Определение № 779 от 06.08.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. ХАСКОВО, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАД.А

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500223 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Основно училище "Л.К."- гр.***, подадена чрез адв. К. Г. срещу Определение № 358/16.02.2025 г., постановеното по гр. д. № 1147/2024 г., по описа на Районен съд Хасково, с което съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК на Основно училище "Л.К." за изменение на Решение № 56/21.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1147/2024 г., по описа на Районен съд Хасково в частта за разноските.

Частният жалбоподател, намира определението, с което е оставена без уважение подадената от него молба с правно основание чл.248 от ГПК за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че ищцата М. З. е предявила три кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

З, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, което е използвано като основата върху която е определено адвокатското възнаграждение, платено от ответника в производството. Счита, че адвокатското възнаграждение е определено и платено преди оттеглянето на иска по чл. по чл. 344, ал. 1, т. З, във вр. с чл.

225, ал. 1 КТ, поради което не следвало това само по себе си да обоснове намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди, че е реализирана защита и по трите иска, тъй като ответникът няма как да знае, че единият от тях ще бъде оттеглен, поради това се дължи адвокатско 1 възнаграждение в пълен размер. Позовава се на съдебна практика. Счита, че при оттегляне на иска се дължат разноски поне близки до минималния размер предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди, че дори да се приеме за основателно възражението на насрещната страна, че тъй като иска по чл.344 ал.1 т.З във вр.с чл.225 ал.1 КТ бил оттеглен в първото съдебно заседание на ответника не се дължала минималната сума за този иск, то тогава с оглед обстоятелството, че по делото са проведени 7 съдебни заседания, с осъществено лично или писмено процесуално представителство, то на основание чл.7 ал.9 от НМРАВ се дължи допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева. Поради това искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да измени постановеното по делото решение в частта за разноските и му присъди разноски в размер на още 2 168.48 лева, към вече присъдените му 1 181.52 лева, до пълния предявен размер от 3 350 лева. Претендира разноски по обжалване на определението по чл. 248 ГПК.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Т.

В., в качеството й на пълномощник на М. Г. З., с който се оспорва частната жалба и се излагат доводи за нейната неоснователност. Счита, че съдът правилно е определил размерът на дължимите разноски, като е съобразил видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Претендира от въззивната инстанция да потвърди обжалваният съдебен акт.

Окръжен съд - Хасково, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по гр. д. № 223/2025 г. по описа на РС Хасково е образувано по искова молба от М. Г. З. против Основно училище „Л.К.“ - ***, с която първоначално са предявени три обективно кумулативно съединени иска, както следва:

2

1. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 3-401 от 11.03.2024г. на Началника на РУО-***;

2. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност *** на ОУ „Л.К.“ гр.***;

3. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение, за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 22072,62 лв. за периода от 12.03.2024г. до 12.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението, считано от датата на предявяване на иска - 09.05.2024г. до окончателното й изплащане.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Основно училище "Л.К." – гр.***, подаден чрез адв. К. Г., с който се оспорва исковата молба и са изложени подробни съображения за неоснователност на всеки един от предявените искове. С отговора се претендират и разноски в размер на 3 350 лева, за които е представен договор за правна защита и съдействие от 17.06.2024 г., като са представени доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков път.

В първото съдебно заседание с молба от 08.07.2024 г. ищцата е направил оттегляне от третия иск - с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ. В същото съдебно заседание - на 08.07.2024 г. ответникът е претендирал разноски за прекратяване на делото в частта на третия иск. Съдът е прекратил производството в частта по третия иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.225, ал. 1 КТ и същото е влязло в сила, като е оставил произнасянето по разноските за окончателния акт по делото.

По същество, са останали за разглеждане само първите два иска - с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. С решение № 56/21.01.2025 г. съдът e отхвърлил двата иска на М. З., като я е осъдил да заплати 981,52 лв.

- за адвокатско възнаграждение по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и да заплати сумата от 200 лв. - за адвокатско възнаграждение по оттегления иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, производството по което е било прекратено.

За да присъди на ответника в производството разноски в този размер 3 съдът е приел, че е направено своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и тъй като производството по оттегления иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е било прекратено в първото по делото заседание за указаната по него правна помощ и съдействие се дължи възнаграждение под минимума по наредбата. Съдът е приел, че тъй като в договорът за правна помощ не е разбито за кой иск какво е договореното адвокатско възнаграждение и с оглед претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 2 368,48 лева за оттегления иск същото следва да бъде намалено до 200 лева, а за разликата до пълният предявен размер от 3 350 лева следва да присъди сумата от 981.52 лева за останалите два иска.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ответника, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските.

