Решение № 104 от 21.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20211001000121 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.

С решение № 115 от 02.02.2021г., по т.д. 2323/2019г., по описа на ВКС, І т.о., е отменено решение № 980 от 25.04.2019г., по т.д. 6625/2017г., по описа на САС, с което е потвърдено решение № 6742 от 09.10.2017г. по гр.д. № 5530/2016г. на Софийски градски съд, І г.о, 2 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Н. И. Т., Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на главница в размер на 112 101,34 евро, дължима по договор за кредит от 05.07.2007г. и ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата в общ размер на 13 400 лева разноски за производството пред СГС и САС. Делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Дадени са задължителни указания за произнасяне от въззивния съд по същество на спора, с назначаване на нова счетоводна експертиза, която да установи размера на дължимата главница за вноски с настъпил падеж, за периода от 14.01.2016г. до момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство, ведно със законна лихва върху частта от вноските, представляваща главница, считано от датата на съответния падеж на вноската, а не от датата на подаване на заявлението.

В останалата част решение № 980 от 25.04.2019г., по т.д. 6625/2017г., по описа на САС е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 3 от ГПК.

Предмет на делото в повторното въззивно производство, е въззивната жалба на ищеца - „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 8319191536 срещу решение № 6742 от 09.10. 2017 г. по гр.

1 д. № 5530/2016 г. на Софийски градски съд, І ГО, 2 състав, само в частта, с която е отхвърлен предявеният от банката срещу Н. И. Т., ЕГН **********, Д. З. Т., ЕГН ********** и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 121451559 иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на главница в размер на 112 101,34 евро, дължима по договор за кредит от 05.07.2007г. и анекси към него от 01.08.2011г., 06.06.2013г. и 20.08.2014г., по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.01.2016г, издадена по гр.д. № 1757/2016г., по описа на Софийски районен съд, 58 състав.

Въззивникът/ищецът - „Уникредит Булбанк“ АД счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място твърди, че първоинстанционният съд неправилно е осъществил съдебно прихващане, поради което е стигнал до грешен извод, че не е настъпила предсрочната изискуемост. На второ място твърди, че поради изтекла погасителна давност е настъпил правопогасяващият ефект за платените от ответниците суми в обш размер на 10 423,34 евро. На трето място твърди, че съдът не е съобразил новонастъпилите факти, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.

Претендира разноски. В условията на евентуалност, правят възражение на прекомерност на заплатеното от ответниците адв. възнаграждение за това производство.

Въззиваемите/ответниците - Н. И. Т., Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД са подали в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв. В.. В проведеното открито съдебно заседание при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, искат въззивната жалба да се остави без уважение. В писмено становище излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, които ще бъдат разгледани при обсъждане доводите във въззивната жалба.

Молят въззивния съд да остави жалбата без уважение и да не бъдат присъждани падежиралите вноски. Претендират разноски за всички инстанции. В условията на евентуалност, правят възражение на прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за това производство.

Софийският апелативен съд, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 271, ал. 1 ГПК и дадените задължителни указания от ВКС, приема от фактическа страна, следното:

Видно от прието и приложено ч.гр.д. № 01757/2016г. по описа на Районен съд град София, се установява, че на 14.01.2016г. „Уникредит Булбанк“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На 26.01.2016г. заповедният съд е издал заповед за незабавно изпълнение за процесната главница в размер на 112 101,34 евро, срещу кредитополучателя Н. И. Т. и солидарните длъжници Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД, дължима на основание договор за банков кредит и три анекса към него. Длъжниците са подали в срок възражение срещу заповедта за изпълнение. Ищецът е предявил в срок иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е представил пред заповедния съд доказателства за това обстоятелство, съгласно чл. 415, ал. 1/изм. ДВ бр.

86 от 2017г./.

