Решение № 17013 от 01.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17013 гр. С***, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110117674 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Т*** С***“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника П. Г. Н. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4066,82 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, ж.к. „З**** п***“, бл. 100, вх. „Б“, ап. 5 , аб. № 327791, за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., сумата от 23,20 лв., представляваща неплатена цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от периода от м.08.2020г. до м.04.2022г., сумата от 651,63 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 01.09.2023г. и сумата от 5,15 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 01.09.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 53738/2023г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „Т*** С***“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, доколкото ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот в процесния период. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия за процесния период, но не е заплатил задълженията си. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53738/2023г. по описа на СРС, 145-ти състав, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.09.2023г. до окончателното им изплащане, както и разноските за производството.

1

Ответникът П. Г. Н. чрез назначения особен представител адв. К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот и съответно да е клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва исковете по размер, като възразява по коректността и точността на извършеното отчитане на топлинната енергия.

Оспорва да е налице валиден договор между СЕС и дружеството „Мх Елвеко“ ООД, като заявява евентуално възражение за нищожност на същия поради противоречие със закона и добрите нрави. Възразява срещу редовността и коректността при извършване на дяловото разпределение. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства. Прави евентуално възражение за погасяването на задълженията по давност.

Претендира разноски за производството.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД не е взело становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.12.1985г. Л*** П.ва Н.а е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 5, находящ се в гр. С***, ж.к. „З**** п***“, бл. 100, вх. 2, ет. 2. Като собственик на имота и при липса на доказателства за извършване на разпоредителни сделки с него или откриване на партида за имота на друго лице по негова воля (абонатният номер се води на името на Л*** П.ва Н.а и за исковия период), същата се е явявала страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди до 2 смъртта си на 29.01.2021г. Установява се от представената справка от НБНД, че Л*** П.ва Н.а е починала на 29.01.2021г. и е оставила за сой наследник по закон ответника П. Г. Н., неин син. Доколкото не се установи наследодателката да се е разпоредила с имота преди смъртта си, ответникът е получил като елемент от наследството, оставено от неговата майка, и нейните задължения към ищеца за част от исковия период – от м.05.2020г. до датата на смъртта – 29.01.2021г. За останалата част от периода (29.01.2021г. до м.04.2022г.) ответникът се явява собственик на топлоснабдения имот по силата на настъпилото наследствено правоприемство и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т*** С***“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С***, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, ги обвързват и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Далсия“ ООД, който е правоприемник на избраното от етажните собственици на Общо събрание от 20.06.2002г. ФДР „МХ-Елвеко“ ООД (с последващо наименование „Далсия Елвеко“ ООД), на което общо събрание е участвал и праводателят на ответника и подписът му не е оспорен в производството и с което ФДР е сключен договор от 14.10.2002г. Останалите възражения на ответника, касаещи легитимността на избора на фирма за дялово разпределение и за извършваните от нея дейности по отчитане и разпределение на топлинната енергия в процесната сграда, съдът намира за неоснователни, тъй като ответникът не твърди, нито установява праводателят му да е оспорвал решението на ЕС за избор на ФДР по установения ред и в предвидения срок, който е преклузивен.

Независимо от това следва да се посочи с оглед възражението за изтичане на срока на договора, сключен с ФДР, че за исковия период дяловото разпределение в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ФДР „Далсия“ ООД и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор чл. 139в ЗЕ от 09.06.2020г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № Е-РД 04-1/12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Този извод не се разколебава от факта, че проверката на общия топломер за 2023г. е извършена след законоустановения срок, тъй като резултат от същата е показал съответствие с одобрения тип, поради което следва да се приеме, че за целия исков период топлинната енергия е била измервана с годно средство за техническо измерване (СТИ). С оглед изложеното е неоснователно възражението на ответника срещу верността на извършваните измервания.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота е начислявана ТЕ за отопление на имот за 2 броя радиатора с ИРРО по максимален специфичен разход на сградата (МСРС), тъй като не е осигурен достъп за отчет на уредите за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.

Изчисляването е извършено по формула, предвидена в чл. 6.5 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г., точността на който математически модел вещото е проверило и е в съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Поради същата 3 причина – неосигурен достъп за отчет на уредите, за исковия период ТЕ за БГВ е начислявана служебно, „на брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребители при отбелязани от ФДР 3 бр. потребители, което е в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2, т. 1 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно Наредбата за топлоснабдяването, както и ТЕ за отопление на общите части по максимален специфичен разход на сградата, тъй като отоплителните тела в общите части са без уреди за индивидуално отчитане. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 4151,92 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за получаване за отоплителен сезон 2020/2021г. и сума за доплащане за отоплителен период 2021/2022г.