Решение № 337 от 25.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пазарджик, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20265220201069 по описа за 2026 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление / НП/ № 26-1006000826 от 06.07.2026г. на Началник група ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, жалбоподателят Т. А. С. , ЕГН ********** от гр.... твърди,че обжалваното постановление е незаконосъобразно, като излага конкретни доводи. Жалбоподателят не сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника Началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция, не се явява процесуален представител. Не взема становище по депозираната жалба.

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя

Т. С. е издадено обжалваното наказателно постановление, при условията на чл.36ал.2 ЗАНН за това, че на 03.06.2026г. в 01.32ч. в Община Пазарджик, път Автомагистрала А-1 , км.89.700, посока т гр...., управлява лек автомобил ... рег.№ ..., лична собственост, като управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г.,на 1 основание чл.143ал.10 ЗДвП. По случая е била образувана преписка за извършено престъпление по чл.345ал.2 НК, като с Постановление по прокурорска преписка 3919/2026г. Районна прокуратура Пазарджик отказва да се образува ДП.

За нарушение на чл.140ал.1 ЗДвП е наложена на Т. С. глоба в размер на 255.65 евро/ 500лв./ и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.

Видно от прието по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.06.2026г. на Районна прокуратура Пазарджик, преписка вх.№3919/2026, същата е образувана с оглед евентуално за престъпление по чл.345ал.2 НК, по повод на това, че при извършена проверка от полицейски служители на

03.06.2026г. в 01.32ч. на

Автомагистрала А-1 , км.89 +700 е установено, че Т. С. управлява лек автомобил ... рег.№ ...,, лична собственост, което МПС е било със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП.

Прието е от Районна прокуратура Пазарджик, че не е налице субективния елемент за извършване на престъпление по чл.345ал.2 НК, тъй като няма данни Т. С. да е знаел или да е бил уведомен от органите на реда за служебно прекратената регистрация.

Свидетелят Г. П., полицейски служител, заяви, че поддържа констатациите по съставеният от него в деня на проверката АУАН. Посочи, че водачът С. останал учуден, че няма застраховка.

От фактическа страна жалбоподателят не оспорва, а се установи и от показанията на св.П., че на 03.06.2026г. в 01.32ч. в Община Пазарджик, път Автомагистрала А-1 , км.89.700, посока от гр...., Т. С. е управлявал лек автомобил ... рег.№ ..., лична собственост, като управлява МПС, което е било със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г. , на основание чл.143ал.10 ЗДвП.

След издаване на АУАН от св.П., административно наказателното производство е било прекратено с мотивирана резолюция на наказващия орган от 04.06.2026г.

По делото е прието копие на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ сключен на 03.06.2026г., 09.10ч. между Т. С. и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, относно лек автомобил ... рег.№ ....

2

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН ,доколкото липсват данни за връчване на НП на конкретна дата. По същество Съдът намира жалбата за основателна.

В настоящето производство Съдът следва да провери изцяло правилността на постановения санкционен акт, независимо от основанията , посочени от жалбоподателя, както от формална, така и от материална страна.

Съдът на първо място счита ,че процесното НП е издадено от компетентен орган , съобразно цитираната в постановлението Заповед №8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра на МВР,в условията на отказ на прокурора да образува наказателно производство, с оглед разпоредбата на чл.36ал.2 ЗАНН и препращане преписката на наказващия орган.

В този аспект,неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на компетентност на актосъставителя - чл.36ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП , без съставяне на АУАН, в хипотезата именно на отказ на прокурора да образува наказателно производство.

Правилно е посочена в НП като нарушена нормата на чл.140ал.1 ЗДвП, според която по пътищата се допускат за движение МПС, които освен ,че са с регистрационни табели, са и регистрирани. Регистрацията от своя страна е уредена и с Наредба I – 45/24.03.2000г., като една от хипотезите на служебно прекратяване на регистрацията е тази по чл.143ал.10 ЗДвП.

Приложена е правилната санкционна норма на чл.175ал.3 предл. 1 ЗДвП.,съдържаща и хипотеза на извършеното нарушение.

