Решение № 280 от 20.10.2025, Окръжен съд - Бургас

М О Т И В И: Към Решение № 280/20.10.2025 г. по АНД № 1011/2025 г. по описа на БОС.

Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Несебър по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на финансова санкция спрямо регистрираното дружество „*******“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр.

*****, ул. „****“ № ****, ет. ***, ап. ****, във връзка с имуществената облага, с която би се обогатило юридическото лице чрез извършеното от търговския пълномощник на дружеството - В. Н. Н., ЕГН: ********** престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за марките и географските означения.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа внесеното предложение по изложените в него съображения, намирайки че са налице всички предпоставки и на юридическото лице да бъде наложена санкция в размер на 4825 лева. Стоките с марка на „*****“, намерени в търговския обект, са били за продажба, от което следва, че юридическото лице би се обогатило от продажбата на тези стоки.

Представителят на държавното обвинение намира, че в хода на досъдебното производство е дадена възможност на лицата да се защитят, като такава е предоставена и на съдебно следствие. Моли съда, да приложи закона и да наложи посочената в предложението санкция.

За юридическото лице „*********“ ЕООД, редовно призовано, не се явява представител.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

По внесен обвинителен акт РС – Несебър е образувал НОХД 174/2025 г.

Делото е приключило с влязло в сила на 03.07.2025 г. определение за одобряване на споразумение, с което В. Н. Н., ЕГН: **********, в качеството й на търговски пълномощник на едноличния собственик и управител на „*******“ ЕООД, е призната за виновна за извършено престъпление по чл.

172б, ал. 1 от НК, вр. вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за марките и географските означения, като във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца, което на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

В. Н. Н. е търговски пълномощник на „******“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес на управление в гр. ****, ул. „****“ № ***, ет. ***, ап. ***. Наред с това , същата съжителства на семейни начала с Л. А. П. - собственик и управител на същото дружество .

Във връзка с получен сигнал за продажба на стоки, носещи защитени 1 търговски марки на територията на к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, служители от отдел ПП при ОДМВР на 12.09.2023 г. извършили проверка на търговски обект, находящ се срещу хотел „******“, стопанисван от „*****“ЕООД, ЕИК: ******. На място проверяващите установили, че в магазина се продават чанти, портмонета и колани, носещи знака на марката „Л. В.“ – общо 115 на брой, защитени лицензирани търговски марки по смисъла на ЗМГО. Стоките били изложени за продажба, като били поставени по рафтовете с цени. В магазина полицейските служители установили В. Н. Н. с ЕГН **********, която се представила за продавач -консултант .

Функциониращия там касов апарат бил регистриран на „******“ ЕООД, ЕИК:

*******.

От доказателствата по делото се установява, че стопанисващият проверявания търговски обект „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, с търговски пълномощник В. Н. Н., намираща се във фактическо съжителство с управителя на дружеството Л. А. П., не представя и не притежава документи и фактури във връзка с придобиването на въпросните стоки, с инициали на търговската марка „Л. В.“. С протокол за доброволно предаване от 12.09.2023 г., Н. предал констатираните стоки, след което им е бил извършен оглед на веществени доказателства.

При проверката полицейските служители установили изложени за продажба стоки – чанти, портмонета и колани, носещи знаци, идентични с търговската марка „L. V.“, без съгласието на притежателя на изключителното право, дружеството собственик на търговската марка.

С протокол за доброволно предаване от 12.09.2023 г. били предадени:

-65 броя чанти, носещи марката „L. V.“, притежание на „L. V. M., FR“;

-25 броя портмонета, носещи марката „L. V.“, притежание на „L. V. M., FR“;

-25 броя колани, носещи марката „L. V.“, притежание на „L. V. M., FR“.

Установено е, че представител на територията на Република България на притежателя на изключително право на търговската марка „L. V.“, притежание н а „L. V. M., FR“ е „******“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „****“ № ****, ет. ****, ап. ***, с управител В. Д.

С. и пълномощник А. Т.. Представени са писмени документи – копия от пълномощни в оригинал и превод, удостоверяващи представителните права.

От назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно маркова експертиза се установява, че върху изследваните стоки с надписи „L.

V.“ съществува сходство и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираната марка е получила закрила. Вещото лице е посочило, че сходството спрямо изследваните търговски марки било до степен да предизвика объркване на потребителите, което включвало възможност за свързване на изобразените върху 2 веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

От заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза е видно, че цената на имитация, каквито всъщност са стоките, е в размер общо на 4825,00 (четири хиляди осемстотин двадесет и пет) лева.

За да изведе фактическият извод относно общата стойност на инкриминираните вещи, иззети от търговския обект, стопанисван от дружеството, управлявано от подсъдимия Л. П. и с търговски пълномощник В.

Н., наказателният съд се е позовал на заключението на оценителната експертиза от досъдебното производство.

