Решение № 162 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110212830 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. П. с ЕГН -********** с адрес за призоваване гр. ***, чрез адв. И.А. Н., срещу Електронен фиш Серия К № 8745506 от 26.02.2024 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал.

1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и допълнително подадена молба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен. На първо място се сочи, че процесното нарушение не е извършено в условията на повторност, доколкото предходно издаден Електронен фиш Серия К № 6753105 е бил обжалван и същият не е влязъл в сила. Акцентира се, че по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят е подал писмена декларация до СДВР с данни за лицето, извършило нарушението, но наказващият орган не е анулирал своевременно посочения електронен фиш.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите 1 в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 26.02.2024 г. жалб. Д. Н. П. с ЕГН -********** бил собственик на лек автомобил модел “***“, марка „***“ с рег. № ***. Срещу него в това му качество бил издаден процесния Електронен фиш Серия К № 8745506 от 26.02.2024 г. на СДВР за това, че на 26.02.2024 г., в 10:52 часа, в гр. София, по бул.“Александър Малинов“ до блок 495 с посока на движение от бул.“Проф.

Ал. Теодоров- Балан“ към „Околовръстен път“ управлявал посочения лек автомобил марка “***“, модел „***“ с рег. № ***, като се движел със скорост от 65 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място.

Скоростта на МПС била измерена с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 с № 120СС9В след приспаднат толеранс 3% в полза на водача. В ЕФ е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6753105 на 22.08.2023 г..

Електронният фиш бил връчен на жалб. П. на 15.08.2024 г., видно от приложената по АНП справка - списък с намерени фишове, като жалбата е депозирана пред АНО на 26.08.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на протокол от метрологична проверка на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 с № 120СС9В, копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство, ежедневна форма на отчет, 2бр.справки-разпечатки от АИС АНД - списък с намерени фишове, справка за нарушител/водач, сертификат за успешно завършен курс на обучение, копие на Електронен фиш серия К № 6753105, копие от декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, копие на лична карта, копие на известие за доставяне, както и снимков материал на процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изменен. При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани 2 технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити /в действащата й редакция към процесното нарушение/, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното □ заплащане.

В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване. Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Неизпълнението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.

2 от ЗДвП, според която ако водач превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.. В конкретния случай е приложена нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП като цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението, предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, респективно двойният размер на същата се явява 100 лева.

По делото са налични доказателства, от които е видно, че Електронен фиш Серия К № 6753105 на СДВР от 06.12.2022 г. не е влязъл в сила. Същият е бил обжалван пред съда, за което е било образувано НАХД № 12827/2024 г., по описа на СРС, НО, 132 състав, приключило с решение от 07.10.2025 г., което към момента не е влязло в сила.

Съгласно §6 т. 33 от ДР на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

3

В случая нарушението не е извършено в условията на повторност, тъй като срещу жалбоподателя действително е издаден посочения ЕФ на СДВР за същото по вид нарушение, който обаче не е влязъл в законна сила към датата на извършване на процесното нарушение.

Повторност не може да има, защото лицето не е наказано преди процесното нарушение с влязъл в сила ЕФ или НП.

Ето защо, процесният ЕФ следва да бъде изменен, като съдът следва да преквалифицира нарушението като такова по основния състав и съответно да се редуцира наказанието за него.

Законът за движенето по пътищата сочи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се наказва с глоба от 50 лева, когато превишението е от 11 до 20 км/ч. В конкретния случай е приложима нормата н а чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , поради което и основанието за налагане на наказанието следва да се измени.

В конкретния случай нарушението е било установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АRH CAM S1 с № 120СС9В.

Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от проверка № 091- СГ- ИСИС/19.06.2023 г. на БИМ същото е преминало успешно последваща проверка.

Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички реквизити, нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му се вменяват във вина. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл.

Видно от съдържанието на електронния фиш, както и от приложения снимков материал, о т установената скорост на МПС е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на 4

СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 130,00 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 8745506 от 26.02.2024 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя Д. Н. П. с ЕГН -********** с адрес за призоваване гр. ***, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.

4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от "повторно" (по смисъла на §6 т. 33 от ДР на ЗДвП) в такова по основния състав, като ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието в такова по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и НАМАЛЯВА наложеното наказание „глоба“ от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Н. П. с ЕГН -********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 130,00 лева /сто и тридесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.