Решение № 360 от 28.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 360/28.2.2020г. град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Варна, Пети наказателен състав, на единадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав: председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова, като разгледа докладваното от съдията

АНД № 40 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба, подадена от адвокат Р.Ж. в качеството му на пълномощник на Д.И.И. срещу наказателно постановление № 19-0819-006530/22.11.2019 г., издадено от Д.Г.Г.

– началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на жалбоподателя на основание чл.638 ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено наказание глоба в размер на 400 лева. Жалбоподателят оспорва изложеното в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление фактическо положение. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, без да посочва конкретни аргументи в тази насока, в условията на евентуалност с оглед на дългогодишния шофьорски стаж и липса на нарушения по Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и Кодекса за застраховането на основание чл.28 от ЗАНН да намали наказанието.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание административно-наказващият орган

Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо, с което изпраща административно-наказателната преписка, се моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание на водача. Преди съдебното заседание са представени писмени бележки от К.Л. –А. – юрисконсулт при ОД на МВР Варна със становище по същество и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.10.2019 г. в 21:05 часа въззивникът

И. е спрян за проверка при управление на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ В 5014 НК, собственост на, в гр.Варна, бул.Сливница посока центъра на града до бензиностанция Петрол, като при проверката било установено, че управлява МПС без сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За установеното нарушение по Кодекса за застраховането служителят на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна младши автоконтрольор П.А.В. съставил на жалбоподателя Д.И. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA №103397/18.10.2019 г., връчен на същата дата лично на жалбоподателя, който заявил, че няма възражения. В законоустановения тридневен срок не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.

Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането и на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането на Д.И.И. Атанасов е наложено наказание глоба в размер на 400 лева, редовно връчено лично на въззивника.

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя П.А.В.. Същият заяви, че няма конкретен спомен за случая, след като му бе предявен акт за установяване на административно нарушение серия GA №103397/18.10.2019 г. потвърди отразените в него констатации.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – свидетелските показания на П.В., писмени доказателствени средства, приложени към административно-наказателната преписка, служебно изискани от съда и приобщени към настоящето дело, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Жалбоподателят въпреки бланкетно изложените във виззивната жалба възражения за нарушение на материалния и процесуалния закон не представи доказателства в тази насока.

От правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Наказателното постановление е връчено на 16.12.2019 г. лично на И.. Жалбата срещу него е подадена на 23.12.2019 г. по куриерска фирма, видно от разписка от фирма Speedy. Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

По компетентността на актосъставителя и на издателя на наказателното постановление:

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от младши автоконтрольор П.А.В. – служител на

Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – служба за контрол по Закона за движението по пътищата съгласно изискванията на чл.647 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, който съгласно изискванията на чл.647 ал.2 от Кодекса за застраховането със Заповед № 365з-271/21.01.2016 г. на директора на ОД на МВР Варна е оправомощен да издава наказателни постановления за констатирани административни нарушения по чл.638 ал.1-6 от Кодекса за застраховането. От служебно изискананото от съда удостоверение, издадено от Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна е видно, че Д.Г.Г. към дата 22.11.2019 г. е заемал длъжността началник на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че фактическата обстановка, описана в АУАН има обвързваща доказателствена сила, докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени средства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания до съда по време на съдебното производство, поради което не успя да обори презумираната от закона доказателствена сила на констатациите в АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.638 ал. 3 от Кодекса на застраховането, като е управлявал моторно превозно средство собственост на друго лице, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Жалбоподателят като водач на МПС е била длъжен да положи необходимата грижа преди да предприеме управление на автомобила да се увери, че за автомобила са налични всички изискуеми от закона документи, в това число и задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите. След като не е изпълнил това свое задължения следва да понесе административно-наказателна отговорност за неизпълнение на законови предписания в случая за липса на задължителна за автомобила застраховка. Не е спорно по делото обстоятелството, че управляваният от жалбоподателят автомобил, за който не е имало сключена валидна застраховка гражданска отговорност, е собственост на друго лице. По делото е приложена справка за собственост на лек автомобил Мерцедес Ц 200 с рег.№ В 5014 НК, от която е видно, че негов собственик е К.Й.Д. и разпечатка от Гаранционен фонд, от която е видно, че към дата 18.10.2019 г. за това МПС няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.

За извършеното нарушение нормата на чл.638 ал.3 от

Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016 г., действаща към датата на нарушението (18.10.2019 г.) предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Правилно административно-наказващият орган е приложил посочената санкционна норма като относима и на жалбоподателят е била наложена глоба именно в този размер. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение.

От приложената към административно-наказателната преписка справка за нарушенията, извършени от въззивника Д.И. като водач на МПС е видно, че тъй има наложени и други наказания за извършени нарушения по ЗДвП.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът не намери основания за приложението на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т. 9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочения по-горе текст "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай.

Относно направеното от К.Л. –А. – юрисконсулт при ОД на МВР Варна с писмено становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В ал.3 на същия член е посочено, че страните имат право на разноски в съдебните производства по ал.1, която касае разглеждането на делото в съдебно заседание. След като процесуалния представител-юрисконсулт на въззиваемата страна не е взел участие в съдебното заседание по същество на делото съдът не приема, че юрисконсултът е осъществил активна защита по делото, основаваща присъждане на възнаграждение. Единственото участие на юрисконсулта в случая е изготвяне единствено на писмени бележки със стандартни констатации, като в тези писмени бележки е посочено наказателно постановление с № 19-0819-0006530 на началник група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, а наказателното постановление, обжалвано по настоящето дело, е с друг номер. С оглед на изложеното съдът счете направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за неоснователно и го остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава наказателно постановление № 19-0819-006530 от 22.11.2019 г., издадено от Д.Г.Г.- началник на група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна, с което на Д.И.И., ЕГН **********, на основание чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за извършено от него нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането.

Оставя без уважение направеното от въззиваемата страна ОД на МВР Варна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Да се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна и на Д.И.И. чрез адвокат Р.Ж., че решението е изготвено.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено, по реда на Административно-процесуалния кодекс.