Решение № 262130 от 01.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Антоанета А., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11692 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Н.А.М., ЕГН **********, с адрес *** срещу В.А.К., ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева от всеки едни ответник, представляваща обезщетение за периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2020 год. за неизпълнение на решение на ОС на ЕС на жилища и обекти в жилищна сграда в гр.В., ***** по т. 3 от Протокол №11/20.09.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е собственик на жилище, находящо се в гр. В., ******, жилищна част, етаж *, ап.* - сграда, намираща се на центъра на град В. Ответниците са собственици в същата сграда на жилище - ап.*, на етаж *. Сочи, че за сградата, в режим на Етажна собственост съгл. чл. 1 от ЗУЕС, в която гореописаният самостоятелен обект се намира, има издадено разрешение за ползване от ДНСК - Варна

№СТ-05-936/31.07.2018г. Твърди се, че ищцата все още не може да ползва закупения от нея апартамент, като последица от факта, че сградата е свързана към електропреносната мрежа въз основа на Договор за присъединяване №П-80-ВС-1099/03.08.2007г., сключен с тогавашното електроразпределително дружество „Е.ОН България Мрежи" АД, което е замислено и изпълнено като временно електроснабдяване или т.нар. „времянка" с мощност 10 kW - принципно е предвидено да захранва единствено процеса на строителство на сградата. Това захранване се характеризира с невъзможност да издържи натоварването или да осигури мощността, което би било необходимо за нормалното потребление от 23 бр. апартаменти, 5бр. ателиета, 4 бр. магазини, 3 бр. козметични студиа, 1 бр. офис, 1 бр. кафе, 1 бр. амбулатория за специализирана медицинска помощ, 1 бр. медико-техническа лаборатория (така в разрешение за ползване) - за сравнение -предвидената мощност при завършване на изграждането на електроприсъединителните съоръжения е 410 kW, или 41 пъти по-високо.

В молбата се излага, че липсата на индивидуални електромери предполага и неравномерното разпределяне на сметките между живущите в сградата, което също предизвиква съществено неудобство. Поради тази причина, Общото събрание на етажната собственост въз основа на чл. 17, ал.

2 т. 6 от ЗУЕС, е взето решение за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване към електропреносната мрежа, обективирано в т. 3 от Протокол №11/20.09.2018г.. Това довело до депозирано искане за монтаж на електромерно табло и съоръжения по договор за присъединяване до ЕРП СЕВЕР на съсобствениците в жилищната сграда, което е повод ЕРП СЕВЕР да предостави на живущите в сградата за подписване Допълнително споразумение №4 А4-П-80-ВС-1099/13.02.2019г. към горецитирания Договор за присъединение, което ЕРП

СЕВЕР изисква да бъде подписано от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата.

Твърди се, че екземпляр от горецитирания протокол е изпратен с нотариална покана на ответниците ведно с молба за подписването в 7-дневен срок на предложеното от ЕРП СЕВЕР допълнително споразумение, като Нотариус Ана Пачолова счита поканите и до двамата ответници за редовно връчени на 16.07.2019г. Ищцата сочи, че ответниците отказват да изпълнят волята на Общото събрание. Твърди, че в резултат на бездействието им не е изграден Етап II на присъединителните съоръжения на сградата към ЕРП СЕВЕР, в резултат на което не са изградени токоограничители, електромерни табла, и необходимия брой кабелни линии ниско напрежение от ТП 1094 Варна до индивидуалните електромерни табла на сградата.

Твърди се, че ищцата не може да ползва своя самостоятелен обект по предназначение, доколкото нито напрежението е стабилно, нито е достатъчно за да захрани цялата сграда, още по-малко да осигури безопасна експлоатация на електрическите уреди или задължение към ЕРП СЕВЕР в размер на реалното потребление, а не на усреднено от цялото за сградата, поради което предявява претенцията си пред съда.

Ищцата уточнява с молба от

22.01.21г., че търси месечно обезщетение, поради лишаването си от възможността да ползва имота, което приравнява на месечен наем. Твърди, че противоправното поведение на ответниците се изразява в неподписване на предварителен договор за присъединяване съоръжения на сградата към ЕРП СЕВЕР. Изрично сочи, че претендира обезщетение за вреди (чл.45 ЗЗД) поради извършването на бездействия (неизпълнение решение на Общо събрание (чл.6 от ЗУЕС,ал.1,т.8 от ЗУЕС), създаващи пречки за използването на съседен имот, по-големи от обикновените. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна депозира отговор, в който оспорва иска. Ответниците възразяват, че за тях не е възникнало твърдяното задължение да изпълняват решение на ЕтС. Няма нито валидно учредена ЕтС, нито валидно взето решение, нито решение на невалидно свиканата ЕтС с твърдения в исковата молба текст.

Твърдят, че противоправно поведение е налице, но то е осъществено от група собственици на обекти в сградата, включващи и ищцата, и от ЕРП, в резултат на което процесната сграда е завършена и въведена в експлоатация против закона и след погазване на законни права и интереси на моите доверители, на проектантите на сградата, както и на др. възложители на строежа. Част от нарушенията са свързани и с включване на сградата към електропреносната мрежа.

Считат, че ответниците не са етажни собственици в Жилищна сграда, с адрес ул. Бачо Киро 1, гр. Варна, както се твърди в исковата молба. Видно от нот.акт №73, том VI, рег.№6143, д.914/2007г.на ВН№190, ответниците са закупили право на строеж за обект, находящ се в Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване, с трафопост, а не в жилищна такава.

Ответниците оспорват, не само съществуването на сграда в режим на ЕС, но и на всичко отразено в протокола по отношение на имената на собственици на обекти в сградата, броя на обектите и притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

Оспорват ЕтС да е учредена по съответния ред и да са избрани легитимни нейни органи, съответно без легитимен управител няма кой да удостовери с подписа си, че е проведено ОС на ЕтС.

