Решение № 4499 от 05.07.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№....... гр.София, 05,07,2018год.

Софийски градски Съд, Гражданско отделение, І 14 състав в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 7707 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от М.М.С. срещу С.Р.С.иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно принудително довеждане.

Излагат се съображения, че на 09,12,2015год., пред дома му в гр. Стара Загора, ищецът е бил задържан от служители на ГД „Охрана на съдебната власт“, с оглед изпълнение на разпореждане за принудително довеждане за заседание насрочено за 10,12,2015год. по ч.н.д. №13929/2015год. по описа на СРС, 96 състав. Поддържа се, че това разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките за принудителното довеждане на ищеца по чл. 71 от НПК. В тази насока се излага, че ищецът е бил нередовно призован за предхождащото заседание от 05,11,2015год. Навеждат се доводи, че принудителното довеждане е извършено в нарушение на закона. Поддържа се, че е неправомерно задържан за 23 часа в Софийския затвор. Твърди се, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в несъобразяване на служителите на ГД „Охрана“ с тежкото му здравословно състояние, както и че те не са му дали възможност да се снабди с парични средства, които му били необходими за връщането до гр. Стара Загора, поради което се е наложило да пътува на автостоп.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Ответникът-С.Р.С.в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че с определение по ч.н.д. № 13929/2015год. по описа на СРС, 96 състав, е било постановено принудителното довеждане на ищеца. Посочва, че са били налице предпоставките по чл. 71 от НПК за постановяване на принудително довеждане, поради многократното неявяване на ищеца в производството по процесното наказателно дело. Твърди, че са спазени всички изисквания на процедурата по принудително довеждане, включително това, че е извършено през деня, съобразно правилото на чл. 71, ал. 3 от НПК. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях и осъщественото принудително довеждане. Счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерен и несъобразен с критериите за справедливост.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че е инициирано производство по н.ч.д.

№13929/2015год. по описа на СРС, 96 състав, с предмет чл.89б от НК по предложение на СРП за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл.89 от НК спрямо М.М.С.. С определение от 17,08,2017год. е оставено без уважение искането на СРП като неоснователно.

С определение от 05,11,2015год., постановено по НЧД

№13929/2015год. СРС е постановил принудително довеждане на лицето за съдебно заседание насрочено за 10,12,2015год., което не се спори е изпълнено. Лицето е осигурено за съдебно заседание от 10,12,2015год. Аргумент на съда относно налагане на посочената мярка е обстоятелството, че от една страна на осн. Чл.430, ал.3 от