Решение № 2578 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2578 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330115261 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Айгер Инженеринг“ ООД, ЕИК:

115187998, представлявано от управителя Я. Д. Я., със съдебен адрес: гр. П., ул. „П. П.“ № *, ет. *, офис **, чрез пълномощника си адв. М. П. срещу ответника К. Р. А. с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „П. Т.” № **, ет. *, ап. ** с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК и чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 556,80 лева (две хиляди петстотин петдесет и шест лева и осемдесет стотинки) - главница, представляваща обезщетение на основание чл. 234, ал. 3, т.

2 от Кодекса на труда, дължимо поради неизпълнение задължението на ответника по договор за повишаване на квалификацията да работи при работодателя в срока по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ /3 г. и 6 м./, считано от датата на сключване на договора, пропорционално на неотработеното време, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ****г., до окончателното плащане, за което вземане Районен съд – Пловдив е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** г. по частно гр. дело № *** г., *** гр. с-в.

Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от ***г. На същата дата между страните бил сключен и договор за повишаване на квалификацията, с който ищецът се задължил да завърши платен от работодателя курс на обучение за повишаване на квалификацията, както и да работи в ищцовото дружество за срок от 3г. и 6 месеца, считано от датата на подписването на договора. С договора страните уговорили обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 1 от КТ, като фиксирали, че в случай, че не завърши обучението или не работи при работодателя определения срок, работникът му дължи обезщетение в размер на 1 520 евро, на която стойност възлизало осигуреното от работодателя обучение. Твърди се, че работодателят е изпълнил задължението си като е платил и предоставил обучението.

Работникът обаче не изпълнил задължението си да работи при него 3г. и 6 м., считано от **** г., тъй като на ***г. депозирал пред работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, вследствие на което същото било прекратено, считано от 01.10.2021г. Уговореният срок е трябвало да изтече на ****г., ето защо ответникът бил в частично неизпълнение на задължението си по чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ, поради което и дължал на работодателя част от уговореното обезщетение, пропорционално на неотработеното време. Тази пропорционална част възлизала на сума в размер 2 556,80 лева.

Тъй като ответникът не заплатил доброволно тази сума, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за заплащането й, вследствие на което било образувано ч. гр. дело № ****г. на ПРС, *** гр. с-в. С издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №*** г. било разпоредено длъжникът за заплати на заявителя сумата от 2 556,80 лева, представляваща вземане по чл.234, ал.3, т.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от **** г. до окончателното изплащане, както и разноските в рамер на 451,14 лева, от които: 400 лева за адвокатско възнаграждение и 51,14 лева за държавна такса.

Посочената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя било указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съгласно дадените указания, заявителят предявил настоящия иск.

С оглед изложеното ищецът моли предявеният иск да бъде уважен, както и да бъде осъден ответникът да заплати разноските в заповедното и настоящото производство.

В срок е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, с който искът се оспорва както по основателност, така и по размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Така предявеният установителен иск е допустим, като същият е предявен в едномесечен срок от получаване на съобщението, с което са дадени указания на заявителя и се претендира установяване на суми, за които е издадена заповед за изпълнение.

За да бъде уважен искът по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ е необходимо да се установи, че ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество, че е бил сключен процесният договор за обучение за повишаване на квалификацията, че обучението е проведено, стойността на същото за обучаемия ответник, че са настъпили предпоставките, визирани в разпоредбите на договора за заплащане на посоченото обезщетение - че ищецът е изпълнил задълженията си по договора от ****г., а трудовият договор е прекратен преди изтичане на посочения в договора за повишаване на квалификацията срок, че обучението е било провеждано, както и размера на обезщетението, респ. стойността на уговорената неустойка, и как е формирана тази сума.

2

От приложеното ч.гр.д. № ****г. на ПРС, *** гр. с-в се установява, че на ****г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата 2 556,80 лева - обезщетение по чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ, дължимо поради това, че работникът не е работил при работодателя уговорения срок от 3 г. и 6 месеца, считано от подписването на трудовия договор от****г. и договор за повишаване на квалификацията по чл. 234 от КТ от същата дата, пропорционално на неотработеното време, законна лихва и разноски, за разглеждане на което заявление е образувано ч. гр. д. № ****г. на ПРС, *** гр. с-в. Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № **** г., с която заявлението е уважено и е разпоредено ответникът да заплати на ищеца търсената сума. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, вследствие на което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си и такъв е предявен в едномесечен срок, като за разглеждането му е образувано настоящото дело.

С исковата молба са представени следните писмени доказателства: трудов договор № ****г., договор за повишаване на квалификация по чл. 234 от КТ от ****г., ведно с програма за обучение, декларации за проведено обучение, предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от ответника на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ от дата ***г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от ****г. Безспорно от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение от дата ****г., по силата на което ответникът е назначен на длъжност „Младши Монтажник“, като договорът е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до ***г., като се увеличавал при ползване на болнични или отпуски. Уговорено е основно дневно възнаграждение в размер на 60,96 лева и допълнително дневно за продължителна работа – 0,37 лева или общо бруто дневно възнаграждение в размер на 61,33 лева. От същата дата е сключен и договор по чл. 234 от КТ за повишаване квалификацията на ответника, чрез придобиване на знания и умения за младши монтажник, по който и двете страни са декларирали, че приемат, освен условията по него, и Приложение 1 към договора и Общите условия към него. Съгласно чл. 1 от договора по чл. 234 КТ, работодателят се е задължил да осигури обучение на работника/служителя, а последният се е задължил да завърши успешно обучението по повишаване на квалификацията чрез придобиване на теоретични и практически познания за младши монтажник съгласно програма за обучение в модули от 1 до 6, съставляваща неразделна част от договора. Посочено е, че обучението ще се провежда в работно време, но с откъсване от работния процес, считано от ***г., съгласно програма Приложение 1. Задълженията на служителя са посочени в чл. 3 - да посещава редовно всички занятия съобразно програмата и уговорките с работодателя, да се подготвя за всички изпити и да постига добри резултати на тях, да изпълнява в срок и с дължимата грижа задачите за самостоятелна подготовка, да завърши успешно обучението си, като положи успешно всички необходими изпити и практически занимания, като съгласно чл. 3 d на осн. чл. 234, ал. 3, т. 1 от КТ обучаемият се е задължил да работи при работодателя за срок от 3 г. и 6 месеца, считано от датата на подписване на договора. Съгласно чл. 3 е от договора по чл.

234 КТ, обучаемият се задължава на осн. чл. 234, ал. 3, т. 2 от КТ да заплати на работодателя обезщетение в размер на 1 520 евро, в случай, че не завърши уговореното с този договор 3 обучение, както и при неизпълнение на задълженията по чл. 3, букви a, b, c, d.

В чл. 4 са уредени задълженията на работодател, като съгласно чл.4 (с) по време на обучението работодателят заплаща на служителя трудово възнаграждение и осигуровки, въпреки факта, че по време на обучението той не престира труд, а само се обучава, което обстоятелство, както и заплащането на самото обучение, обосновавало правото на работодателя да претендира обезщетение от служителя при неизпълнение на задължението му да работи при работодателя 3г. и 6 месеца от подписването на договора.

Установява се, че на ***г. ответникът е направил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласние, въз основа на което със Заповед № ****г. правоотношението е прекратено, считано от ***г., като заповедта е връчена на служителя на същата дата.

Видно от заключението на вещото лице Д. С. по допусната и изслушана в съдебносчетоводна експертиза, обезщетението за неизпълнение на задължението на ответника да работи в „Айгер Инженеринг“ ООД в срок от 3 г. и 6 месеца е в размер на 1 307,44 евро, равняващи се на 2 557,13 лева, което е изчислено като пропорционална част на времето на неизпълнението от 01.10.2021г. до 05.10.2024г. Стойността на обучението, изчислено въз основа на всички разходи, направени от ищеца за обучение по договор за повишаване на квалификация от ***г. е в общ размер на 2 462,22 лева и включва разходи за възнаграждения на обучители в общ размер на 1 269,36 лева и разходи за заплати и осигуровки на обучаемия в размер на 1 192,86 лева. Установено е, че разходите за обучението са осчетоводени от ищцовото дружество, като в таблица 1 и 2 от констативно – съобразителната част на заключението същите са посочени по пера за всеки отделен модул. Вещото лице е констатирало още, че счетоводството на дружеството е редовно водено и всички документи са надлежно осчетоводени.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено, от вещо лице, притежаващо специални знания в съответната област, обективно и безпристрастно.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема следното:

В конкретния случай безспорно се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като наред с трудовия договор е сключен и такъв за повишаване квалификацията, със съответните гореописани клаузи. В разпоредбата на чл. 234 КТ, законодателят е предвидил възможност за сключване на договор за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на работника или служителя, като ал. 2 на посочената норма определя минималното съдържание на договора, а съгласно ал. 3, страните могат да уговарят и други допълнителни клаузи, отнасящи се до задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок и отговорността на работника или служителя. Може да се уговори отговорност за две форми на неизпълнение: незавършване на обучението и неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок за задължителна работа. Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента, 4 знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определената професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила. Целта на разпоредбата на чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател след успешното повишаване на квалификацията да компенсира разходите за обучение. По отношение на изпълнението на договора и отговорността при неизпълнение са приложими общите правила на гражданския закон / Решение № 665 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. дело № 706/2009 г., IV г. о., ГК/. Съдът приема, че в разглеждания случай изпълнението на задължението на ответника по чл. 3d от процесния договор е било обезпечено с клаузата на чл. 3e. По правната си същност клаузата е за неустойка – чл. 92, ал.