Решение № 107 от 20.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Пловдив, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора И. Перпелов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600263 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.34 ал.1 вр.чл.20 ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС.

Постъпила е жалба от адв.Д. И. Ц. като служебен защитник на засегнатото лице Х. В. Д. против решение №93/27.05.2024г., постановено по ЧНД № 341/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е признато и допуснато до изпълнение

Решение № BHLN/611230024782/2023 от

11.12.2023 г., влязло в сила на 07.02.2024г., постановено от австрийски несъдебен орган –BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LEOBEN, с което на Х. В.

Д., ЕГН **********, българин, български гражданин, е наложена финансова санкция общо в размер на 300 евро, за допуснати нарушения на по реда на § 32 Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG;§ 20 Abs. Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г. (BStMG) с обща парична левова равностойност 586.74лв.

В жалбата се твърди, че е нарушена процедурата при издаване на въпросното решение за налагане на финансова санкция във връзка с правото на защита на засегнатото лице и свързани с това непълноти в Удостоверението по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС, поради което се иска отмяната на решението на окръжния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е неоснователна.

1

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въззивната инстанция констатира, че окръжният съд е извършил правилна и задълбочена проверка и оценка на материалите по делото, като подробно е обсъдил и преценил всички изисквания и основания на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/, за да признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, постановено от австрийски несъдебен орган

–

BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT LEOBEN, с което на Х. В. Д., ЕГН **********, българин, български гражданин, е наложена финансова санкция общо в размер на 300 евро, за допуснати нарушения на по реда на § 32 Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG;§ 20 Abs. Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г. (BStMG) с обща парична левова равностойност 586.74лв.

Производството по делото е образувано по искане за признаване и изпълнение на Решение на австрийски несъдебен орган, а именно :

BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT

LEOBEN с рег.

№

BHLN/

611230024782/2023 от 11.12.2023 г., влязло в сила на 07.02.2024 г., постановено на основание чл.13 Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на лицето Х. В. Д., ЕГН ********** от с. О., ул. “С.Г.“ № *. Към искането е приложено Удостоверение по чл.4 от цитираното Рамково решение – в оригинал на немски език и в превод на български език и заверено копие на решението, въз основа на което е издадено удостоверението.

Действително постъпилото искане за признаване и изпълнение на Решение рег. №BHLN/611230024782/2023 от 11.12.2023 г., влязло в сила на 07.02.2024 г., постановено от австрийски несъдебен орган – Bezirkshauptmannschaft Leoben, е придружено с изискуемите удостоверение и решение, като Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение, както е приел и първият съд, съдържа всички реквизити, съгласно Приложение № 2 към чл. 4, ал.1 от ЗПИКонфОтнНалФС.

По делото е депозирано и решение за налагане на парична глоба, което е издадено от държава-членка на Европейския съюз – Австрия, а именно от несъдебен орган въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се преследват като правонарушения. Установява се от представеното удостоверение, че Решението с № BHLN/611230024782/2023 е влязло в сила на 07.02.2024 г

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, въпросното решение е от категорията актове за налагане на задължение за плащане, чието признаване може да се иска от компетентния български съд, като се постанови и 2 съответното му изпълнение. Съгласно чл. 5 от ЗПИКонфОтнНалФС, посоченото удостоверение е изпратено до компетентния орган в Република България с надлежен превод на български език.

В удостоверението се сочи физическото лице, по отношение на което е наложена финансовата санкция- Х. В. Д., ЕГН ********** от с. О., ул.“С.Г.“ № *, посочена е и наложената финансова санкция в размер на 300 евро.

В удостоверението подробно са описани и обстоятелствата, при които е извършено нарушението от засегнатото лице Х. В. Д., включително по място и време, а именно : За въпросното превозно средство (с допустимо общо тегло от не повече от 3,5 т) не е била заплатена надлежно пътна такса, зависеща от разстоянието.

Дата: 26.01.2023, час: 18:04

Населено място; Sankt M in O, A* Str.km ****,

Abschnitt Ubelbach-KN St. Michael, Fahrtrichtung: KN St. Michael /Австрия/ Регистрационен номер: *************

Посочена е и правната квалификация на допуснатото нарушение:

§ 32 Abs. 1 i.V.m. § 20 Abs. 1 BStMG;§ 20 Abs. Закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002 г. (BStMG).

При тези данни съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИКонфОтнНалФС, тъй като депозираното по делото решение за налагане на парична глоба е постановено в административно-наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение и по българското законодателство. В този смисъл са налице условията за признаване и изпълнение на територията на Република България на това решение. Налице е и хипотезата на ал.2 от посочената разпоредба, тъй като видно от удостоверението се касае за деяние - поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, като в този смисъл не се изисква и двойна наказуемост. Налице са и условията на ал. 3 от посочената разпоредба за признаване на решението, тъй като се установи по делото, че засегнатото лице има местоживеене на територията на Република България.

Не са налице основанията за отказ, за признаване и изпълнение на решението, визирани в чл. 35 от ЗПИКонфОтнНалФС - удостоверението е пълно, с необходимите отметки, в какъвто смисъл са неоснователни възраженията на защитата, а и отговаря като съдържание на решението за налагане на парична глоба. Не е изтекла давност по българското законодателство за изпълнение на решението. Наложената финансова санкция е по-висока от 70 евро, като не са налице и останалите хипотези предвидени в чл.35, в това число и по т.9 за отказване изпълнението на решението.

Освен това първият съд надлежно е проверил, съгласно чл. 35, т. 9 от ЗПИКонфОтнНалФС, дали засегнатото лице, съгласно удостоверението е 3 било уведомено лично, или чрез упълномощен представител, относно правото си да обжалва решението и относно сроковете за това, според законодателството на издаващата държава, както и дали е било уведомено лично или чрез представител относно производството, пак съгласно законодателството на издаващата държава. Видно е от депозираното удостоверение, че тези изисквания са били изпълнени от издаващата държава.

С оглед именно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции, съобразно и цитираното по-горе рамково Решение, това става между компетентните органи на съответните държави членки на ЕС на базата на взаимното доверие. В този смисъл е достатъчно в удостоверението по чл. 4 от ЗПИКонфОтнНалФС да е посочено от издаващата държава, че по отношение на засегнатото лице са спазени процедурите, посочени по-горе, както е посочено в настоящето удостоверение.

Освен това е установено, че засегнатото лице не е представило доказателства за пълното или частично изпълнение на наложената му парична глоба и дължимите разноски – съгласно чл.33 от Закона.

С оглед на изложеното съдът правилно е признал и допуснал до изпълнение процесното решение за налагане на финансова санкция, като е посочена и левовата й равностойност по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция, с оглед разпоредбата на чл.16 ал.8 ЗПИКонфОтнНалФС, която е 586.74 лв.

Предвид на изложените съображения, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно, поради което ПАС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №93/27.05.2024г., постановено по ЧНД № 341/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4