Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 28.02.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1820/2022
Вид
Решение № 115
Подписан
28.02.2023
В сила
11.10.2024
Състав
Миглена Кавалова-Шекирова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Дупница, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от М. Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20221510101820 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от М. Л. Й., с ЕГН: **********, адрес: с. *** чрез адв. М. К. Р. от САК срещу „Кредит инкасо инвестмънтс” ЕАД, с ЕИК: 202423225, с адрес: гр. ***

Ищецът на основание чл. 439. ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК предявява иск за установяване недьлжимостта на изпълнение на суми ИЛ от 01.02.2012г., издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 13067606. Твърди, че на 01.02.2012г. е издаден изпълнителен лист, на основание подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 2318/17.10.2011г., издадена по ч.гр. д. № 2994 по описа на Районен съд гр.

Дуппица за 2011г., по силата на който ищцата е осъдена да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ сумата от 7 265.09 лева / седем хиляди двеста шестдесет и пет лева и девет стотинки/ - главница по Договор за потребителски заем № PLUS-01265815 от 1.09.2008г., 4643, 37 /четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/- възнаградителна лихва от 20.07.2009г. до 18.09.2015г.; 1669, 03 /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и три стотинки / - мораторна лихва от 20.08.2009г. до 02.09.2011г., законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2011г. до изплащане на вземането; разноски по делото – 271, 55 лв. държавна такса и 100, 00 лева адвокатско възнаграждение. Въз основа на горепосочения изпълнителен лист и молба от 30.03.2012г. е образувано изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, с per.

№ 743 на КЧСИ, *** с район на действие Окръжен съд Кюстендил. По изпълнителното дело, след образуването му, до 2015г. не са искани и съответно не са извършвани никакви действия, а с молба от 28.08.2015г. „Кредит инкасо инвестмънтс ЕАД, уведомява за извършената цесия на задължението от 15.05.2015г. , като в тази молба отново липсват искания за извършване на изпълнителни действия. В последваща своя молба от 01.08.2016г. взискателят иска извършването на справки в НАП и моли да се предприемат съответните изпълнителните действия с цел обезпечаване на вземането..”. За период по-дълъг от 2 години не са искани и не са предприемани изпълнителни действия. Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 Г ПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, което 1 житейски е обосновано с предположението че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Тъй като действия по принудително изпълнение, предприети след прекратяване на делото са незаконосъобразни и не произвеждат ефект, прави изрично възражение за погасяване на задълженията по давност. По изпълнителното дело е издадено постановление за прекратяване от 02.02.2022г от ***. С молба на взискателя от 10.02.2022г. отново при същия съдебен изпълнител се образува към момента висящото изпълнително дело № 192/2022г. Твърди, че изпълнителното дело е образувано след изтичане на давността, а когато един срок е изтекъл той не може да бъде прекъснат. Твърди, че паралелно със срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е текъл и срока на погасителната давност на вземането, който доколкото вземането е по договор за кредит е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В конкретния случай извършените след изтичане на двугодишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени поради настъпилата „перемпция”.

В резултат на бездействието на кредитора-взискател в продължение на повече от две години, горепосоченото изпълнително дело е прекратено по право - ех lege, на основание чл.

