Решение № 5116 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5116 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20211100513381 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „Л.И.“АД срещу Решение 20146540/25.06.2021г. по гр.д.18646/2020г. на СРС, 120 с-в (поправено с Решение 20188613/21.09.2021г. по реда на чл. 247 ГПК), в частта с която е уважен срещу жалбоподателя иск по чл. 411 КЗ, предявен от ЗД „Е.“АД до размер от 462,90 леварегресно вземане на ищеца срещу жалбоподателя за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение на трето лице за вреди (наем на заместващ автомобил), настъпили от ПТП, причинено от водач, застрахован по застраховка ГО на автомобилистите при жалбоподателя.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилно прилагане на чл. 411 КЗ, който не обхващал хипотези като настоящата.

Реалните вреди били изплатени извънсъдебно и това не било спорно. Не била взета предвид разпоредбата на чл. 405, ал. 2 от КЗ, че застрахователя не дължи обезщетяване на пропуснати ползи. Искането за възстановяване на суми, изплатени като обезщетение за наемане на заместващ автомобил, било искане за пропуснати ползи и не попадало в обхвата на чл. 411 КЗ. Не били обсъдени всичките му възражение, включително такова за липса на документ по чл. 2 от ОУ на ищеца.

1

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 268 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивни материални норми.

След преценка на направените в жалбата оплаквания, твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира обжалваното решение за неправилно по следните съображения.

Между страните няма спор за настъпилото ПТП, участниците в него, валидността на застраховките по „ГО на автомобилист“ и по „Каско“, както и за вината на водача, застрахован по ГО при ответника. Не се спори и за извършеното извънсъдебно плащане. Горните обстоятелства са отделени за безспорни и от СРС.

Спора е дали подлежи на възстановяване от застрахователя по ГО на автомобилист сума изплатена от застрахователя по имуществена застраховка на увреденото от ПТП лице за ползване на автомобил вместо този, който е бил увреден при ПТП и дали се касае за вреди под формата на загуби или пропуснати ползи.

За да се произнесе по спора между страните въззивния съд съобрази следното:

В случая с отговора на иска е повдигнато възражение, че застрахователя по ГО не носи тежестта да възстановява такива разходи. Тоест за липса на риск покрит от застраховката. По делото липсва доказателства за наличие на такъв покрит риск.

По делото са представени Общи условия за застраховка "Каско на МПС" на ЗД "Е. " АД, в сила от 18.03.2017 г., изменени с решение на УС от 16.03.2018 г., в сила от 26.03.2018 г., които са действали към момента на сключване на застраховката "Каско", обективирана в застрахователна полица № 00500100356422 от 09.04.2020 г. От представената от ищеца застрахователната полица, се установява, че покритите рискове по силата на застрахователния договор попадат в приложното поле на клауза "А" от раздел III на общите условия – "Пълно каско".

Съгласно Общите условия за застраховка "Каско на МП", клауза "А" - Пълно каско", на покритие подлежат вреди, причинени на застрахования автомобил от ПТП.

В тази връзка следва да се приеме, че с настъпването на застрахователно събитие, каквото несъмнено се явява ПТП, задължението за осигуряване на застрахователно покритие се трансформира в задължение да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение. В настоящия случай, нито в застрахователната полица, нито в Общите условия за застраховка "Каско на МПС" е предвидена клауза, покриваща разходите на застрахования за осигуряване на заместващ автомобил.

Съгласно застрахователната полица, покритите рискове включват клауза "А" - Пълно 2 каско, съгласно Общите условия за застраховка "Каско на МПС". Съгласно чл. 5 от Общите условия, за покрити рискове по застрахователния договор се считат рисковете, които са изрично посочени в него, а в конкретния случай според представената застрахователна полица, уговореното покритие е по клауза А "Пълно каско", а отчитайки покритието, което клауза "Пълно каско" осигурява, страните по договора за застраховка не са включили уговорка за покритие на имуществени вреди, произтичащи от ползване на друг автомобил. В процесния случай не е налице и хипотезата на чл. 4, ал. 3 от ОУ, съгласно която при заплащане на допълнителна премия, застрахователят може да осигури покритие и за други рискове, освен в изброените в чл. 4, ал. 2 от ОУ.

В случая не са представени доказателства, че между страните е сключен добавък към застрахователна полица по застраховка "Каско на МПС", от който да е видно, че спрямо застрахователния договор се прилага "клауза Е+" – "Заместващ автомобил", която е част от Общите условия за застраховка "Каско на МПС". Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2, пр. 1 от посочените по-горе Общи условия за застраховка "Каско на МПС", неразделна част от всеки застрахователен договор са застрахователната полица, общите условия, както и добавъците към застрахователната полица. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е налице първата предпоставка на фактическия състав на регресното право на застрахователя - наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, включваща клауза за покриване разходите за заместващ автомобил, предвид което, за ищеца не е съществувало правно основание да плати обезщетение за направените разходи за заместващ автомобил.

На следващо място, следва да се посочи, че отговорността на ответника в случая се основава на института на суброгацията и произтича пряко от закона - чл. 411 КЗ.

Съгласно посочената норма, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност", какъвто е и конкретният случай. По отношение на отговорността на застрахователя по застраховка "ГО", условията на договора между застрахователя по имуществената застраховка и увредения, са неприложими, същите са му непротивопоставими и не го обвързват, доколкото той не е страна по този договор - чл. 20, ал. 1 и чл. 20а, ал. 1 ЗЗД, тъй като отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", по отношение на увредения и на неговия застраховател по имуществената застраховка, произтича от закона.

Правоотношението, което съществува между застрахователя по застраховка "ГО" и застрахованото при него по застраховката "ГО" лице - причинител на вредите е 3 друго правоотношение, а именно такова по сключен между тях договор за застраховка "ГО", поради което в отношенията между тези лица действат уговорките и приложимата към тях нормативна уредба. Съобразно тях застрахователят по застраховка "ГО" отговаря пред увредения като деликвента - пряк причинител, и за всичко, за което последният отговаря. Поради изложеното следва да се приеме, че отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е ограничена от една страна от заплатено от застрахователя по имуществената застраховка застрахователно обезщетение, а от друга страна, от това за което деликвентът отговаря по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Във връзка с изложеното, въззивният съд намира, че ответникът - застраховател по застраховка "ГО" на причинителя на вредата би отговарял към увредения до размера, до който отговаря и самият причинител и следователно до този размер на застрахователно обезщетение, който се съизмерява с действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието - чл. 386, ал. 2, предл. 1 КЗ, представляваща стойността на ремонта на увредения автомобил по действащите към датата на ПТП, средни пазарни цени, увеличена с признатите по силата на закона ликвидационния разходи. Самото ПТП не е необходимото и достатъчно условие за извършване на разхода за наем на заместващ автомобил, нито този разход е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане. От волята на застрахования зависи дали да търси и наеме друг автомобил или например да ползва обществен транспорт-това е негова лична преценка, което обаче води до извод, че вредата не е непосредствена, а е опосредена от поведението на пострадалия или на трето лице. Вреди обусловени от поведението на пострадалия или на трето лице не подлежат на репариране от деликвента, а следователно и от застрахователя на неговата гражданска отговорност. В тази връзка следва да се има предвид, че от приложената по делото Клауза "Е+" – Заместващ автомобил /л. 35/ се установява, че предоставянето на заместващ автомобил е по преценка на доверения сервиз, когато ремонтът би отнел повече от 5 работни дни, считано от датата на приемане на автомобила в сервиз за извършване на ремонта.

Посочената договорка няма как да обвърже застрахователя по "ГО", доколкото същият не е страна по това правоотношение, поради което и причинно-следствената връзка на разходите за заместващ автомобил и процесното ПТП не е пряка и непосредствена последица от обективното естеството на причинените щети, а е свързано с организацията на работата в сервиза, който е извършил ремонта. Предоставянето на заместващ автомобил на увреденото лице е допълнителна услуга, предлагана от застрахователя ищец, която обаче не обезщетява вреди от настъпилото застрахователно събитие, а се предлага само при наличие на посочените от застрахователя условия, чието настъпване не е непосредствена последица от деликта.

Поради изложеното, настоящият въззивен състав счита, че разходите за заместващ автомобил нямат характер на имуществени вреди, които да са пряк и 4 непосредствен резултат от застрахователно събитие.

По изложените съображения решението следва да се отмени, а искът да се отхвърли.

Право на разноски за въззивното дело има само въззивникът ответник, който претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което съдът определя на 200,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 20146540/25.06.2021г. по гр.д.18646/2020г. на СРС, 120 с-в (поправено с Решение 20188613/21.09.2021г. по реда на чл. 247 ГПК) КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

Отхвърля предявеният от ЗД „Е.“АД с ЕИК **** СРЕЩУ ЗАД „Л.И.“АД С ЕИК **** ИСК ПО чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 498,74 лева представляваща непогасен остатък от регресна претенция по щета № 0500797791/25.01.2019 г. разходи за заместващ автомобил, както и акцесорния иск за мораторна лихва за сумата от 52,98 лева за периода 01.04.2019г. до деня на исковата молба.

ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД с ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Л.И.“АД С ЕИК **** СУМАТА ОТ 200,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5