Решение № 18201 от 10.10.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54741/2024
- Вид
- Решение № 18201
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 10.10.2025
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 18201 гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110154741 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са от .................. (частен правоприемник на заявителя .....................) срещу А. П. Б. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 684,23 лева представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит ...................., ведно със законна лихва от 31.01.2020 г. до окончателното плащане, сумата 68,93 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 07.05.2019 г., сумата 37,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 19.01.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5215/2020 г. по описа на СРС, 119 състав. Претендират се сторените по делото разноски.
Ищецът .................. твърди, че между ..................“, чийто правоприемник е ищецът, и ответника А. П. Б. на 06.01.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ................... Заявява, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000,00 лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й. Посочва, че доколкото с договора е уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от кредитора платежен инструмент. Твърди, че усвояването на суми от кредитния 1 лимит категорично представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Излага, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на реален договор. Твърди, че процесният договор за револвиращ потребителски кредит .................. е сключен на 06.07.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта. Излага, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Поддържа, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Пояснява, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Твърди, че на 01.04.2019 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана. Излага, че задълженията на длъжника били изискуеми, но въпреки това кредиторът изпратил покана до длъжника на 05.07.2019 г., но вземанията не били погасени. Моли за установяване съществуване на вземания срещу ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. П. Б., въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно и лично връчени на ответника.
На 08.10.2025 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно и лично призован. В определението за насрочване на делото и в призовката за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.
Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не изпраща процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В сезиращата съда искова молба, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.
2
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3 / да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6 / предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответника искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в общ размер 75 лева (25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) за заповедното производство, а за исковото производство сторените от ищеца разноски са в общ размер 225 лева (125 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК). Внесената по сметка на СГС държавна такса по оттеглената частна жалба в размер 15 лева подлежи на връщане при подаване на молба в този смисъл до председателя на СГС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че А.
П. Б., ЕГН ********** дължи на .................... (частен правоприемник на заявителя .....................) на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 684,23 лева, представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит ...................., ведно със законна лихва от 31.01.2020 г. до окончателното плащане, сумата 68,93 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2019 г. до 07.05.2019 г., сумата 37,02 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 19.01.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5215/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. П. Б., ЕГН ********** да заплати на .................... (частен правоприемник на заявителя .....................) 3 сумата от 75 лева, представляваща разноски в производство по ч. гр. д. № 5215/2020 г. по описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 225 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в едномесечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4