Решение № 6180 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6180 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100510577 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12141 от 22.06.2025 г., постановено по гр.д. № 75084/2024 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. Г. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ж. Г. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 677,23 лв. – главница, представляваща стойност доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, аб. № ********, за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 156,18 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г.; сумата 16,52 лв. – главницата, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.07.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46214/2024 г. на СРС.

Отхвърлени са исковете за: главницата, представляваща стойност на доставена топлинна енергия – за разликата над уважения размер от 677,23 лв. до пълния предявен размер от 1354,49 лв.; за цената на услугата дялово разпределение – за горницата над уважения размер от 16,52 лв. до пълния предявен размер от 33,05 лв.; за 1 мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия – за горницата над уважения размер от 156,198 лв. до пълния предявен размер от 229,22 лв.; и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 8,04 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г. Ответницата Ж. С. е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД разноски в заповедното и в исковото производство – съразмерно на уважената част от исковете.

В отхвърлителните му части решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД като необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага се възражение, че съдът неправилно е приел, че ответницата следва да отговаря за установените за имота задължения само до размера на своята ½ част от собствеността върху имота. Изтъква се, че при формиране на този извод съдът не е съобразил представената молба-декларация от 10.09.2002 г., подадена от ответницата, с която тя изрично изразила желание да встъпи в облигационни отношения с дружеството. Така подаденото заявление-декларация за откриване на индивидуална партида на името на ответницата, изразяващо волеизявление за сключване на писмен договор, което е достигнало до дружеството, представлявало изрично сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал.1, т. 6 от ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между нея и дружеството.

С оглед на това въззивникът счита, че исковата претенция следва да се уважи изцяло.

Решението в частите му, с които исковете са уважени, е обжалвано от ответницата Ж. Г. С.. В жалбата се излага възражение, че ищецът не е доказал по делото с допустими доказателствени средства реално потребеното количество топлинна енергия, изразходвана за процесния период. Изтъква се в тази връзка, че топлинната енергия за имота е била начислявана произволно, доказателство за което било и липсата на годно измервателно средство за топлинна енергия, какъвто е общият топломер. Сочи се, че по делото било безспорно установено, че в жилището няма монтирани отоплителни тела, но независимо от това била начислявана топлинна енергия за отопление на имот и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Не било установено как точно била изчислявана топлинната енергия отдадена от щранг-лирата в банята. По отношение на начислената топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се излага възражение, че същата е изчислена на база отопляем обем, който не е доказан, а освен това била изчислена по формула, която с влязло в сила решение на ВАС е призната за незаконосъобразна. Тези възражения били подробно изложени в отговора на исковата молба, но съдът изобщо не ги е обсъдил в решението си. Поддържа се, че е недопустимо и незаконно да се приема, че се дължат каквито и да било суми за топлинна енергия, след като същите са начислени по незаконосъобразна формула и това е установено с влязло в сила решене на съда.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

2

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Ж. Г. С. искове за признаване за установено съществуването на вземания за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 26318/22.08.2024 г. по ч.гр.д. № 46214/2024 г. на СРС, а именно: сумата 1354,49 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия в периода от м.05.2021 г. до м.

04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********; сумата 229,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2022 г. до 17.07.2024 г.; сумата 33,05 лв., представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2021 г. до м.04.2023 г.; и сумата 8,04 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 17.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение от 29.07.2024 г. /подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответницата е подала заявление-декларация за откриване на партида, което представлява предложение за сключване на договор, съгласно чл. 14 от ЗЗД. Това заявление било прието от „Топлофикация София“ ЕАД чрез доставката на топлинна енергия и между страните имало сключен валиден договор. Сочи се, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и е използвала доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в посочения период, но не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, както и стойността на услугата дялово разпределение. Поради изпадането в забава на плащането на дължимите суми на ответницата били начислени мораторни лихви съгласно ОУ от 2016 г. на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия. За претендираните суми в полза на ищеца срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 46214/2024 г. на СРС, срещу която било подадено възражение по чл. 414 от ГПК.

В писмения си отговор ответницата оспорва исковете по основание и по размер.

Изтъква, че представените от ищеца извлечения от сметките за потребеното количество топлинна енергия не са убедителни и безспорни източници на информация и те самостоятелно не могат да твърдените от ищеца права относно размера на реално потребеното в имота количество топлинна енергия. Излага се възражение, че претендираната главница не е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба за процесния период в областта на енергетиката, тъй като Методиката /Приложение 1 към Наредба 16-334 от 06.04.2007 г/ за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради –етажна собственост два пъти е обявявана за незаконосъобразна от Върховния административен съд, а именно: с решение № 4777/13.04.2018 г. по адм.д. № 1372/2016 г. на ВАС, и решение № 2187/11.02.2020 г. по адм.д. № 1318/2019 г. на 5-членен състав на ВАС. Последвала нова Наредба със същата 3

Методика, като с решение №7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС отново била отменена като незаконосъобразна т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Сочи, се, че след като въпросната формула /методика/ за начисляване на топлинна енергия за сградна инсталация в сгради – етажна собственост е отменена като незаконосъобразна, то за целия период ищцовото дружество незаконосъобразно е начислявало суми за топлинна енергия за сградна инсталация. Твърди се, че в посочения в исковата молба имот няма монтирани радиатори, няма и тръби, поради което не следвало да се начисляват суми за сградна инсталация. Ответницата възразява и срещу претенцията на ищеца за мораторна лихва с довод, че топлофикационното дружество неоправдано е бездействал в продължителен период от време като не е потърсил вземанията си. Излага и възражение на погасяване на част от претендираните вземания по давност.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с въведените от страните твърдения и възражения, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия възниква между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти на топлинна енергия са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Съгласно тази разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени 4 битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. са ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател /или някои от тях/ е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот.