Определение № 616 от 24.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616 гр. Велико Търново, 24.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20244000500463 по описа за 2024 година

С определение № 1102/28.08.2024 г. по гр. д. № 736/2024 г. Окръжен съд Велико Търново е повдигнал спор за подсъдност на изпратеното му за разглеждане в.ч.гр. д. № 370/2024 г. по описа на Окръжен съд Габрово, образувано по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК за изпращане на гр.д. № 242/2024 г. на Районен съд Дряново на друг равен по степен съд поради отвод на всички съдии в този съд.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и закона, приема следното:

По искова молба /ИМ/, подадена от М. Д. О. против РС Габрово, с предявен иск с цена 6 000 лв. по чл. 2б от ЗОДОВ е образувано гр.д. № 743/2023 г. по описа на РС Габрово.

На основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ делото е прекратено пред РС Габрово и изпратено на най-близкия районен съд – РС Трявна, пред който е образувано като гр.д. № 224/2023 г.. Допусната е замяна на ответник и е прието, че искът е предявен против ОС Габрово, след което поради отвод на всички съдии делото е изпратено по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК на ОС Габрово.

Пред ОС Габрово е образувано в.ч.гр.д. № 292/2024 г., което е прекратено на основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ и делото е изпратено на най1 близкия окръжен съд – ОС Велико Търново.

С определение по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК, постановено по в.ч.гр.д.

№ 581/2024 г. ОС Велико Търново е изпратил делото на РС Дряново.

Пред РС Дряново делото е образувано като гр.д. № 274/2024 г. по описа на съда. Повдигната е препирня за подсъдност от РС Дряново между РС Дряново и ОС Велико Търново, поради което с определение по в.ч.гр.д. № 402/2024 г. ВтАС като е приел, че не са налице основанията на чл. 122 от ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил делото на РС Дряново за продължаване на съдопроизводствените действия. След отвод на всички съдии в РС Дряново делото е изпратено по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК на ОС Габрово.

Пред ОС Габрово е образувано в.ч.гр.д. № 370/2024 г., което е прекратено на основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ и делото е изпратено на найблизкия окръжен съд – ОС Велико Търново.

Пред ОС Велико Търново е образувано в.ч.гр.д. № 736/2024 г., по което е повдигната препирня за подсъдност между ОС Велико Търново и ОС Габрово. Прието е, че не са налице основанията на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ, тъй като разпоредбата е неприложима в процедурата по чл. 23 ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал. 3 от ГПК ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

Великотърновският апелативен съд приема, че с ИМ е предявен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, който с оглед цената на иска е подсъден на районен съд, поради което основното задължение на сезирания по реда на чл.

23 ал. 3 от ГПК окръжен съд е да определи друг първоинстанционен районен съд от същия съдебен район, който да разгледа иска, като съобрази, че в два от районните съдилища всички районни съдии са се отвели от разглеждането на делото. Съдът споделя изцяло правните изводи на ВтОС, съгласно които в производството по чл. 23 ал. 3 от ГПК не е приложима разпоредбата на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ. Целта на разпоредбата чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ е 2 препятстване на разглеждането и решаването на делото от съда, който има качеството на ответна страна по същото в исковия процес, гарантиране на защитата на правото на ищеца делото да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд, както и процесуална икономия чрез посочване на найблизкия родово компетентен съд за да се спести неоснователно забавяне на разглеждане на делото във времето, от което може да се изведе извод, че разпоредбата е приложима само в производството по съществото на спора пред първоинстанционния съд. Налице е и установена практика на ВКС в тази насока, а именно определение № 1002 от 9.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1675/2023 г., IV г. о., ГК, определение № 145 от 9.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 568/2021 г., III г. о., ГК и др.. ВКС приема, че „Законодателят е имал в предвид в чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ "отстраняване" от делото само на първоинстанционния сезиран съд и това правило не може да бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд. При приложение на правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ по отношение на първоинстанционен съд, който е и ответник, компетентен да разгледа въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, ще е въззивният съд от съдебния район на първоинстанционния съд, който е разгледал и решил спора, след изпращането му по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ . Дори този въззивен съд да е ответник по исковете, няма пречка по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ той да разгледа и реши въззивното дело“. ВКС приема също в друг случай, че „Ако новото правило бъде тълкувано разширително и по отношение на въззивния съд, би се стигнало до многократно препращане на делата на съдилища от различни съдебни райони, което би било в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, прокламирано в чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и защитено в чл. 2 б ЗОДОВ. Дори да можеше да се приеме противното по отношение на приложимостта на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ спрямо въззивния съд, то и тогава тази правна норма не може да намери приложение при въззивната проверка на дадено от сезирания първоинстанционен съд разрешение на процесуалноправен въпрос (не въпрос по съществото на спора), какъвто е въпроса за изпращане на делото на компетентния съд по правилата за родова и местна подсъдност, вкл. в хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ .“ В производството по чл. 23 ал. 3 от ГПК спорът между страните не се решава по същество, както и не се решава друг процесуален въпрос свързан с 3 преграждане на хода на делото или обезпечаване на законосъобразното му разглеждане, поради което дейността на въззивния съд по определяне на друг първоинстанционен съд, който да разгледа предявения срещу него иск няма как да доведе до прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 изр. 1 от ЗОДОВ.

С оглед на гореизложеното Великотърновският апелативен съд приема, че в конкретният случай компетентен да се произнесе по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК и да определи друг районен съд, който да разгледа делото след отвода на всички съдии от РС Дряново е Окръжен съд Габрово, а не Окръжен съд Велико Търново.

Водим от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по реда на чл. 23 ал. 3 от ГПК и да определи друг районен съд, който да разгледа спора по гр.д. № 274/2024 г. по описа на РС Дряново след отвода на всички съдии от РС Дряново е Окръжен съд Габрово.

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, но препис от същото следва да се изпрати на Окръжен съд Велико Търново за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4