Решение № 9942 от 27.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9942 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110103351 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. К. Д., чрез адв. Д., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.07.2023 г. около 06:30 часа в гр. София, ж.к. „З ф, където живее, в близост до дома си бил нападнат и ухапан от бездомно куче в областта на дясната подбедрица, вследствие на което се уплашил и изпитал силна внезапна болка. Твърди, че кучето, което е причинило ухапването, не е имало никакви белези на домашен любимец – не е носело каишка и не е било придружено от човек, който да осъществява надзор. Поради силно кървящата рана ищецът незабавно посетил спешен кабинет в „Аджибадем Сити клиник Универститетска многопрофилна болница за активно лечение Токуда“ ЕАД, където му била поставена мускулна инжекция против тетанус, която заплатил. Поддържа, че в следващите няколко дни след ухапването болките се засилили, което създало постоянен дискомфорт, изразяващ се в силна болка и температура около причинената рана, от които ищецът не успял вечер да заспи. Твърди, че на 02.08.2023 г. посетил хирургичен кабинет в Медицински център „Света Петка“ ООД, където било констатирано наличие на разкъсноконтузна рана в дисталната трета на дясната подбедрица с еритем на кожата и локална температура. Раната била хирургично обработена и му била назначена антибиотична терапия за период от 7 дни, както и контролен преглед за проследяването й след 3 дни.

Поддържа още, че след настъпване на процесното събитие неговото ежедневие се променило значително в негативна посока, за което излага подробни доводи. Твърди, че безстопанствените кучета съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ били изцяло под надзора и грижите на общината, която трябвало да взима мерки, за да се гарантира безопасното им поведение спрямо хората. Твърди, че посочените вреди са причинени вследствие 1 неизпълнение на задълженията на ответника да предприеме мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на нападението от бездомно куче. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Твърди, че е изпълнил, чрез служителите си, възложените му по закон задължения, като била приета Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 г. – 2016 г., приета с Решение № *** по Протокол № ****** чието изпълнение било продължено с Решение № 38/08.02.2018 г. на СОС, а от 14.03.2019 г. била в сила и Национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България, като и двете програми били изпълнявани. Ответникът излага твърдения, че в закона нямало поставено изискване за постигането на конкретен резултат, а именно – липсата на безстопанствени кучета. Поддържа, че по силата на действащата нормативна уредба здравите и неагресивни безстопанствени кучета следвало да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и, ако не бъдат осиновени – да се връщат на местата, от които са взети, а на евтаназия подлежали единствено доказано агресивните и болни животни. Нямало противоправно бездействие на ответника, тъй като С о реализирала конкретни действия по изпълнение на вменените й по закон задължения по отношение на безстопанствените кучета, поради което не следвало да се направи извод, че служителите на СО били бездействали противоправно. Излага доводи, че след като е положена дължимата грижа, нямало основание да се носи отговорност за вреди, дори и предприетите действия да не са дали очаквания резултат. Ответникът оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения досежно времето и мястото на инцидента, механизма на инцидента, причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените увреждания.

Оспорва, че твърдените от ищцата вреди били причинени от безстопанствено куче. Ето защо моли съда да отхвърли предявеният иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото (в т.ч. медицински документи) – амбулаторен лист от първично посещение, Фактура № *******/30.07.2023 г., издадена от „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда“ ЕАД, и гласните доказателства чрез разпита на свидетеля И С П, чиито показания следва да бъдат ценени като кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото и имащи първичен характер, настоящият съдебен състав приема за установено по несъмнен начин, че на 30.07.2023 г. около 06.30 часа в гр. София, ж.к. „З ф, ищецът А. К. Д. е бил нападнат от безстопанствено куче, което го ухапало в областта на дясната подбедрица, в резултат на което получил разкъсно-контузна рана. От показанията на свидетеля И С П се установява, че вследствие от ухапването ищецът изпитвал болка за период около 10-14 дни, като отделно от това вече не минавал през това място, а заобикалял през моста за метростанция „Вардар“, което му удължавало пътя.

Като доказателства по делото са приети и Програма за овладяване популацията на 2 безстопанствените кучета на територията на С о 2012 – 2016 г., ведно с приложение, справки за дейността на ОП "Екоравновесие", както и годишни отчети от директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на С о, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по изолиране на безстопанствени кучета.

В разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ), действали към момента на увреждането – чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т.

2, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на необходими действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти.

Несъмнено е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като само по изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). Същевременно, в разпоредбата на чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места).

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че бездействието на длъжностните лица на ответника по изпълнение на възложените им със закон задължения е противоправно. Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа за постигане на изискуемия резултат и от това настъпят вреди, тя дължи 3 обезщетение. Неоснователно се явява възражението на ответника, че е взел достатъчно мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, което предполага постоянен контрол върху тях в жилищните квартали. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил ухапан от безстопанствено куче, което е нямало нито каишка или намордник, нито маркировка.

Обстоятелството, че безстопанственото куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ – макар да е започнала да изгражда приюти за скитащи кучета и съответно да настанява тези животни в тях, не е доказано С о да е предприела други предвидени от нея мерки за ефективното овладяване на популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното им поведение, посочени в приложение № 1 към Решение № *** по Протокол № 16 от 10.05.2012 г. на Столичен общински съвет (а доказателствената тежест в тази насока е била на ответника), а именно: поетапно увеличаване екипите по залавяне на безстопанствени кучета; закупуване на мобилна клиника или оборудване на общинско помещение на територията на всеки район в С о за извършване на безплатни кастрации, ваксинации и идентификация с микрочип на домашни и безстопанствени кучета; проверки на собствениците на кучета от мобилните екипи по район и с участието на Столичен инспекторат, Общинска полиция и Областна дирекция за безопасност на храните и местните органи на МВР; преброяване на безстопанствените кучета на територията на С о; отчитане на три месеца на броя на ухапаните от безстопанствени и/или домашни кучета и др.

Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети (прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ) е изцяло в тежест на общината – същата може да го използва, но е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейните надзор и грижи съгласно чл. 47, ал.

3, изр. 2 ЗЗЖ.

Несъмнено е доказано по делото, че кучето, което е нападнало ищеца и го е ухапало, е било безстопанствено (тъй като не е било в определеното за това място или в дом и е нямало стопанин с него). В този смисъл са показанията на свидетеля И. П., който изрично заявява, че кучето е било бездомно – без стопанин, намордник и каишка.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав приема, че описаното по-горе бездействие на длъжностни лица на ответника се явява непосредствена причина на претърпените от ищеца неимуществени вреди – той е претърпял болки и страдания, както и психическо и стресово напрежение от нападението и ухапването на безстопанственото куче. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД бездействието се явява и виновно.