Присъда № 81 от 20.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 9727/2021
- Вид
- Присъда № 81
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 17.10.2022
- Състав
- ТАНКА ПЕТРОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.119, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3, пр. последно · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, т.3, б."б" · Правилник за прилагане на” и
МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 81/18.04.2022 г.
ПО НОХД № 9727/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура обвинителен акт срещу подс.М. АТ. Л. (с установена по делото самоличност), за това, че:
На 20.02.2020 г. около 18:50 ч. в гр.София,при управление на МПСл.а.”Сеат Ибиза” с рег.№ ****** като се движела по ул.“Димитър Петков“ с посока на движение от ул.“Цар Симеон“ към ул.“Враня“, в района на кръстовището с бул.“Сливница“, при извършване на маневра“ляв завой“ към бул.“Константин Величков“ на пешеходна пътека, нарушила правилата за движение по пътищата: чл.119, ал.1 от ЗДвП: ”При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като по непредпазливост причинила на пешеходката М.Б.М.С., пресичаща пътното платно в посока отляво-надясно спрямо посоката на движение на автомобила по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК, изразяваща се в: “СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ НА ГОЛЯМОПИЩЯЛНАТА КОСТ НА ДЯСНАТА
ПОДБЕДРИЦА“, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 /тридесет/ дни - престъпление по чл.343, ал.3, пр.“последно“,б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като изразява становище, че същото е доказано от събраните по делото доказателства, както от фактическа, така и от правна страна. Счита, че следва да се кретират с доверие показанията на постр. Станкова, които били последователни и непротиворечиви и се подкрепяли от заключенията на изготвените и приети по делото експертизи.
Прокурорът пледира по отношение на подс.Л. да бъде постановена осъдителна присъда, като за извършеното престъпление съдът да й наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, както кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Защитникът на подсъдимата Л.–адв.С. – САК пледира за постановяване на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по така повдигнато й обвинение. Твърди, че в конкретния случай нямало нито едно 1 безспорно доказателство, което да уличава подсъдимата в извършване на престъплението, за което е предадена на съд.
На първо място, според защитата инкриминираното деяние било квалифицирано неправилно. В случая квалификацията следвало да бъде по чл.343а от НК, тъй като подсъдимата е оказала помощ на пострадала.
На следващо място, според защитата съдът не следвало да кредитира заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, тъй като експертите дори не били направили разлика между пешеходна пътека, тип „зебра“ и пешеходна пътека в район на кръстовище.
Защитата изразява становище, че в конкретния казус се касаело за самонараняване на пострадалата, а не за съпричиняване на вредоносния резултат – полученото телесно увреждане. В тази връзка като достоверни следвало да се ценят обясненията на подсъдимата Л. и показанията на нейната приятелка –св.Манчовска.
По –нататък защитата обръща внимание на фактът, че записите от видеокамерите в процесното кръстовище прекъсвали точно когато би трябвало да се види някакъв контакт между МПС и пешеходката. В тази връзка отправя упрек към разследващите органи, че не са изискали и не са подложили на експертен анализ записите от всички камери на кръстовището.
Относно механизма на получаване на уврежданията защитата счита, че вещите лица изготвили допълнителната СМЕ не са изяснили в достатъчна степен начинът, по който са причинени тези телесни увреждания – дали по начина, за който съобщава пострадалата или по начина, който твърди подсъдимата –чрез подхлъзване и падане върху терена. Тук следвало да се вземе предвид и възрастта на пострадалата пешеходка, която предполагала известни изменения в костната система, при което костите ставали по –крехки и по –чупливи.
По изложените съображения и предвид обстоятелството, че присъдата не може да почива на предположения, защитата отправя молба към съда да се произнесе с оправдателна присъда.
Подсъдимата М. АТ. Л. дава подробни обяснения по обвинението.
Сочи, че при извършване на маневрата завой на ляво е видяла жена облечена с яке с качулка, с чорапогащник и ботуши, която в един момент се подхлъзнала и паднала. След това жената се изправила, като подс. Л. видяла, че същата държи в ръка торбичка с хляб и дамската си чанта. Попитала жената как се чувства, дали има нужда от помощ, след което й предложила да я откара в УМБАЛСМ „Пирогов“. След като първо посетили дома на пострадалата жена и се видели с майка й, подс.Л. откарала пострадалата до УМБАЛСМ „Пирогов“. Там последната казала, че е била блъсната от МПС-то управлявано от подсъдимата. В лечебното заведение на пострадалата направили рентгенова снимка, като лекарят казал, че е необходимо да се направи и скенер. По –късно в болницата пристигнал съпругът на пострадалата и взели решение същата да бъде приета за лечение.
2
Първоначално пострадалата нямала никакви претенции към подсъдимата, но след няколко дни, когато подс.Л. я посетила в болницата, за да провери как е, разбрала, че ще се води дело и че пострадалата вече се е свързала с адвокат.
В правото си на последва подс.Л. моли да бъде оправдана.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбата на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата М. АТ. Л. е родена на ****** г. в гр. ******, българка, с българско гражданство, с висше образование, неомъжена, работи като медицинска сестра в ИСУЛ, с адрес: гр.София, *********, неосъждана, с ЕГН **********. Същата е правоспособен водач на МПС и към 20.02.2020 г. притежавала издадено по установения ред свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № 281202563, категория В, валидно до 30.09.2021 г.
На 20.02.2020 г. около 18:50 ч. в гр. София подсъдимата М.Л. управлявала собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег.№ СВ 7037 КС.
Същият се движел по ул.“Димитър Петков” с посока на движение от ул.”Цар Симеон” към ул.”Враня”. Навън било тъмно, а уличното осветление работело нормално. Валял слаб дъжд и видимостта била леко намалена. Пътното платно било влажно, с асфалтово покритие, без неравности по него. По това време на денонощието автомобилният трафик бил сравнително натоварен.
В автомобила заедно с подсъдимата пътувала на предна дясна седалка нейната приятелка –св.И.Манчовска. Малко преди да достигне кръстовището на ул.“Д.Петков“ с бул.“Сливница“ подс.Л. спряла автомобила, от който сляза св.Манчовска.
Подсъдимата Л. управлявала лекия автомобил със скорост от около 20 км/ч. Същата приближила района на кръстовището на ул.“Д. Петков“ с бул.“Сливница“, което се регулирало от светофарна уредба, която била в нормален работен режим. Подс.Л. изчакала да светне зелен сигнал на светофара, след което предприела маневра “ляв завой“ по бул.“Сливница“ към бул.“Константин Величков“.
Навлизайки в процесното кръстовище подс.Л. спряла, за да пропусне насрещно движещите се автомобили. Потегляйки отново на първа предавка, тя достигнала до пешеходната пътека тип “М8.2“, обозначена със съответната маркировка и пътен знак.
По същото време и на същото място св. Мариана Мърморова-Станкова на зелен сигнал на светофарната уредба предприела пресичане на пътното платно на бул.”Сливница”, преминавайки по пешеходната пътека от ляво на дясно, спрямо посоката на движение на завиващия на ляво лек автомобил „Сеат“, управляван от подс. Л..
Достигайки до средата на пешеходната пътека, подсъдимата намалила 3 допълнително скоростта си, но не успяла да спре и настъпил удар, при който предната лява челна зона на автомобила ударила пешеходката от дясната й страна, в резултат на което същата била отхвърлена напред, след което паднала на платното за движение.
Подс.Л. ведната спряла и слязла от автомобила, след което помогнала на пешеходката да се изправи. Последната се оплакала от силни болки в дясната подбедрица и дясното коляно.
По молба на пострадалата, подс.Л. я закарала до дома й, след което я транспортирала до УМБАЛСМ “Пирогов“, за да й бъде направена рентгенова снимка.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство и приета по делото комплексна видео авто-техническа експертиза се установява, че мястото на удара се намира на бул.“Сливница“ по широчина на платното за движение от 8,0-9,0 метра вляво от десния бордюр, считано в посоката на движение на автомобила (към бул.К.Величков), и по дължина на плътното за движение – на 3,0-4,0 метра след ориентира, считано в същата посока.
Скоростта на движение на лекия автомобил в района на произшествието била от порядъка на 20 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при конкретните пътни условия и скорост била 9 метра.
Причината за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача М.Л., който не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на платното за движение, на пешеходната пътека, пресичаща пешеходка.
Водачът М.Л., движейки се със скорост от 20 км./ч. при своевременно възприемане на намиращата се на платното за движение, на пешеходната пътека пешеходка и адекватна реакция с аварийно спиране е имала техническа възможност да го осъществи преди мястото на удара.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза (СМЕ) се установява, че при настъпилото ПТП постр.Мариана Балева Мърмърова – Станкова е получила счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Проведено било оперативно лечение – метална остеосинтеза.
Полученото травматично увреждане се дължи на удар с твърди, тъпи предмети и отговаря да е получено при удар от лек автомобил при пресичане от ляво на дясно.
От заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие и приета по делото допълнителна СМЕ се установява, че непосредствено след претърпяното ПТП, при извършените прегледи и изследвания на постр.Станкова са установени данни за травма на дясното коляно, изявена с подкожен хематом на ниво коленна става. Установено е закрито 4 многофрагментно вътреставно (в коленна става) счупване на външностраничната част на ставната повърхност – плато на голямопищялната кост на дясна подбедрица – тип Schatzker I, ангажиращо и междукондилна изпъкналост (емининция) с максимална депресия на фрагмент от около 7 мм. и вътреставен излив.
За счупването е проведено хирургично лечение с кръвна репозиция и повдигане на депресирания фрагмент на тибиалното плато и фиксиране с метални остеосинтезни елементи. Отчетен е гладък следоперативен период.
Травмата може да се причини както от силен директен удар странично, така и индиректно, най –често при падане на коляно, на изпънати крака със странично (валгусово) изкривяване. В конкретния случай причиняването на увреждането много добре може да се обясни със съобщения механизъм на ПТП, описан в показанията на пострадалата пешеходка, дадени в съдебно заседание на 14.02.2022 г., а именно при удар странично в областта на коляното на десния крак, в момент, в който е пресичала от ляво на дясно пред автомобила.
При подобни травми след оперативна намеса се препоръчва имобилизация на крайника 8-10 седмици. Дозирано натоварване следва да започне след 4-5 месеца, но се по –рано от 85 дни.
Полученото травматично увреждане се отнася към критериите на медико-биологичния признак трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движенията на десния долен крайник по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на св. Станкова и св.Манчовска, дадени в хода на съдебното следствие, обясненията на подс.Л.; заключенията на изготвените СМЕ (л.43 ДП), КВАТЕ (л.47-58 от ДП), ДСМЕ (л.57-60 СП); както и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: констативен протокол (л.1718 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л.19-21 от ДП), скица на ПТП (л.24-25 от ДП), фотоалбум (л.27 ДП), епикриза (л.44 ДП), справка – съдимост (л.71, л.79 от ДП и л.18 от СП).
Разпечатката съдържа 44 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4238ec45-99f8-45bb-8d64-f18c5c501d0d