увреждания на коленете, както и че в документите е отразена хипотрофия на бедрен мускул, която не е относима към травмата на коленете. Посочва още, че през 2017 г. се е появила продължаваща болка и намаляване на мускулатурата на лявото бедро, което не може да се свърже с процесното ПТП, както и че по делото няма данни да е пропусната някаква диагностика към момента на ПТП. Вещото лице е отразило съдържащата се в медицинската документация информация за остро отреагиране на стрес и по-силни реакции при пострадалия, като е приел, че тези документи не дават основание за промяна на основното заключение. Следва да се има предвид и посоченото от вещото лице, че липсват документи за това дали и с каква честота е провеждана психотерапия, за каквато се твърди и каквато е била предписана на ищеца.

В производството пред първоинстанционния съд е проведен разпит на свидетеля Ш. – майка на ищеца, показанията на която се кредитират от настоящия съдебен състав. От тези свидетелски показания се установява, че И.Ш. е имал охлузвания, отток на главата, страдал е от главоболие и безсъние, изпитвал болки и страх, както и че повече от месец-два е посещавал физиотерапия, като свидетелката не може да посочи в кое лечебно заведение се е провеждала въпросната физиотерапия. Освен това от показанията на свидетелката става ясно, че през 2014 г. ищецът е претърпял операция на левия крак заради скъсан менискус, но се възстановил напълно и нямал болки.

От доказателствата по делото става ясно, че по повод отправено от ищеца до ответника по делото уведомление за настъпило застрахователно събитие и покана за плащане на застрахователно обезщетение, с писмо от 20.12.2017 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че експертите при дружеството са определили да му се изплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 700,00 /седемстотин/ лева, както и че тази сума е преведена по посочената от ищеца банкова сметка, ***е.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Настоящият съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че контузията на главата е заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че същият не се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 18 години, т. е. в млада и трудоспособна възраст, както и че тези болки са отзвучали и към настоящия момент няма остатъчни травми.