Решение № 2671 от 15.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330106324 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Делта Кредит” АДСИЦ против Д. Н. Н. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричното притезание, за което е издадена Заповед № 1094/04.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1334/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ гражданско състав, както следва: сумата от 4 181, 25 лв., представляваща незаплатено задължение по Споразумение от 13.05.2010 г., сключено между длъжника и „МТ Проджект“ ЕООД чрез упълномощен представител „С. Г. Груп“ ООД, за сметка на цесионера „Алфа Кредит“ АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ), сумата от 902, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 227, 65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до изплащане на вземането.

1

Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 г. „Алфа Банк” А.Е. чрез клона си „Алфа Банк - Клон България“ АД в качеството си на цедент прехвърля на ,.С. Г. Груп„ ООД в качеството му на цесионер ,вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № I към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях. Сочи, че с договор за прехвърляне на вземания от 26.03.2010 г. „С. Г.

Груп“ ООД в качеството си на цедент прехвърля на „МТ Проджект“ ЕООД вземанията по горепосочения договор от 25.03.2010 г., изброени в Приложение № 1 към Договора от 26.03.2010 г., с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва. Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания 29.03.2010 г. „МТ Проджект“ ЕООД в качеството си на цедент прехвърля на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, в качеството му на цесионер, с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ, вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях. Твърди, че на 29.03.210 г. между „Алфа Кредит Мениджмънт“ АД – с ново наименование „Делта Кредит Мениджмънт„ ЕАД, действащо в качеството си на обслужващо дружество по чл. 18, ал. 1 от ЗДСИЦ на “Алфа Кредит“ АДСИЦ, в качеството му на възложител и „МТ Проджект„ ЕООД, в качеството му на изпълнител е сключен договор, по силата на който възложителя е възложил, а изпълнителят е приел да извършва от свое име, но за сметка на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, извънсъдебно събиране на вземания на „ Алфа Кредит“ АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица с първоначален кредитор „Алфа Банк - Клон България“ АД. Поддържа, че с договор от 29.03.2010 г. „МТ Проджект„ ЕООД в качеството му на възложител е възложил на „С. Г. Груп„ ООД - в качеството му на изпълнител, да извършва извънсъдебно събиране на вземания на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „Алфа Банк - Клон България“ АД, изрично посочени в списъци, приложени към договора. Твърди, че между прехвърлените вземания било и задължението на ответника Д. Н. Н. по договор за потребителски кредит „Ваканция“ № 270-212/03.07.2008 г., сключен с „Алфа Банк - Клон България“ АД, по силата на който в полза на ответника била предоставена сумата в размер от 8 500 лв. със срок за издължаване от 8 2 години, платим на ежемесечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна лихва, всяка от които в размер от 138, 15 лв. Сочи, че длъжникът не изпълнявал коректно задълженията си по договора за кредит, поради което към 29.03.2010 г. – датата на прехвърляне на вземането от цедента „МТ Проджект“ ЕООД е в размер на сумата от 9 908, 99 лв. Сочи, че със Споразумение от 13.05.2010 г., сключено от името на „МТ Проджект„ ЕООД чрез упълномощен представител „С. Г .Груб„ ООД, но за сметка на цесионера „Алфа Кредит“ АДСИЦ - с ново наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ, по силата на сключен между "МТ Проджект„ ЕООД и „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД в качеството му на обслужващо дружество на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, длъжникът е признал съществуването на дълга си, който към датата на подписване на споразумението е в размер на 9909 лв.

Поддържа, че така сключеното между страните споразумение представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, по силата на което длъжникът е поел задължение да погаси задълженията си в общ размер от 9 909 лв., което да бъде погасено за периода от 30.06.2010 г. до 30.09.2018 г. Твърди, че по посоченото споразумение, останала незаплатена сумата от общо 4 181, 25 лв., от които 4 124, 82 лв. за главница, формирана от вноските, дължими за периода от 30.01.2016 г. до 30.09.2018 г., и сумата от 56, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.01.2018 г. до 30.09.2018 г. С уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда, посочва, че основанието на което претендира присъждане на посочените суми, ведно с обезщетение за забава, е именно сключеното между страните споразумение.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Н.

Н. е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че исковата молба не отговаря на законоустановените изисквания за нейната редовност тъй като не е посочено по ясен начин основанието, на което претендира посочените суми, като счита, че не е налице идентитет между задължението, предмет на издадената заповед за изпълнение и задължението, предмет на предявените искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като сочи, че са налице периодични задължения, които се погасяват с изтичането на кратката – тригодишна погасителна давност. Твърди, че изброените в производството дружества, които са прехвърлили вземанията и „Алфа Банк – Клон България“ 3

АД са свързани лица, поради което към датата на завеждане на заповедното производство процесните суми са погасени по давност към първоначалните и последващите кредитори. Твърди, че дори да се приеме, че представеното по делото споразумение от 13.05.2010 г. е валидно основание за дължимост на сумите, отново се позовава на изтекла погасителна давност, предвид изрично посочената клауза в това споразумение, че вземането по договора за кредит, предоставен от „Алфа Банк – Клон България“ АД е предсрочно изискуем. В този смисъл давностният срок е започнал да тече от датата на предсрочната изискуемост и е изтекъл към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че незаконосъобразно се претендира ответникът да бъде осъден да заплати лихва върху лихва. Твърди, че ищецът не е посочил помесечно размера на претендираните възнаградителни и мораторни лихви, което ограничава правото му на зашита.

Оспорва всички приложени към исковата молба писмени доказателствени средства, доколкото последните представляват частни документи, нямат достоверна дата, не са подписани от страна на ответника и не могат да му бъдат противопоставени. Сочи, че ищецът не е негов кредитор, доколкото от приложените по делото писмени доказателства не се достигало до обоснован извод, че ищецът е придобил вземането. Релевира възражение за недействителност на споразумението от 13.05.2010 г. на основание чл. 16 във вр. с чл. 22 ЗПК и вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 365 ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът при постановяване на решението установи, че при определяне на квалификацията на предявените искове е пропуснал да се позове на разпоредбата на чл. 365 ЗЗД, като не е налице пречка за допълване на правната квалификация на иска с решението по делото, доколкото доказателствената тежест между страните е надлежно разпределена.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 1094/04.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1334/2021 г. по 4 описа на Районен съд – Пловдив, IХ гражданско състав, както следва: сумата от 4 181, 25 лв., представляваща главница, представляваща незаплатено задължение по Споразумение от 13.05.2010 г., сключено между длъжника и „МТ Проджект“ ЕООД чрез упълномощен представител „С. Г. Груп“ ООД, за сметка на цесионера „Алфа Кредит“ АДСИЦ (с ново наименование „Делта Кредит” АДСИЦ), сумата от 902, 46 лв. - обезщетение за забава за периода от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г. и сумата от 227, 65 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до изплащане на вземането.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит с „Алфа Банк“ – клон България, за което е сключено споразумение от името и за сметка на цесионера.

С Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., сключени между „Алфа Банк“ А.Е. – чрез „Алфа Банк“ – клон България и “С.Г. Груп” ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача портфейл от вземания. По делото е представено Приложение № 1, в което е индивидуализирано задължението на ответника по силата на договор за кредит № 270-212/2008 в общ размер от 9 908, 99 лв., включващо главница и възнаградителна лихва. Представен е договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г., сключен между “С.Г. Груп” ООД и „МТ Проджект“ ЕООД, по силата на който в полза на „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлено процесното вземане, индивидуализирано в Приложение № 1. Приложен е и Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., по силата на който „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование

„Алфа

Кредит“

АСДИЦ) процесното вземане, индивидуализирано в Приложение № 1.

Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане по договорите за цесия, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представените приложения към договора.

Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по 5 отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като по делото са представени уведомления по всеки договор за цесия, с които цедентът уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията.

Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за връчването им на длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от цедентите, и достигнали до длъжника с нея, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.