Решение № 239 от 15.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. С.З., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20245501000282 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на особения представител на Р. Т. Т. против Решение № 11/05.01.2024г. постановено по гр.д. № 4837/2022г. по описа на Районен съд – С.З., с което е осъден въззивника Р. Т. Т. да заплати на „У.” АД, сумата 654,33 лв., представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-000232020 от 30.01.2020 г., сключен между „У.” АД, гр. С. и починалата М. Г. Т.а, за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.10.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 33,79 лв., представляваща лихва за просрочена главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г., сключен между „У.” АД, гр. С. и починалата М. Г. Т.а, за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г. и сумата 122,19 лв., представляваща наказателна лихва по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г., сключен между „У.” АД, гр. С. и починалата М. Г. Т.а, за периода 25.08.2021 г. 13.10.2022 г. и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът Р. Т. Т., чрез особения си представител адв. А. излага съображения за незаконосъобразност и 1 необоснованост на постановеното решение. Посочено е, че съдебният акт се обжалва изцяло. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „У.“ АД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Направено е искане да се остави без уважение жалбата, като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Постъпило е становище от адв. М., особен представител на въззиваемия М. Р., с което моли да се даде ход на делото. Заявява, че е не е подала въззивна жалба в настоящото производство. Няма искания за събиране на доказателства. Прави искане съдът да постанови съдебен акт, след като се съобрази с доказателствата по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „У.“ АД моли съда да постанови съдебно решение срещу наследниците на М. Г. Т.а, а именно да осъди Т. Р. Т. да заплати на „У." АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020г. както следва: 654,33 лв. - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021г. - 25.08.2021r.; 33,79 лв. - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лв. - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Моли съда да осъди Р. Т. Т., да заплати на „У." АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020 г. както следва: 654.33 лв. - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 33,79 лв. - лихва за просрочена главница 2 за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лв. - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Моли съда да осъди М. Т. Р. да заплати на „У." АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020г. както следва: 654.33 лв. - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 33,79 лв. - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лв. - наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. Моли всеки от ответниците да бъде осъден да заплати законна лихва върху припадащата му се част от задълженията от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответникът Т. Р. Т., чрез назначения му особен представител адв. В. З., оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът М. Т. Р., чрез назначения му особен представител адв.Г. М., оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът Р. Т. Т., чрез назначения му особен представител адв.С. А., взема становище, че предявените искове са неоснователни.

По делото не е спорно, че между „У.“ АД и наследодателката М. Г. Т.а е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-000232020 от 30.01.2020 г., по силата на който на М. Г. Т.а е предоставен бА. кредит в размер на кредитния лимит от 2000 лв., с краен срок за ползване и погасяване - 31.01.2022 г. Уговорена е възнагР.телна лихва в размер на 1,35% месечно - чл.2.1 от договора, както и лихва за забава /обозначена от ищеца като наказателна лихва/ - чл.7.2 от договора.

Автентичността на посочения договор се установява, от заключението на съдебно-почерковата експертиза, от което е видно, че ръкописните подписи, обект на изследването са положени от името на наследодателката М. Г. Т.а в Договор за кредитна карта № CCIR-4452- 00023-2020 от 30.01.2020г.

Видно от представената по делото справка от НБД „Население“, ответниците са съпруг /Т. Р. Т./ и деца /Р. Т. Т. и М. Т. Р./ на починалия кредитополучател М. Г. Т.а.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „У.” АД е предоставило на кредитополучателя сума в определения в процесния договор размер по бА.а сметка с IBAN *** в 3 размер на 2 000 лв. Тъй като характерът на отпуснатия кредит е овърдрафт, усвояването му не е задължително да бъде в пълен размер, като се олихвява само използваната сума от овърдрафта за периода, през който е била използвана.

Видно от предоставените от „У.” АД справки за движението по сметка, овърдрафтът е бил използван изцяло за периода на договора. Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги на У.” АД - 14.10.2022 г. размерът на неплатените задължения се формира по следния начин: дължима главница в размер на 1803.66 лв., общ размер на дължимите вноски, които не са издължени на договорените дати - 159. 34 лв., общ размер на вноските за договорна лихва, дължими към датата на изготвяне на извлечението - 101.38 лв., размер на обезщетението за забава за просрочените плащания (наказателна лихва за забава) - 366.59 лв. Общо дължимата сума към банката е в размер на 2430.97 лв. Има една частично и три изцяло непогасени вноски на падеж. След 13.05.2021 г. по сметката на М. Т.а не са внасяни суми.