Съдът е оставил така депозираната молба по чл. 248 ГПК без уважение с определение № 358/16.02.2024 г., което се обжалва в настоящото производство.

С оглед изхода на спора по делото и отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът в производството има право на разноски. С оглед оттеглянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ответникът в производството има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Поради това в настоящото производство Основно училище "Л.К."- гр.*** има право на разноските, които е понесло за защитата срещу всеки един от предявените искове. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 350 лева.

Представен е и платежен документ, с който се установява, че така уговорената сума в действителност е заплатена от страната. Ищецът в производството е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение.

В чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая са предявени три 4 субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца; чл. 344, ал. 1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение, за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението в размер на 22072,62 лв. за периода от 12.03.2024г. до 12.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата за обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението, считано от датата на предявяване на иска - 09.05.2024г. до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Представеният договор за правна защита и съдействие е от 17.06.2024 г., към която дата минималната работна месечна заплата в Република България е в размер на 933 лева. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е с материален интерес от 22 072.62 лева, съответно за него минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал.

2, т. 3 от Наредбата е в размер на 2 386.53 лв. Поради това съгласно наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение в конкретния случай е в размер на 3 319.53 лева.

Настоящият състав на Окръжен съд Хасково счита, че следва да поясни, че макар минималните размери на адвокатско възнаграждение, предвидени с Наредба № 1 не са задължителни за съда, но са задължителни за адвокатите. Съответно при договарянето със своите клиенти те не се съобразяват с така предвидените стойности, като не могат да договорят възнаграждение под предвиденото в наредбата. В настоящият случай се претендира възнаграждение в размер на 3 350 лева, за оказаната правна помощ пред първата инстанция. Така уговореното адвокатско възнаграждение граничи с предвидения минимум.

Следва да се отбележи, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не подлежи на връщане при оттегляне на иска от насрещната страна. Ответникът в настоящото производство е договорил адвокатско възнаграждение със своя процесуален представител, като е организирал защитата си срещу трите предявени от ищеца искове. Оттеглянето на иска се 5 дължи на процесуалното поведение на ищеца, поради което не следва за това да бъде санкциониран ответникът. Дори напротив, би могло да се тълкува, че поради реализираната защита с отговора искът е бил оттеглен. Поради това настоящият състав счита, че оттеглянето на единият от исковете в първото съдебно заседание само по себе си не е достатъчно, за да доведе до намаляване размера на дължимите разноски от ищецът, производството по чийто иск е прекратено.

Първоинстанционният съд неправилно е счел, че така претендираното възнаграждение в размер на 2 368,48 лева, за иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Както бе посочено всъщност така претендирания размер на адвокатско възнаграждение по тези иск се явява дори малко под минимума по наредбата. Делото касае трудов спор, като искът е за обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа. От фактическата обстановка по делото не може да се извлече, че конкретният спор се отличава с по-ниска правна и фактическа сложност от обичайните дела от този вид.

Макар производството по иска да е приключило в първото съдебно заседание, това е станало поради процесуалното поведение на ищеца и е довело единствено до това, че защитата срещу този иск не се е усложнила с провеждането на още 5 съдебни заседания по делото. Обстоятелството, че ответникът не е следвало да полага извънредни усилия за защитата по иска, които не са довели до основание за увеличение на адвокатското възнаграждение не могат да се тълкуват в смисъл, че същият е положил помалко усилия от обичайното. Липсата на усложняващи защитата обстоятелства, като броят на проведените съдебни заседания не води до наличието на обстоятелства, които понижават правната и фактическа сложност на делото. Ответникът е нямало как да предвиди дали ищецът ще оттегли иска си или не, поради това същият е организирал защитата си срещу него в пълен обем. Причината защитата срещу този иск да се окаже напълно реализирана само с подаването на отговор не е във вина на ответника, поради което не би било справедливо същият да понесе последиците от това. С поведението си ищецът е станал причина ответникът да организира защита срещу така предявеният иск, поради това именно той е този, който следва да понесе разноските за това при прекратяване на производството по този иск.