Оспорват, най-общо съществуването на решение на ЕтС, което да е със съдържанието, посочено в исковата молба, което да ги задължава да подписват договор или анекс към договор с ЕРП.

Считат, че липсва текст, който да задължава ответниците с подписване на анекс към договор, към каквото действие ги приканва изпратената нотариална покана.

Твърдят, че за ответниците не е възникнало задължение за подписване на анекс към договор - не съществува правна норма, по силата на която едно лице да бъде задължено да сключи договор, който като правен институт предполага изразяване на свободна воля. Отделно от това ответниците не са страна по договор №П-80-ВС-1099/03.08.2007г. за присъединяване на сградата към електропреносната мрежа.

Ответниците считат, че в настоящото производство ищцата се опитва да черпи права, като прехвърля вината за последиците от собственото си противоправно поведението върху ответниците, тъй като те многократно и с основание са изразявали несъгласие с извършваното по възлагане и на ищцата строителство от Изолации ЕООД. Ответниците, като собственици на обект, а ответникът К. и в качеството му на проектант по част архитектура на сградата, заедно с проектантите по другите проектни части, са уведомявали няколкократно в писмен вид лицата (в т.ч и ищцата), възложили строителство на Изолации ЕООД, както и органите на ДНСК и община Варна, в лицето на Гл.Архитект за множеството закононарушения по време на изпълнението и приемането на строителството.

Ответниците считат, че не са нарушили закона, отказвайки да участват в противоправните дейности, в които се опитва да ги въвлече ищцата, т.нар ЕтС и ЕРП Север.

Ответниците възразяват, че липсват доказателства имуществото на ищцата да е намаляло, вследствие на твърдяните в исковата молба поведения на ответниците. По отношение на евентуално претендирани пропуснати ползи, то твърдим, че обектите в сградата и сега се ползват от собствениците и те не търпят вреди от липсата на постоянно електрозахранване.

Твърдят, че обектът се ползва, и се е ползвал в процесния период. Считат, че пропуснатите ползи се обезщетяват при доказано очаквано сигурно увеличение на имуществото на увредения, от което той е лишен именно чрез поведението на ответниците. Поради което молят претенцията да се отхвърли.

Претендират съдебно-деловодни разноски.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №26, том І, рег.№671, дело №22 от 24.04.2017г. на нотариус К.Иванов с район на действие ВРС, рег.№ 336, Н.А.М. е закупила недвижим имот с адм.адрес в гр. Варна, ул.

„Бачо Киро" №1, жилищна част, етаж 5, ап.13.

Видно от нотариален акт за покупкопродажба на право на строеж

№73, том VІ,рег.№ 6143, дело №914 от 2007г.. на нотариус Е.Дионисиева с район на действие СРС, рег.№ 190, В.А.К. и Ц.Д.С. са закупили безсрочно право на строеж за изграждане на недвижими имоти в частта от сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост-предвидена да се построи на втори етап, жилищна част в УПИ ІІ-223.238.239 в кв.121 по плана на седми микрорайон на гр.В., ***** а именно апартамент 23, в бъдеща сграда, ведно с изба №22.

Продавачът Екострой Костадинов ЕООД-Варна сезадължава в срок до 15.08.2008г. да построи, да въведе в експлоатация по предвидения в закона ред и да осигури надлежно свързване към общите мрежи и съоражения на техническата инфраструктура на етап 2 „жилищна част“ на сграда на за обществено обслужващи дейности и обитаване с трафопост в УПИ УПИ ІІ-223.238.239 в кв.121 по плана на седми микрорайон на гр. Варна, ул. „Бачо Киро" №1, и предаде на купувачите апартамента предмет на прехвърленото право на строеж.

По делото са представени

Разрешение за строеж № СГ-05-936/31.07.2018 г., Писмо изх. № 5418305/23.06.2020 г. от ЕРП Север , Протокол № 4 от 28.05.2019 г., Протокол № 1 от 21.09.2018 г. и Протокол № 11 от 20.09.2018 г. Разрешение за ползване № СТ-05-936/31.07.2018 г.; Разрешение за ползване №

ДК-07-402/11.12.2008 г. и Разрешение за ползване № ДК-07-91/11.04.2008г.

От заключението на вещото лице по

СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че средният пазарен наем за апартамент №13, находящ се в гр.Варна, ул.Бачо Киро №1,ет.5 е 430 лв. месечно, за периода 01.08.2019г. до 31.08.2020г. е 5590 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема правна квалификация на предявените искове чл.45 от ЗЗД, с оглед изричните твърдения на ищцата, че търси защита по този ред. На стр.122 от делото, изрично сочи, че претендира обезщетене за вреди (чл.45 ЗЗД) поради извършването на бездействия (неизпълнение решение на Общо събрание (чл.6 от ЗУЕС,ал.1,т.8 от ЗУЕС), създаващи пречки за използването на съседен имот, по-големи от обикновенните .

Фактическият състав на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва извършването на определено деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на дееца. Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства, като единствено вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 от ЗЗД).

В случая се касае за твърдение за неизпълнение на решение на ОС на ЕС на жилища и обекти в жилищна сграда в гр.Варна, *****по т. 3 от Протокол №11/20.09.2018г. изразяващо се в задължение за подписване на допълнително споразумение № 4 А4-П-80-ВС-1099-АДП-0136/13.02.2019г. Претенцията не е за изпълнение решение на ОС на ЕС на осн.чл.38 вр.с чл.5 ал.1,т.8 от ЗУЕС, а ищцата изрично претендира обезщетение за вреди позовавайки се на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане.