Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 934 от 09.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 616/2024
Вид
Решение № 934
Подписан
09.07.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 934 гр. Пловдив, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300500616 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №33/15.01.2024г. по гр.д.№2443/2022г. по описа на РСАсеновград,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство „АПС Бета България“ ЕООД,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на въззиваемия,че същия дължи на жалбоподателя сумата в размер на 1000лв. главница по договор за кредит №697074/03.07.2016г.,сключен между въззиваемия и „Кредисимо“ АД,както и сумите в размер на 256,71лв.,представляваща договорна лихва за периода 20.07.2016г.-20.07.2017г. и 513,62лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 20.07.2017г.-23.02.2021г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 03.07.2016г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 1000лв. на кредитоискателя за срок от 13 месеца при годишен лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%.Към договора е представен и погасителен план.Видно от представените доказателства 1 по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Определен е размерът на лихвата,но същата не е съобразена с факта дали договора е обезпечен или не е обезпечен с поръчителство,ипотека или друг вид обезпечение.При това положение размера на договорната лихва не може да бъде повече от три пъти размера на лихвата,определена от МС.Следователно същата не може да бъде в процентно отношение по-голяма от 30%.В настоящия случай същата е уговорен в по-голям размер,което автоматично води до нищожност на клаузата за заплащане на лихва и тъй като това е основен компонент от договора за кредит,то нищожността на тази клауза влече нищожност на целия договор и не поражда правни последици.И тъй като това е нарушение на добрите нрави,тъй като определянето на по-голям процент води до обогатяване на по-силната финансово страна спрямо по-слабата финансово страна,то следва да се приеме,че целия договор е нищожен.

При това положение настоящата инстанция намира,че не следва да коментира останалите наведени основания от въззиваемата страна относно недействителност на договора за заем,тъй като същия е нищожен и не влече след себе си правни последици,поради което и процесните суми не се дължат от въззиваемата страна.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №33/15.01.2024г. по гр.д.№2443/2022г. по описа на РС-Асеновград,I гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3