Решение № 218 от 18.07.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. гр. Хасково, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640200345 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Ж. Д. Ж. ЕГН**********, чрез адв.А.П., против Наказателно постановление № 21-1253-002939/02.03.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. А.П.. Адв. А.П. иска съдът да отмени атакуваното НП и да присъди разноски. Адв. М. излага подробни доводи в подкрепа на искането си за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата. С писмото с което е изпратена преписката наказващият орган иска съдът да не уважава жалбата и ако има претендирани разноски възразява за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВРХасково, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Административнонаказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 21.10.2021 в 21:15ч. в с.Александрово, обл.Хасково, управлява лек автомобил „КИА Спортидж“ с рег.№ 1

**********, който е със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021г. по чл.143,ал.10 от ЗДвП и не е регистриран по надлежният ред. Последното било установено от св.В. Х. Х. и св.ОКТ. Н. Ш. и двамата служители на РУ-МВР Хасково, които спрели управляваният от жалбподателя автомобил и извършили справка за автомобила. Установено, било, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ за съответният период. За горното нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН. Същият бил предявен подписан от жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр от акта.

В последствие с резолюция е прекратено административно наказателното производство по отношение на нарушението по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП и преписката е изпратена на РП-Хасково, за проверка за извършетно престъпление по чл.345,ал.1 от НК. С постановление от 23.02.2022г. РП-Хасково е отказала да образува ДП и преписката е изпратена на КАТ, като е издадено процесното НП.

Въз основа на чл.36, ал.2 от ЗАНН е издадено атакуваното НП. В НП е описана същата фактическа обстановка както и в АУАН и е посочено същото нарушение, като му е дадена и същата правна квалификация както в АУАН.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаният в хода на делото свидетели св.Д.Д.Б. и св.К.З.К..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140. (1) (Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП предвижда – (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания, предмет на наказателното постановление е обявено от закона за наказуемо.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения що се касае до описанието на нарушението посочено и в двата акта. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата и мястото на извършване на нарушението. Пълно и точно е описано нарушението с оглед неговите елементи от обективна и субективна страна. Текстовото описание на нарушението съответства на неговата правна квалификация и в двата акта. На следващо место АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в законоустановените срокове. Правилно е посочено в НП, макар и след определяне на наказанията, че НП е издадено на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН, като се има 2 вече описаната по-горе поредност на развилото се производство по делото.

По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е управлявал на 21.10.2021 в 21:15ч. в с.Александрово, обл.Хасково, управлява лек автомобил „КИА Спортидж“ с рег.№ **********, който е със служебно прекратена регистрация на 23.02.2021г. по чл.143,ал.10 от ЗДвП и не е регистриран по надлежният ред. Това се доказа по безспорен начин от свидетелските показания на двамата разпитани по делото свидетели, които пък освен че са еднопосочни и непротиворечиви, се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото, затова и съдът изцяло ги кредитира. Освен това по въпроса за управлението не се и спори от жалбоподателя. От доказателствата по делото обаче, не се доказа за липсата на застраховка „Гражданска отговорност да е бил уведомен собственикът на автомобила за дерегистрирането на автомобила му, като съответно при това положение няма как, той пък да уведоми ползвателя за това прекратяване. Тоест не е изпълнена процедурата по чл.143, ал.(10) ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство… Задължението за уведомяването на собственика на МПС произтича и от чл.18б, ал.2, вр.ал.1, т.8 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г.) -чл.18б, Ал.1,т.8 – т.8. (нова – ДВ, бр. 30 от 2016 г., изм., бр. 62 от 2017 г., в сила от 1.08.2017 г.) по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд;

– чл.18б, ал.2 - (2) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2016 г.) При прекратяване регистрацията по ал.

1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Тоест при прекратяване на регистрацията в тази хипотеза се изисква след нейното прекратяване да се уведоми собственика на автомобила, което не е сторено в настоящият случай. Видно от служебно изисканите справки и доказателства за връчване на съобщение на собственика на процесното МПС, че същото е с прекратена служебно регистрация, не се установи това де е сторено от наказващият орган или по-скоро от сектор „ПП“ при ОДМВРХасково. Напротив изтъкват се несъстоятелни доводи, че виждате ли ние сме изпратили писмо без обратна разписка по „Български пощи“ до собственика на процесния автомобил и след като писмото ни не е върнато, или поне нее намерено върнато, то значи е връчено ???!!! Това не може да се приеме за доказателство, че органът си е изпълнил задълженията по закон и е уведомил собственикът на автомобила, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно.

Или след като собственикът не е уведомен, няма как да знае, че автомобилът, му е с прекратена регистрация и съответно да не управлява автомобила, а също така да предупреди за това и трето лице на което предоставя автомобила си. Административно наказателната отговорност се ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е установено от фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Настоящият случай не е такъв както вече бе отбелязано по-горе. Макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то по делото не се 3 доказва състава на нарушението да е осъществен и от субективна страна от жалбоподателя.

За да е налице нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което да може надлежно да се наложи наказание по чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП, е необходимо водачът на автомобила да е знаел, че към датата на деянието управляваното от него моторно превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс, доколкото в този закон не е предвидено друго. Действително, обратно на правилото съдържащо се в чл. 11, ал.4 от НК, според разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. При което, дори да би могло да бъде игнорирано правилото, че непредпазливостта следва задължително да бъде посочена в състава на нарушението и че отсъствието на признаци относно вината в последния означава, че се касае за умишлено деяние, то не би могло да се игнорира трайно закрепеното в съдебната теория и практика виждане, че формалните престъпления, а по силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения, каквото по естеството си е и нарушението по чл. 175, ал.3, пр. 1 -во от ЗДвП, могат да бъдат извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост, дадено в чл.11, ал.3 от НК, според който деянието е такова, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпните последици(престъпен резултат) представляват съставомерния резултат от деянието поставяне в опасност или действително увреждане, който следва да е посочен в състава на нарушението(престъплението), а съответно такъв елемент в състава си могат да включват само и единствено резултатните деяния. Формалните такива са на просто извършване и те се довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние. Настоящия случай е именно такъв, тъй като в чл. 174, ал.3 от ЗДвП е описано формално нарушение, в чийто състав не е визиран престъпен резултат(изменение на обективната действителност,което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното деяние). Съответно същото може да се извърши само при условията на пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) - в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата, респ. и че към датата на управлението му то не е регистрирано по надлежния ред. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.