След измененията на ЗДвП /ДВ бр.64 / 2025г/ , в сила от 07.09.2025г., т.е. към датата на процесното нарушение от 03.06.2026г. , е отпаднало законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР, за прекратена регистрация на автомобила в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, съгласно тази редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

От друга страна, считано от 01.08.2025 г., нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането (КЗ) регламентира, че Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор 3 за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в Република България орган, да прекрати регистрацията на превозното средство.

При тази нормативна регламентация се налага извода, че установеното задължение за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ е предпоставка за настъпване на правните последици, с които законът свързва липсата на сключен, валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,в каквато насока е и един от аргументите на жалбоподателя.

В настоящия случай, не са налице данни за извършено уведомяване на Т. С. ,собственик на лек автомобил ... рег.№ ..., за липсата на валиден и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център. Следователно, не е изпълнен фактическият състав на чл. 574, ал. 10 от КЗ, за да се пристъпи към изпълнение на изискването по чл. 574, ал. 11 от КЗ, съответно да се прекрати служебно регистрацията на автомобила в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

При това, в тежест на наказващия орган е орган е да докаже наличието на това обстоятелство, а отделно и да го изложи в обстоятелствената част на постановлението. По този начин ,макар НП да съдържа основни реквизити, е допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57ал.1т.5 ЗАНН - не е посочен релевантния факт на уведомяването. Така Съдът констатира нарушение на чл.57ал.1 т.6 ЗАНН, тъй като не са описани в достатъчна степен обстоятелства, които имат значение за обективната страна на вмененото на жалбоподателя нарушение.

На второ място, основателни са доводите на жалбоподателя за липсата на субективния елемент за извършване на вмененото нарушение. От правна 4 страна не се доказа от наказващия орган жалбоподателят Т. С. да е действал виновно , съответно да е знаел, че управлява процесното МПС, след като е със служебно прекратена регистрация.

С Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на ОСС на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС постанови, че не се наказва с предвиденото по чл.175ал.3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е била прекратена служебно на основание чл.143ал.10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

Относно субективната страна на това нарушение е прието, че собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателна отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а според настоящия състав, след изменението на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗД вП / ДВ бр. 64 от 2025, в сила от 07.09.2025 г./ – на задължението за уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и 5 небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

В настоящият случай ,както вече беше отбелязано, липсват установени фактически обстоятелства, при които жалбоподателят Т. С. да е могъл да се усъмни , че управлява МПС със служебно прекратена регистрация. По делото липсват доказателства не само да е бил уведомен, но също и да му е даден 14 дневен срок да представи доказателства за сключен и действащ договор за ЗЗГО.Т.е. собственикът е бил лишен от тази правна възможност ,която, ако беше реализирал, нямаше да доведе до отговорност за нарушение, санкционирано по чл.175ал.3 пр.1 ЗДвП.

Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. При установената фактическа обстановка и цитираното Тълкувателно постановление

№2/05.04.2023г. се налага извод ,че жалбоподателят С. не е действал виновно, включително и при форма на вината – непредпазливост.

Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с някои становища в практиката, че всеки правоспособен водач на МПС , преди да предприеме управлението на едно МПС, а дори и собственост на друго лице, трябва да извърши проверка з а наличието на регистрация на МПС, евентуално за служебно прекратена регистрация, при липсата на каквито и да е обективни признаци за съмнение в тази насока. Дори и органите по КАТ установяват такова нарушение едва след справка в служебната база данни, както е станало при процесната проверка ,извършена от полицейските служители .

Предвид изложените съображения, обжалваното постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя С

. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 460 евро.

В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който Т. С. е заплатил на адв. А. У. сумата от 460 евро. Относно размера на това възнаграждение, от наказващия орган не е постъпило възражение за прекомерност, по смисъла на чл.63д ал.2 ЗАНН. Независимо от това и предвид разрешенията, дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C6 438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът е длъжен при разглеждането на искането за присъждане на разноски да съобрази фактическата и правна сложност на делото спрямо поисканата сума. В тази си преценка съдът, съгласно т. 41 от Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз не е обвързан с минималните размери посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.