Последното плащане, което е направено по въпросното задължение, е на 13.05.2021 г. от лицето Т. Р. Т. и е в размер на 60 лева, с които за погасени натрупани задължения от предходни периоди.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че между наследниците в настоящото производство е налице обикновено другарство, а не задължително, каквито доводи излага особения представител на Р. Т. Т. – адв. С. А.. Обикновеното другарство между наследниците означава, че всеки от тях е в самостоятелно материално правоотношение с ищеца и процесуалните действия на единия нямат действие и за другите - чл. 216, ал.1 от ГПК. Освен това в производството пред районния съд останалите двамата ответници Т. Р. Т. и М. Т. Р. /наследници на М. Г. Т.а/ са били представлявани от отделни особени представители, които не са подали въззивна жалба, поР. което по отношения на тях решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че адв. А. разполага с правото да обжалва първоинстанционното решение в качеството си на особен представител единствено на Р. Т. Т., но не и по отношение на Т. Р. Т. и М. Т. Р..

4

ПоР. това настоящата съдебна инстанция намира, че подадената въззивна жалба от адв. А. против първоинстанционното решение в частта, с която е осъден Т. Р. Т. да заплати на „У." АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 00023 - 2020 от 30.01.2020г. както следва: 654,33 лв. - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021г. - 25.08.2021r.; 33,79 лв. - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лв. наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. и е осъден М. Т. Р. да заплати на „У." АД припадащата му се 1/3 от общия размер на задълженията по Договор за кредитна карта на физическо лице CCIR - 452 - 00023 - 2020 от 30.01.2020г. както следва: 654.33 лв. - непогасена главница по Договора, дължима за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 33,79 лв. - лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. - 25.08.2021 г.; 122,19 лв. наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част прекратено.

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ , с договора за бА. кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

При така събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за доказано, че между „У.“ АД и наследодателката М. Г. Т.а е сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-452-00023-2020 от 30.01.2020 г., по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ , по който ищецът е изпълнил точно и в срок поетите от него задължения, като е предоставил на М. Г. Т.а бА. кредит в размер на кредитния лимит от 2 000 лв., с краен срок за ползване и погасяване - 31.01.2022 г. По делото е безспорно установено, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, като е преустановил плащанията на 13.05.2021 г. ПоР. това се дължи както главницата, така и договорна лихва и лихва за забава.

По делото не е спорно, че кредитополучателят М. Г. Т.а е починала, като видно от представената справка от НБД „Население“, наследници са съпруг /Т.

Р. Т./ и деца /Р. Т. Т. и М. Т. Р./.

5

Съгласно императивната разпоредба на чл. 60 от ЗН, наследниците отговарят за задълженията, с което е обременено наследството, съобразно дяловете, които получават. В настоящия случай, съгласно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследниците притежават равни права върху наследството на наследодателя, поР. което всеки от тях отговаря разделно до размера на 1/3 от размера на задължението по процесния кредит.

Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, към датата на извлечението от счетоводните книги на У.” АД - 14.10.2022 г. размерът на неплатените задължения се формира по следния начин: дължима главница в размер на 1803.66 лв., общ размер на дължимите вноски, които не са издължени на договорените дати - 159. 34 лв., общ размер на вноските за договорна лихва, дължими към датата на изготвяне на извлечението - 101.38 лв., размер на обезщетението за забава за просрочените плащания (наказателна лихва за забава) - 366.59 лв. Общо дължимата сума към банката е в размер на 2430.97 лв.

ПоР. това съгласно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 от ЗН ответникът Р. Т. Т. дължи на „У.“ АД 1/3 от размера на задълженията по процесния кредит, както следва:

654, 33 лв. главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR452-00023-2020 от 30.01.2020 г., сключен между „У.” АД и М. Г. Т.а ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете – 20.10.2022 г. до окончателно изплащане на дължимата сума, сумата 33,79 лв., представляваща лихва за просрочена главница за периода 18.05.2021 г. 25.08.2021 г. и сумата 122,19 лв., представляваща наказателна лихва за периода 25.08.2021 г. - 13.10.2022 г.