Решение № 260001 от 12.08.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр. Русе, 12.08.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Ивайло Иванов като разгледа докладваното гражданско дело №

722 по описа на Районен съд - Русе за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

Постъпила е молба от А.В. А., ответник по делото, за тълкуване на влязлото в сила Решение №260478 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 722/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

Молителката поддържа, че волята на съда, обективирана в първия диспозитив на решението, е неясна, тъй като съдът е признал ищеца А.С.С. за собственик на процесния недвижим имот, без да посочи в диспозитива конкретното материалноправно основание, на което е придобито правото на собственост.

Излага съображения, че в исковата молба ищецът е основал претендираното право на собственост на няколко юридически факта - покупко-продажба, извършена от неговия наследодател, последваща замяна, наследяване и придобивна давност, като за отделни идеални части от имота били въведени различни фактически основания. Счита, че непосочването на конкретното придобивно основание в диспозитива създава неяснота относно обективните предели на силата на пресъдено нещо и възможност спорът да бъде пререшен.

Позовава се на Тълкувателно решение № 4 от

14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и на друга задължителна практика относно предмета на иска по чл. 108 ЗС и обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Иска постановяване на решение по реда на чл.

251 ГПК, с което да бъде отстранена твърдяната неяснота.

Съдът, след като обсъди изложените в молбата доводи и съдържанието на постановеното по делото решение, намира следното:

С Решение №260478 от 27.11.2020 г. съдът е признал за установено по отношение на А.В. А., че А.С.С. е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в землището на гр. Русе, местността „*****“, с площ от 1183 кв. м., подробно индивидуализиран в диспозитива на решението. Със същото решение ответницата е осъдена да предаде владението върху посочения недвижим имот на ищеца.

Решението е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 251 ГПК на тълкуване подлежи влязло в сила съдебно решение, когато изразената в него действителна воля на съда е неясна, двусмислена или противоречива и поради това възниква затруднение относно съдържанието на постановеното или неговото изпълнение. Предмет на тълкуването е волята на съда, обективирана в диспозитива на решението. При извършване на тълкуването съдът може да изхожда от мотивите на акта, доколкото те разкриват действително формираната към момента на постановяването му воля, но не може да изменя тази воля, да я допълва е нови разрешения, да установява нови факти или да пререшава вече разрешения правен спор. В този смисъл е и установената практика на ВКС, съгласно която необходимост от тълкуване по чл.

251 ГПК е налице, когато неяснотата при изразяване на съдебната воля би могла да породи спор относно изпълнението на решението, като по този ред не може да се иска неговото допълване или изменение, нито да се постанови нещо различно от вече разрешеното.

В настоящия случай съдът намира, че такава неяснота не е налице.

Диспозитивът на Решението от 27.11.2020 г. ясно и еднозначно определя както субекта на признатото право на собственост, така и обекта на това право, а в осъдителната му част ясно определя и дължимото от ответницата поведение - предаване на владението върху същия недвижим имот. Не съществува съмнение относно това кое лице е признато за собственик, върху кой недвижим имот е признато правото на собственост и кое лице е осъдено да предаде владението му. Не се установява и противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт.

От мотивите на решението ясно се установява фактическата и правна конструкция, въз основа на която съдът е достигнал до извода, че ищецът е собственик на целия процесен имот. Съдът е приел, че процесният имот първоначално е принадлежал на М. С. М.ов, дядо на ищеца, въз основа на представените нотариален акт за покупко-продажба и решение на ТГТС комисията за извършена замяна. След смъртта му и последващата смърт на неговата съпруга правото на собственост е преминало по наследяване към синовете им С.М.С. и С.М.С..

По отношение на притежаваната от С.М.С. идеална част съдът е приел, въз основа на събраните по делото гласни доказателства, че тя е придобита по давност от неговия брат С.М.С.. I [рието е съответно, че след смъртта на С.М.С. неговият единствен наследник - ищецът А.С.С. - е придобил по наследство собствеността върху целия процесен недвижим имот. Следователно от съдържанието на решението е възможно недвусмислено да бъде установена формираната от съда воля относно правото на собственост, без да се налага нейното последващо изясняване чрез тълкуване.

