Решение № 179 от 29.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бяла Слатина, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100022 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Т.“ №5Б, чрез адв.Л. К. Б. от САК, против „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: **********, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., в условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за валиден) – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.1, ал.2, ал.3 и ал.4 и чл.4, ал.1 и ал.2 от процесния договор, и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1410,94лв./хиляда четиристотин и десет лева и деветдесет и четири стотинки/, платена без основание по процесния договор.

В исковата молба се сочи, че на 24.08.2023г. ищецът е сключил с „Вива кредит“ АД Договор за паричен заем Standart 30 №5954944, по силата на който кредитодателят й предоставил в заем сумата в размер на 2 000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 15 месечни вноски в размер на 335,16 лв.. като общо дължимата сума възлизала на 5027,40лв., в която били включени главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка за непредставено обезпечение по чл.4, ал.1 и 2 от договора.

Релевира доводи за нищожност на договора – твърди, че предвиденият ГЛП по договора накърнява добрите нрави.

1

Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е отговаря на действителния. Твърди, че таксата за експресно разглеждане и неустойката следва да бъдат включени в ГПР.

Инвокира доводи за недействителност на предвидената клауза за такса за експресно разглеждане и за неустойката по чл.4 от Договора.

Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба ищцата е заплатила по договора сума в общ размер на 3022,42лв., като с Договор за паричен заем №6051924/25.06.2024г. задължението по процесния договор е рефинансирано.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Вива кредит“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Инвокира доводи за недопустимост на предявените установителни искове. Сочи, че не е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че предвидените в процесния договор такса за експертно разглеждане и неустойка не следва да бъдат включвани в ГПР. Релевира доводи в подкрепа на твърдението, че ГЛП не накърнява добрите нрави. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като същото се установява и от приетия по делото Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., сключен между Ц. П. П., като заемател, и „Вива кредит“ АД, като заемодател, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 2000 лв., със срок на погасяване 15 месеца, дължими на 15 месечни вноски, с падеж на първата вноска – 23.09.2023г., и падеж на последната вноска – 16.11.2024 г., с размер на месечната погасителна вноска 269,87 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32%, ГПР - 49,50%, и общо задължение 4048,05лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8, и включваща - 2000 лв. - главница, 1469,10 лв. – такса за експресно разглеждане, 578,95лв. - договорна лихва.

Съгласно чл.1, ал.2 от Договора заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора.

В чл.1, ал.3 от Договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1469,10 лв., която такса се заплаща от заемателя разсрочено на равни части заедно с всяка от погасителните вноски – чл.1, ал.4 от Договора.

2

В чл.4, ал.1 от процесния договор е предвидено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус "период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 в случай на неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 на заемателя се начислява неустойка в размер на 979,35лв., която се разсрочва на равни части и се заплаща с всяка от погасителните вноски, като всяка част е платима на съответната падежна дата, като в този случай дължимата вноска е в размер на 335,16 лв., а общото задължение - в размер на 5027,40лв.

Представен е погасителен план по Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г.

По делото е приложен Договор за паричен заем №6051924/25.06.2024г., от който се установява, че чрез посочения Договор от 25.06.2024г. се погасява изцяло остатъчното задължение по Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г. в размер на 1616,46лв.

По делото са приложени разписки за извършени плащания от страна на ищеца към ответника в общ размер на 3022,42лв.

Между страните не се спори, че към ГПР по Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г. не са включени такса за експресно разглеждане и неустойката по чл.4 от Договора, както и че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор сума в общ размер на 4638,88лв., от които 3022,42лв. чрез извършени плащания и 1616,46лв. – посредством рефинансиране с Договор за паричен заем №6051924/25.06.2024г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., в условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за валиден) – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.1, ал.2, ал.3 и ал.4 и чл.4, ал.1 и ал.2 от процесния договор, и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, са предявени при наличието на правен интерес за ищеца от 3 търсената защита, като намира за неоснователно възражението на ответната страна за недопустимост на исковете. В тази връзка следва да се отбележи, че за ищеца винаги е налице правен интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, респ. на отделни клаузи от него, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор (клаузи).

За да бъде уважен предявеният установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно доказване факти и обстоятелства, обосноваващи абсолютна първоначална недействителност (нищожност) на процесня договор, а именно, че нарушава закона или нарушава определен/и морален/ни принпип/и, което води до неговото противоречие с добрите нрави.

Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (или на отделна клауза от договор), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове. Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към полеките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма (така Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Следователно, първо следва да се разгледат доводите за нищожност на договора за паричен заем поради противоречие на закона – ЗПК.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

4

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С проекта за доклад, обявен за окончателен в открито заседание на 29.04.2025г., съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standart 30 №5954944/24.08.2023г., по силата на който ответника е предоставил на ищцата главница в размер на 2000,00лв., при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.50 %., че към ГПР по договора не са включени такса за експресно разглеждане и неустойката по чл.4 от Договора, както и че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор сума в общ размер на 4638,88лв.