433, ал.1, т. 8 от ГПК - по аргумент от т. 10 на Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 26.06.2015г. Всякакви евентуални изпълнителни действия или искания за такива от взискателя, извършени след перимирането на изпълнителното дело са невалидни, недопустими и незаконосъобразни и поради това не се отразяват на течението на давностния срок, не го спират и не го прекъсват като са лишени от правна релевантност, тъй като взискателят не може да иска изпълнение по вече прекратено изпълнително дело, както и че с прекратяването на изпълнителното производство, всички предприети изпълнителни действия се обезсилват по право - така ВКС в т. 10 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на на 26.06.2015г., стр. 25 от същото тълкувателно решение. Давностният срок с текъл и е изтекъл, като не е бил прекъсван или спиран от датата на последното действие по изпълнение, досега. Изпълняемите права, удостоверени в изпълнителния лист и предмет на изпълнителното дело, са погасени по давност. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК - да признае за установено по отношение на ответника – „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД е ЕИК: 202423225, ищцата НЕ дължи описаните по – горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 01.02 2012. на РС – Дупница в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, по заповед за изпълнение № 2318/17.10.2011г., издадена по ч.гр. д. № 2994/2011г. по описа на РС – Дупница и предмет на изпълнително дело № 20227430400122 при частен изпълнител, с per. № 743 на КЧСИ, ***, с район на действие Окръжен - съд Кюстендил. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище допустимост и основателност на исковата претенция по изложените в отговора подробни фактически и правни съображения, обосновавайки различията между давностния и перемепционния срок.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Издаден е ИЛ от 01.02.2012г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 13067606. на основание подлежаща на изпълнение Заповед за изпълнение № 2318/17.10.2011г., издадена по ч.гр. д. № 2994 по описа на Районен съд гр. Дуппица за 2011г., по силата на който ищцата е осъдена да заплати в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ сумата от 7 265.09 лева / седем хиляди двеста шестдесет и пет лева и девет стотинки/ - главница по Договор за потребителски заем № PLUS-01265815 от 1.09.2008г., 4643, 37 /четири хиляди шестстотин четиридесет и три лева и тридесет и седем стотинки/възнаградителна лихва от 20.07.2009г. до 18.09.2015г.; 1669, 03 /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и три стотинки / - мораторна лихва от 20.08.2009г. до 02.09.2011г., 2 законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.10.2011г. до изплащане на вземането; разноски по делото – 271, 55 лв. държавна такса и 100, 00 лева адвокатско възнаграждение.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист и молба от 30.03.2012г. е образувано изпълнително дело 387/2012г. при частен съдебен изпълнител, с per. № 743 на КЧСИ, *** с район на действие Окръжен съд - Кюстендил.

С молба от 28.08.2015г. ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс ЕАД, уведомява за извършената цесия на задължението от 15.05.2015г. ЧСИ ***.

В последваща своя молба от 01.08.2016г. взискателят иска извършването на справки в НАП и моли да се предприемат съответните изпълнителните действия с цел обезпечаване на вземането..”.

По изпълнителното дело 387/2012г. при частен съдебен изпълнител, с per. № 743 на КЧСИ, *** с район на действие Окръжен съд Кюстендил е издадено постановление за прекратяване на делото от 02.02.2022г. ЧСИ от ***.

Въз основа на молба на взискателя от 10.02.2022г. отново при същия съдебен изпълнител *** с район на действие Окръжен съд - Кюстендил се образува към момента висящото изпълнително дело № 192/2022г., по което са предприемани изпълнителни действия.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно че са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ответникът следва да докаже обстоятелствата на които основава своите възражения правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правоунищожаващи.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В теорията и съдебната практика последователно се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по силата на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, а издаденото от последния постановление има само декларативен характер. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

3

От обсъдените писмени доказателства по делото се установява, че последното предприемане на изпълнително действие по изп. дело № 387/2012г. при частен съдебен изпълнител, с per. № 743 на КЧСИ, *** с район на действие Окръжен съд - Кюстендил е извършено по молба на ответника от 11.03.2019г., от посочената дата е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият е изтекъ л на 11.03.2021 г., когато изпълнителното производство е прекратено по право, макар постановлението за прекратяването му от ЧСИ *** да е от 02.02.2022г. От датата на прекратяване по право на това изпълнително дело е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията, която към момента на извършване на на първото валидно изпълнително действие по изп. дело № 192/2022г. – 14.03.2022г,, което е годно да прекъсне давностния срок (налагането на запор върху МПС на длъжника – л. 6 от изп. дело № 192/2022г. по описа на ЧСИ *** с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, не е изтекла.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че вземанията на ответника не са погасени по давност и инициираното на принудително изпълнение не е неоснователно. респ. предявеният отрицателен установителен ис е неоснователен, поради което следва да се отхвърли.

По разноските:

С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл.

25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лева, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. т. 8 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ следва ищцата да бъде задължена да внесе по сметка на ЧСИ *** 48, 00 лева с ДДС.