Не водят до различен извод позоваването на молителката на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС и доводите й относно обективните предели на силата на пресъдено нещо.

Действително, при иска по чл. 108 ЗС предмет на делото е претендираното от ищеца право на собственост, индивидуализирано чрез страните, вещта и правопораждащите факти, от които според твърденията на ищеца произтича това право. Също така при уважаване на ревандикационния иск съдът следва да се произнесе както по принадлежността на правото на собственост, така и по искането за предаване на владението.

Именно такова произнасяне е налице в постановеното по делото решение - с отделен установителен диспозитив е признато правото на собственост на ищеца, а с последващ осъдителен диспозитив ответницата е осъдена да му предаде владението върху имота.

Обстоятелството, че основанието на иска участва в индивидуализацията на спорното материално право и има значение за определяне на обективните предели на силата на пресъдено нещо, не означава, че всички правопораждащи факти следва задължително да бъдат възпроизведени словесно в диспозитива на съдебното решение.

Предметът на разрешения със сила на пресъдено нещо спор се определя с оглед заявените от ищеца основание и петитум и съдържанието на постановения по тях съдебен акт. Липсата на изрично възпроизвеждане в диспозитива на всеки отделен юридически факт, обсъден от съда като част от придобивния способ, сама по себе си не прави изразената съдебна воля неясна или двусмислена по смисъла на чл. 251 ГПК.

Поставеният от молителката въпрос относно пределите на силата на пресъдено нещо по същество не разкрива неяснота относно съдържанието на диспозитива, а поставя въпрос за правните последици на вече постановеното и влязло в сила решение. Този въпрос не може да бъде разрешен чрез последващо дописване на диспозитива по реда на чл. 251 ГПК.

Искането съдът с настоящото решение да посочи допълнително в диспозитива на решението от 27.11.2020 г. конкретното придобивно основание или придобивните основания за правото на собственост би представлявало не тълкуване на неясна съдебна воля, а допълване и преформулиране на диспозитива на влязъл в сила съдебен акт.

Такъв резултат е извън предметните предели на производството по чл. 251 ГПК.

Производството по тълкуване не предоставя възможност на съда след влизане в сила на решението да редактира неговия диспозитив с цел по-пълно или по-прецизно отразяване на мотивите, нито да добавя към него фактически или правни констатации, които, макар да са били част от формираната воля на съда, не са били възпроизведени изрично в диспозитива.

Обратното би довело до изменение на стабилизиран съдебен акт под формата на негово тълкуване, което законът не допуска.

Неоснователно е и поддържаното в молбата становище, че поради непосочване на придобивното основание в диспозитива решението не формира сила на пресъдено нещо и спорът би могъл да бъде пререшен. Силата на пресъдено нещо е последица от влизането в сила на решението по спорното материално право, въведено като предмет на делото чрез заявените основание и петитум. Преценката за нейните обективни предели се извършва с оглед конкретния предмет на приключилото производство, а не чрез изискване всички правопораждащи обстоятелства да бъдат повторно и изчерпателно описани в диспозитива.

В случая предметът на разрешения спор е определяем и не съществува неяснота относно това какво право между страните е признато със сила на пресъдено нещо.

Не е налице и твърдяната от молителката неяснота, която би могла да препятства изпълнението на осъдителната част от решението. Недвижимият имот е подробно индивидуализиран по кадастрален идентификатор, местонахождение, площ, предназначение и съседи, а задължението на ответницата - да предаде владението му на ищеца — е формулирано ясно и конкретно.

Ето защо съдът приема, че постановеното решение не съдържа неяснота, двусмислие или противоречие в диспозитива, които да обуславят необходимост от тълкуване по реда на чл. 251 ГПК.

Подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Районен съд - Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А.В. А., ЕГН **********, за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК на влязлото в сила Решение №260478 от 27.11.2020 г., постановено по гр. д. № 722/2020 г. по описа на Районен съд - Русе.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: