Решение № 2352 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2352 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330110332 по описа за 2025 година

Предявени са иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В. Г. М. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от сключения между страните в гр. С. онлайн Договор за потребителски кредит № ******************* г. за заплащане на неустойка в размер на 1 080 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника й адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Неткредит“ ООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

С подадена заедно с отговора на основната искова молба от ответника насрещна искова молба, той моли съдът да осъди ищцата по основния иск да му заплати сумата 807 лева, представляваща непогасена главница, дължима по Договора за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху тази сума – който предявен с тази насрещна искова молба иск ищцата по основата искова молба оспорва и моли съдът да го отхвърли като 1 неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения.

Ответникът претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между ищцата и ответника в гр. С. е бил сключен онлайн Договор за потребителски кредит № ************************* г., с който ответникът е предоставил на ищцата потребителски кредит под формата на заем в размер на 1 000 лева, като в чл.6, ал.1 от Договора страните са уговорили, че ако ищцата не представи на ответника гаранция по кредита, уговорена в чл.4, ал.3 от Договора, в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия на Договора, В. М. дължи на ответника неустойка в размер на 1 080 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и – както признава самият ответник в отговора на исковата молба, макар и в Договора за потребителски да е бил уговорен годишен процент на разходите, включващ само договорната лихва и не е включена неустойката, съдът намира, че тя също следва да бъде включена в ГПР – като с включването й ГПР надхвърля с над 100% размера на отпуснатия кредит, поради което съдът намира, че действително посочената клауза на Договора противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие между страните и нарушава предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук - че искът с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи.

Както посочва самата ищца в исковата молба и в отговора на насрещната искова молба, тя действително е получила отпуснатата й в заем сума от 1 000 лева, от които е върнала на ответника сумата 193 лева и са останали дължими 807 лева (чиято еврова равностойност е 412, 61 евро), като до приключване на устните състезания по делото ищцата по основната искова молба не е ангажирала каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е заплатила на ответника този неплатен остатък от получения заем – поради което съдът намира, че насрещният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 10.07.2025 г. – датата на подаване на насрещната искова молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски за производството по делото в размер на 25, 56 евро – платена ДТ, а на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищцата – адвокат С. Н., адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро - като с оглед фактическата и правна 2 сложност на спора, обстоятелството, че против ищцата е бил предявен и насрещен иск и общата цена на основния и на насрещния искове, както и, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед на изхода от спора и уважаването на насрещния иск, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер на 51, 38 евро – платени ДТ (включително и за изготвяне на преписи от отговора на исковата молба и насрещната искова молба), както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102, 26 евро - като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че против от ответника е бил предявен насрещен иск и общата цена на основния и на насрещния искове, съдът намира, че направеното от ищцата възражение за прекомерност на така определеното юрисконсултско възнаграждение на ответника е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата на чл.6, ал.1 от сключения онлайн между В. Г. М., ЕГН **********, от гр. П., ЖК „***********”, ул. „**********“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. “************” № **, адв. С. Н., И „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Лъчезар Станчев” № 3 – “Литекс Тауър”, ет.10, представлявано от ************** И. Н. Х. С., в гр. С. Договор за потребителски кредит № ************************* г. за заплащане на неустойка в размер на 1 080 лева, КАТО противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОСЪЖДА В. Г. М., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Неткредит” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законен представител, СУМАТА 412, 61 евро, представляваща непогасена главница, дължима по сключения между страните в гр. С. онлайн Договор за потребителски кредит № ************************ г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 10.07.2025 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 51, 38 евро, И юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 102, 26 евро.

ОСЪЖДА “Неткредит” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Г. М., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, 3 направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 25, 56 евро.

ОСЪЖДА “Неткредит” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. К. Н., със служебен адрес: гр. П., ул.

“****************” № **, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 200 евро на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищцата възражение за прекомерност на определеното юрисконсултско възнаграждение на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4