Определение № 2852 от 11.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2852 гр. Варна, 11.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501222 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.1 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 35256/29.04.2024г./вх. No на ВРС/ от “У. Е. У.“ Црт., регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, срещу Заповед No 1856 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 4089 / 2024г. на Районен съд - Варна, 10 –ти състав, в ЧАСТТА за разноските за сумата над 50 лв., респ. 60 лв. с вкл. ДДС до присъдените 480 лв. с ДДС, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. В. В. Ч. – М. за осъществената от нея по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ в полза на заявителя Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *******.

Жалбоподателят счита, че така присъденото от заповедния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. или 480 лв. с вкл. ДДС е прекомерно. Не била съобразена действителната фактическа и правна сложност на спора, като също така и не била съобразена и Наредбата за заплащане на правната помощ, която следвало да се приложи в случая. Съдът не бил отчел вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа. Позовава се на решения на СЕС и моли възнаграждението да бъде намалено до 50 лв., респ. 60 лв. с вкл. ДДС.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Сочи, че така определеното адвокатско възнаграждение от заповедния съд било законосъобразно изчислено в съответствие с минималните размери по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

1

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по заявление от кредитора Н. А. М., ЕГН **********, адрес: ******** срещу длъжника У. Е. У. Ц., регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, за сумата от 400 евро с левова равностойност от 782,33 лева, представляваща обезщетение по чл. 7, пар.1, б. „б“ във вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за отменен полет № W64513, предназначен за изпълнение на 04.02.2024 г. от летище Варна до летище Айндховен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В заявлението е посочено, че адвокатската защита се осъществява по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. като се сочи и минимум - сумата от 480 лв. с вкл. ДДС. Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че защитата е на посоченото в заявлението основание. Не е приложено, обаче, доказателство за регистрация по ДДС на адвокат В. В. Ч. – М..

Издадено е разпореждане No 14596 / 08.04.2024г. на ВРС да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в заявлението суми, вкл. за 480 лв. възнаграждение на адв. В. В. Ч. – М. на основание чл. 38 ал.1 от ЗА. Издадена е и процесната заповед, която се обжалва в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалба е частично основателна, поради следните съображения:

Спорът се свежда до това дали според Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения следва да се определи такова по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата в хипотеза на оказана безплатна адвокатска защита и съдействие или това е Наредбата за заплащане на правната помощ. Спорно и в какъв размер следва да е възнаграждението.

Въззивният състав не намира основание за прилагане на Наредбата за заплащане на правната помощ. Оказаната безплатна адвокатска защита в случая е по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв, като са ангажирани и доказателства в тази насока. В този случай и законът е предвидил приложението на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения или по –специално чл. 7 ал.7 вр. ал.2 т.1 от същата. Минималното възнаграждение, изчислено съобразно половината от стойността на претендираната сума, в случая е 400 лв., като ако адвокатът е регистриран по ДДС, то това би било сумата от 480 лв.

2 с вкл. ДДС.

В процесния случай заповедният съд е определил възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Липсват, обаче, доказателствата, че адв. М. е регистрирана по ДДС, поради което и възнаграждението следва да се присъди без да се начислява такъв.

Въззивната инстанция, за да определи дължимото адвокатско възнаграждения, също така, съобрази и постановеното решение на СЕС по дело С-438/2022 г. и по-специално т.60 според която цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара /в частност Наредба № 1/2004 г., приета от ВАдвС/, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени.

Поради това и с оглед разрешението на СЕС, дадено в т.61 настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че адекватната парична оценка на представената адвокатска услуга е в размер на 200 лв., която отразява вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност.

Не се споделят доводите на жалбоподателя за приложение на решенията на СЕС, като възнаграждението бъде намалено до 50 лв. Съдът намира за справедлив, обоснован и съответстващ на извършената работа посоченият по-горе размер от 200 лв., който съобразно изложените мотиви следва да се присъди без да се начислява ДДС.

По разноските: Жалбоподателят е отправил искане за присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса за производството от 15 лв., които следва да се присъдят в цялост.

Предвид гореизложеното и съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД No 1856 / 08.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 4089 / 2024г. на Районен съд - Варна, 10 –ти състав, в ЧАСТТА за разноските за сумата над 200 лв. до присъдените 480 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. В. В. Ч. – М. за осъществената от нея по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ в полза на заявителя Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *******.

ПОТВЪРЖДАВА ЗАПОВЕД No 1856 / 08.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 4089 / 2024г. на Районен съд Варна, 10 –ти състав, в ЧАСТТА за разноските за сумата над 50 лв. до присъдените 200лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на адв. В. В. Ч. – М. за осъществената от нея по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ в полза на заявителя Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *******.

В останалата част за присъдените на адв. В. В. Ч. – М. за осъществената от нея по 3 реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ в полза на заявителя Н. А. М., ЕГН **********, ЗАПОВЕД No 1856 / 08.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 4089 / 2024г. на Районен съд - Варна, 10 –ти състав, е влязла в сила.

ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на “У. Е.

У.“ Црт., регистрирано в У., действащо на територията на Република България чрез „У. Е. У. Ц. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, сумата от 15 лв.

/петнадесет лева/, представляваща сторените от жалбоподателя разноски за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4