При така установената фактическа обстановка, която бе съобразена и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно задължителната сила на постановената присъда и мотивите към нея (в случая одобреното споразумение за решаване на делото) относно начина на осъществяване на престъплението, свързан и с преценка механизма на евентуалното придобиване на неправомерната облага, връзката между деянието и евентуалната облага, както и между дееца и търговското дружество, съдът изведе следните правни изводи:

Предложението на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО – гр. Несебър е допустимо, доколкото е подадено от надлежна страна, по предвидения в закона ред по чл. 83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.

Разгледано по същество, същото е основателно.

Производството по чл. 83а от ЗАНН се образува по мотивирано предложение на прокурора, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. В чл. 83б, ал. 5 от ЗАНН изчерпателно е посочено съдържанието на предложението, а именно, че трябва да бъде описано престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено, и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице; вид и размер на облагата; наименованието, предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице; лични данни на лицата, представляващи юридическото лице; лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица; опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и т. 2; списък на лицата за призоваване, както и да се посочи дата и място на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора. Инициирането от страна на прокурора на това производство, съобразно посоченото в закона, само по себе си предполага, че се иска налагане на имуществена санкция на юридическо лице, независимо от това дали изрично в предложението е посочено това.

Спазено е изискуемото от закона съдържание, като в обстоятелствената част на предложението на прокурора са описани всички посочени обстоятелства, включително вида и размера на облагата.

В настоящия случай, изпълнителното деяние на престъпния състав, според съдържанието на влязлото в сила споразумение за решаване на делото, 3 е осъществено чрез предлагане на инкриминираните стоки „за продажба“, поради което и с оглед на естеството на престъпната дейност, настоящият съд прие, че в предложението на прокурора, не се съдържат неясноти. Прокурорът е посочил, че облагата, която би било получило дружеството „*******“ ЕООД е в размер на 4825,00 лева, като същата би настъпила, тъй като стоките са били изложени в търговски обект, стопанисван от представляваното от Л. П. дружество, за продажба, която дейност е била прекъсната поради започнала проверка, съответно образувано наказателно производство, а не по волята на осъденото лице. Предвид фактическото съжителство между управителя и търговския пълномощник, налага се извода, че несъмнено е налице знание у собственика и управител Л. П. за развиваната от търговския пълномощник от името на дружеството дейност по продажба на стоки-имитации на оригиналните такива със защитена от закона търговска марка. Още повечe, видно от справката за съдимост П. е осъждан с присъда по НОХД№1097/18г. на НРС за престъпление по чл.172б, ал.1 от НК, което сочи осведомеността му за инкриминирания характер на стоките предлагани за продажба в търговския обект стопанисван от неговото търговско дружество.

Налагането на имуществена санкция по реда на чл. 83а по ЗАНН е възможно при кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона предпоставки: санкцията се налага само на юридическо лице; същото се е обогатило или би могло да се обогати в резултат на извършено престъпление от кръга на посочените в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН. Престъплението да е извършено от някое от лицата посочени в точки 1-4 на цитираната правна норма.

В конкретния случай дружеството, посочено от прокуратурата, може да бъде санкционирано по реда на чл. 83а от ЗАНН. „*******“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 , вр. чл. 63, ал. 3 от Търговски закон е юридическо лице, следователно е годен субект за носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.

Към датата на осъществяване на престъпното деяние – 12.09.2023 г. Л. А.

П. е бил управител и собственик на търговското дружество, т.е. към момента на извършване на престъплението е бил овластен да взема решения от името на юридическото лице и е представлявал същото. Ето защо Л. А. П. има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗАНН.

Извършеното от него престъпление, за което е бил признат за виновен и санкциониран с посоченото по-горе и влязло в сила определение за одобряване на споразумение, а именно по чл. 172б ал. 1 от НК, е сред визираните в чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН.

В ъ з основа на установения от наказателния съд и описан о в постигнатото споразумение механизъм на извършване на престъплението по чл. 172б ал. 1 от НК, следва да се направи извода, че е налице и последната предпоставка, посочена в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН – управляваното от Л. П. дружество е могло да се обогати следствие извършеното от управителя му 4 престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК, доколкото инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от името на търговското дружество в търговски обект, стопанисван от същото търговско дружество „*****“ ЕООД, което в този период принципно се е занимавало с търговия на дрехи и чанти.

Ето защо и доколкото настоящият съд е обвързан със задължителната сила на влязлото в сила определение, за одобряване на споразумение за решаване на делото, съобразено и с фактическата обстановка описана в мотивната част на обвинителния акт , следва да се приеме за безспорно, че общата сума, с която дружеството би могло да получи облага от продажбата на инкриминираните вещи, съвпада с посочената в оценителните експертизи обща стойност на тези вещи като имитация, каквито всъщност се явяват те.

Съдът намира, че е спазен и основният принцип на правото на Съюза /чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз/, тъй като на Начева, в качеството й на търговски пълномощник, е зачетено правото на защита по НОХД, за което е знаела, че би могло да приключи с налагане на санкция на юридическото лице, на което е пълномощник. Осъждането на физическото лице по посоченото престъпление с всички елементи на обективната страна на деянието, са основанието, изрично посочено в закона, за отговорността на юридическото лице.