Решение № 300 от 31.03.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е

Ш Е

Н И

Е

№ /31.03.2020 гр. Плевен 31.03.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с. в публичното заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА при секретаря Дафинка Б. и в присъствието на прокурора И.Р. като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр. дело № 933 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Иск с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .

Настоящото дело е изпратено по подсъдност от СГС.С определение на СГС №22189/27.09.2019т.е прекратено производството по гр.д.№12118/2019г.по описа на СГС,І ГО,9състав и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Плевен. Определението на СГС не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.

ИМ е депозирана от Н.Р.М. *** чрез пълномощника й адвокат И.Б. от САК срещу Прокуратурата на РБ. Твърди се ,че на 24.01.2014г.в Митница Свищов е образувано ДП №14/14, пр.пр. №198/2014г.по описа на РП Плевен,а на 26.03.2015г.ищцата Н.М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.234 ал.1 НК,като с постановление от

12.12.2014г.й е взета мярка за неотклонение “Подписка“. Твърди се,че на 29.04.2015г. Районна Прокуратура Плевен е внесла обвинителен акт срещу Н.М.,въз основа на което е образувано НОХД

№1088/2015г. по описа на ПРС,приключило с присъда от 07.10.2015г.,с която ищцата е призната за виновна за престъпление по чл.234 ал.1 НК и е осъдена на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца,глоба в размер на 3 900лв.,както и на осн.чл.37 ал.1т.7 НК е лишена от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от една година.Посочено е,че ищцата е обжалвала присъдата,пред ПОС е образувано ВНОХД №834/2015г.,като с решение №8/08.01.2016г.присъдата на ПРС е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС,пред който е образувано НОХД №78/2016г.Твърди се ,че с присъда на ПРС от 25. 04. 2016г. по НОХД №78/2016г. Н.М. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение и е осъдена на 3 месеца“Лишаване от свобода“при първоначален общ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,че веднага след постановяване на присъдата ,съдът се е произнесъл и по мярката за неотклонение, като взетата мярка“Подписка“е заменена с най-тежката мярка „Задържане под стража“,без да има доказателства за това,а ищцата е задържана незабавно от съдебната зала.Посочено е,че мярката за неотклонение е обжалвана от ищцата, като в съд.заседание на 13.05.2016г.ПОС е отменил най-тежката мярка“Задържане под стража“,потвърдил е мярката “Подписка“ и Н.М. е освободена в съдебната зала.Твърди се,че ищцата е обжалвала осъдителната присъда на ПРС, като първоначално жалбата й е върната от ПРС с разпореждане №12364/25. 05. 2016г., че впоследствие това разпореждане на ПРС е отменено с решение на ПОС от 07.07.2016г. и делото е върнато на първоинстанционния съд за администриране на жалбата,след което пред ПОС е образувано ВНОХД №556/2016г.С ИМ е посочено,че с присъда на ПОС №44/27.09.2016г.по ВНОХД №556/2016г.е отменена осъдителната присъда на ПРС и Н.М. е призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл.234 ал.1 НК,а с решение на ВКС №259 от 23.12.2016г.по КНД №1168/2016г.оправдателната присъда на ПОС е изцяло потвърдена,като спрямо Н.М. оправдателната присъда е влязла в сила на 23.12.2016г. Изложени са доводи,че влязлата в сила оправдателна присъда спрямо ищцата Н.М. обуславя извода,че както повдигнатото обвинение , така и мярката за неотклонение „Задържане под стража“,продължила за периода от 25.04. 2016г.до 13.05.2016г.са били незаконни по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ,в резултат на което ищцата е претърпяла неимуществени вреди,явяващи се пряка и непосредствена последица от тези действия.Неимуществените вреди се изразяват в болка , страдание, унижение, дискредитиране на доброто й име в обществото, натрупани отрицателни емоции от поставянето й в социална изолация с ограничаване на конституционни права, продължило 19 дни и продължилото 3 години наказателно производство,свързано с потенциална опасност същата да получи осъдителна присъда по повдигнатото й обвинение с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.Твърди се,че по време на нак.производство М. е изпаднала в пълна социална изолация, натрупани са отрицателни емоции,чувство на малоценност,несигурност,страх от репресия, душевен дискомфорт ,че й е причинен стрес и притеснения,продължили 3 години,уронване на престижа и доброто й име в обществото,пред приятели, колеги и близки с оглед повдигнатото обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление.Твърди се,че е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 пр.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за претърпените от Н.М. неимуществени вреди.В заключение ищцата моли съда да постанови решение,с което на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,пряка последица от обвинението по чл.234 ал.1 НК,ведно със законна лихва върху сумата ,считано от влизане в сила на оправдателната присъда -23.12.2016г.до окончателното й изплащане. Претендира се и сумата 1000лв., обезщетение за имуществени вреди-заплатен адвокатски хонорар за защита по наказателното производство.В съдебното заседание на 25.02.2020г.на осн.чл.214 ГПК бе допуснато изменение на иска относно обезщетението за имуществени вреди,като същият се счита предявен за сумата 1 400лв.,а не както е по ИМ 1000лв.В същото съдебно заседание бе допуснато и уточнение на ИМ относно фамилното име на ищцата,което е Ц.,а не М.,като ищцата чрез своя пълномощник адвокат Ж.Н. поддържа предявените искове и моли съда ги уважи.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Подробни доводи и съображения са изложени и в депозираните от адвокат Н. писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на РБ,чрез И.Р. ,прокурор в ОП Плевен.С отговора изцяло се оспорват исковите претенции по чл.2 ал.1,т.3 от ЗДОДОВ по основание и размер ,тъй като не са ангажирани доказателства претендираните суми да се полагат на ищцата.Като акцесорни се оспорват и претенциите за законна лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Посочено е,че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените неимуществени и имуществени вреди ,непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер,както и техния размер,че в тази насока липсват доказателства. Изложени са доводи,че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.не е в съответствие с чл.52 ЗЗД,че мярката „Задържане под стража“ е наложена от съда с определение от 25.04.

2016г.,непосредствено след постановяване на осъдителната присъда и ако са търпени вреди от тази мярка,те не са единствено и само в резултат на действия на Прокуратурата на РБ.Твърди се,че продължителността на нак.производство е била в зависимост от проц. поведение на ищцата и на нейния процесуален представител,които съществено са удължили процеса във времето,че делото не е било с правна и фактическа сложност,като разследването и съдебното производство са проведени в разумни срокове. Посочено е,че ищцата не е ангажирала доказателства описаните в ИМ преживявания да са пряк резултат от повдигнатото й обвинение и от задържането й под стража.Оспорва се като неоснователна и недоказана претенцията за имуществени вреди –направени разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.,като е направено възражение,че липсват доказателства за уговорено и реално изплатено адв. възнаграждение в този размер, както и доказателства за обема на извършените процесуални действия.На осн.чл.78 ал.5 ГПК е направено възражение за прекомерност на претенцията за заплатено адв.възнаграждение в нак.производство.Представителят на Прокуратурата е заявил,че ще се ползва от поисканото за прилагане НОХД №76/2016г.по описа на ПРС.

В срока по чл.131 ГПК от

Прокуратурата на РБ чрез прокурор И.Р. от ОП Плевен е постъпило допълнение към писмения отговор,с което се излагат доводи,че към настоящия момент ищцата Н.Р.М. е със сменено име Н.Р. Ц.,че това е четвърта промяна на нейното име,който факт затруднява проследяването и доказването на нейната престъпна дейност. Посочено е,че с допълнението се прилага справка за съдимост на ищцата,от която е видно,че същата е осъждана многократно и е с трайно изградени престъпни навици.Твърди се,че по НОХД №18123/2016г.по описа на РС София, образувано също по обвинение за престъпление по чл.234 ал.1 НК,ищцата е била оправдана,че след влизане в сила на оправдателната присъда тя е завела иск срещу ПРБ по чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ пред СРС,с който се претендират същите вреди.С оглед представените с допълнението към отговора писмени доказателства се твърди,че обвинението,предмет на иска не е единственият увреждащ фактор и по-голямата част от претендираните от ищцата вреди следва да се свържат с миналата й съдимост,другото обвинение и задържането й от МВР за срок от 24 часа . Изложени са доводи,че увреждането е със значително по-нисък интензитет при осъждани лица,съгласно трайната практика.В съдебното заседание на 25.02. 2020г. представителят на Прокуратурата-прокурор И.Р. от ОП Плевен оспорва исковите претенции ,както по основание и размер и моли съда да постанови решение,с което същите да бъдат изцяло отхвърлени.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното :

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове от Н.Р. Ц./М. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., на основание обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 НК, за което ищцата е призната за невинна и оправдана с присъда на Плевенски Окръжен съд №44/27.09.2016г.по ВНОХД №556/2016г.по описа на ПОС, оставена в сила с решение на ВКС

№259/23.12.2016г.по дело №1168/2016г. Върху сумата се претендира и законна лихва от влизане в сила на оправдателната присъда-23. 12.2016г. до окончателното й изплащане.На същото основание чл.2,ал.1т.3 от ЗОДОВ се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 400лв./ съгласно допуснатото изменение на иска по чл.214 ГПК/,изплатено адвокатско възнаграждение по нак.дело.Върху обезщетението за имуществени вреди не се претендира законна лихва.В този смисъл е изготвения проекто-доклад ,съгласно определение на ПОС №53 от 13.01.2020г., приет за окончателен в съд.заседание на 25.02.2020г.,по който страните не са направили възражения.

Безспорно от приложеното НОХД №78/2016г.по описа на ПРС и представените към ИМ писмени доказателства ,както и от приложените ДП№198/2014г.по описа на РП Плевен и ДП№14/2014г.по описа на Митница Свищов се установява, че на 24.01.2014г.е образувано ДП №198/2014г.по описа на РП Плевен за престъпление по чл.234 ал.1 НК срещу Н.Р.М. ***.С постановление на РП Плевен от 29.01.2014г. ДП е иззето от Районна прокуратура Плевен ,като за разследващ орган по делото е определен митнически инспектор към Агенция“митници“Плевен.С постановление на митническо бюро гр.Горна Оряховица от 12.12.2014г. по ДП №14/2014г.по описа на Митница Свищов,пр.пр.№198/2014г.по описа на РП Плевен ищцата Н.Р.М. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.234 ал.1 НК,затова,че на

24.01.2014г.в гр.Плевен,на ул.“***“пред №*** в лек автомобил, марка “***“,модел „***“с рег.№***,държала акцизни стоки-тютюн за пушене с обща маса 6,500 кг.,без български акцизен бандерол на стойност 1 300лв.,като причинената вреда на републиканския бюджет от невнесения акциз за този тютюн е в размер на 988лв.Със същото по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение„Подписка“.Постановлението е предявено на ищцата на 26.03.2015г.,като преди това са провеждани действия по издирването й ,тъй като същата е била с неустановено местожителство.На същата дата 26.03.2015г.ишцата е разпитана като обвиняема в присъствието на назначения й служебен защитник адвокат Н.А. от ВТАК.С протокол от 08.04.2015г.на прокурор от РП Плевене ДП е предявено на Р. М. в присъствието на пълномощника й адвокат Ж.Н.