Решение № 181 от 15.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. гр. Хасково, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20245640200560 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по жалба от А. Г. Г., чрез адв.И. А. Д. от АК-Хасково, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, Серия К № 9039243, издаден от ОД на МВР-гр. Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр.ал.1,т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се излагат и доводи относно недоказаност на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен, като се иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и адв.Д., който с молба, пледира за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски. Представя и писмена защита.

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото и не представя становище по жалбата. С писмото с която е представена преписката се прави искане жалбата да не се уважава, а в случай че ЕФ бъде отменен, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска то да се определи в неговият минимум.

Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от датата посочена като датата на връчване на ЕФ а именно 19.06.2024г. и датата на подаване на жалбата – 26.06.2024г.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на 1 обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

На 27.03.2024 г. в 12:27 часа, със ATCC тип (ARH CAM S1) № 120ССЕF, било заснето движение на лек автомобил марка ******, с регистрационен номер ****** със скорост над разрешената за движение в съответният участък от пътя, а именно 50 км./ч., като е посочено в ЕФ установена скорост от 61 км/ч и превишение от 11 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано името на жалбоподателя. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 61 км./ч. – превишаване с 11 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство - 27.03.2024г. Видно от приложения протокол от проверка на техническото средство същото успешно е преминало проверка отразена в протокол № 011-СГ-ИСИС/15.02.2024г., която проверка е с продължителност една година.

За място на нарушението в електронния фиш е вписано - в гр.Хасково, бул.Г.С.Раковски, до СБА в посока към градДимитровград, като техническото средство е насочено към центъра на гр.Хасково.

От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на жалбоподателя. Електронният фиш както вече бе отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на жалбоподателя на 19.06.2024г. и е обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд - Хасково.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП - чл. 21, ал. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 47 от 2012 г. ) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при категория В Населено място -50 км/ч, Извън населено място – 90 км/ч, Автомагистрала 140 км/ч и Скоростен път 120 км/ч.

Чл. 182. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 85 от 2004 г., бр. 51 от 2007 г.) (1) Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т.2. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.;

Съгласно л. 182, ал. 4 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал. (4) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които 2 следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

Според съда в конкретният ЕФ посоченото мястото на извършване нарушението е точно и конкретно описано. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено в гр.Хасково, бул.Г.С.Раковски до СБА, като камерата е насочена към гр.Хасково.

На следващо място е на лице точно посочване и на посоката на движение и на разположението на техническото средство и в каква посока се извършва засичането.

Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.

189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал – 120ССЕF/0245839. Последната снимка е изготвена във връзка с чл. 10ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата. Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС.

Такава снимка е представена и приета по делото. Тази снимка именно дава и визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС и има възможност да се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола. От горната снимка се установява безспорно, че мястото на разположение на техническото средство е именно това описано и в обжалваният ЕФ. Ето защо и съдът намира, че снимката от която се установява къде е било разположено мобилното АТСС следва да се приеме като годно доказателство относно мястото на заснемане на нарушението описано в ЕФ.

По делото е представено и прието и удостоверение за одобрен тип средство за измерване по отношение на ARH CAM S1 № 120ссеf, който свидетелства, че средството за измерване е от одобрен тип и от там самото измерване е не компрометирано.

В случая са отправени и съответни твърдения при словесното описание на деянието относно квалифициращия признак "повторност" на установеното с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, е на лице и препращането в нея към предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл.

182 ЗДвП, относно конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата санкция. В случая това е разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Посочен е и твърденият за влязъл в сила ЕФ № К/7563883 на ОДМВР-Хасково, в едногодищният срок от влизането в сила на който, се определя и квалифициращия признак "повторност". Тоест имаме съответствие на словестното описание и правната квалификация на нарушението. ЕФ № К/7563883 на ОДМВР-Хасково е приложен с преписката и приет като доказателство по делото.

3

Тук обаче следва веднага да се посочи, че видно от изисканото и представено по делото – влязло в сила на 19.12.2023г., Решение №220/28.11.2023г. по АНД №632, по описа на РС-Свиленград, безспорно се доказва, че ЕФ № К/7563883 на ОДМВРХасково, не е бил влязъл в сила към датата на нарушението описано в обжалваният процесен ЕФ. Тоест по делото не се доказа описаното нарушение да е извършено при условията на повторност така както е повдигнато административното обвинение срещу жалбоподателя.

Тоест той не е извършил нарушението за което му е повдигнато обвинение.

Според съда по делото не се доказа по безспорен начин, че на процесната дата и място - в гр.Хасково, бул.Г.С.Раковски, до СБА в посока към град Димитровград, жалбоподателят е управлявал лек автомобил ******, с регистрационен номер ******, с превишена скорост над разрешената такава за населено место – 50 км/ч, като нарушението е било засечено с АТСС и камерата е засякла скорост от 61км. /ч., при разрешената стойност от 50 км. /ч., като превишението е от 11 км/ч.

Видно от представеният по делото снимков материал – 120ССЕF/0245839, на първо место не се установява измерената скорост от АТСС, твърдяна в обжалваният ЕФ Серия К № 9039243. В представената по делото снимка липсва посочена измерена скорост.

Посочено е само ограничението от 50 км./ч. Нещо повече на последната снимка се виждат заснети три автомобила, което прави невъзможно да се прецени за кой от тях е измерената скорост, дори и такава да беше посочена на снимковият материал – 120ССЕF/0245839.

Тоест освен, че липсва посочена в снимковият материал, засечена от АТСС скорост на движение на лек автомобил ******, с регистрационен номер ******, то на снимката се виждат още два автомобила, които се движат преди лек автомобил ******, с регистрационен номер ******. Всичко това прави невъзможно да се определи с каква скорост се е движел процесният автомобил, като това води до недоказаност на административното обвинение.

Горното според съда води на извод, за отмяната на ЕФ като незаконосъобразен.

Иначе с оглед дадената правна квалификация на нарушението правилно е било определено наказанието и неговият размер, но при положение, че се докажеше по делото, че нарушението е извършено и то при условията на повторност.