2

По делото не се спори и от събраните по делото доказателства, се установява, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит № TR7024180 от 05.07.2007г. Банката е предоставила на кредитополучателя - Н. И. Т., ипотечен кредит в размер на 150 000 евро. Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД са подписали договора и трите анекса към него, като са се задължили да отговарят за задълженията на кредитополучателя в качеството им на солидарни длъжници.

Видно от приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на вещото лице М. М., се установява, че предоставеният от банката кредита в размер на 150 000 евро е бил усвоен от кредитополучателя на 12.07.2007 година.

Видно от т. 1 на приетото във въззивното производство и неоспорено от страните заключение на вещото лице М.С., се установява, че за изготвянето на заключението не е бил представен погасителен план. Това наложило, вещото лице да изготви погасителен план – Приложение 1, съгласно уговореното в анекс № 3 от 20.08.2014г. Според вещото лице, анюитетните вноски в абсолютна стойност са в размер на 1 072,08 евро и са еднакви за целия период от 28.02.2015г. до 30.06.2030г. Първоначално с вноската се погасявала част от главницата и по-голяма част от лихвата, с което редовната главница намалявала и лихвата се начислявала върху остатъчния дълг. Вещото лице е изчислило, че за периода от 30.01.2016г. до 30.09.2021г., е настъпил падежът на 69 неплатени вноски за главница, в общи размер на 28 932,67 евро. В Приложение 1 към това заключение, е посочен падежът и размерът на всяка една вноска за главница. За периода от 14.01.2016г. до 08.02.2022г./ датата на приключване на устните състезания във въззивното производство, е настъпил падежът на 73 вноски за главници.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд прави следните правни изводи:

Не са предмет на повторното разглеждане на делото от въззивния съд, твърденията на страните, относно настъпването на предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит, както и извършеното съдебно прихващане с погасени по давност вземания на ответниците. Правният спор по тези обстоятелства вече е разрешен с влязло в сила решение, формирана е сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван.

Предмет на делото в това производство е да установи размера на дължимата главница за вноски с настъпил падеж, за периода от 14.01.2016г. до момента на приключване на съдебното дирене във въззивното производство – 08.02.2022г., съгласно задължителните указания на ТР № 8/02.04.2019г, по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 294, ал.1, изр. последно ГПК.

По иска за падежиралите вноски за главници:

Първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 т. 7 от ТЗ, процесният договор за банков кредит е абсолютна търговска сделка. Правилната правна квалификация на предявения иск за връщане на главница за предоставен банков кредит е чл.

3

430, ал. 1 вр. с чл. 286, ал. 2 ТЗ. Въпреки неправилната правна квалификация, първоинстанционният съд е разгледал предявения иск съобразно сочените от ищеца факти и основание на иска, което не налага ангажиране на доказателства от страните и извършването на нови процесуални действия. Когато първоинстанционният съд неправилно е определил правната квалификация, въззивният съд следва служебно, без да е сезиран дори с това, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора като определи правилната правна квалификация. Определяйки правната квалификация на предявения иск, въззивният съд ще се произнесе и по правилността на съдебното решение. В този смисъл е задължителна съдебна практика, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г., на ОСГК на ВКС, както и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Ищецът е доказал и страните по делото не спорят, че банката е предоставила на Н. И.

Т. кредит в размер на 150 000 евро. Този факт се установява и от приетото заключение на вещото лице в първата инстанция. Д. З. Т. и „Би Еф Ти Трейдинг“ ЕООД са подписали договора и трите анекса към него, като са се задължили да отговарят за задълженията на кредитополучателя в качеството им на солидарни длъжници.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1, изр. второ на ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, когато не са се осъществили фактите, обуславящи правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

Предвид гореизложеното са неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответниците, че не се дължат падежиралите вноски за главници. Същите са обосновани с превратно тълкуване на горепосоченото ТР, те са в явно противоречие с дадените задължителни указания от ВКС, по реда на чл. 294, ал. 1, пр. последно ГПК, а цитираните решения на ВКС са постановени преди приемането на горецитираното тълкувателно решение.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, същото е ясно, изчерпателно и обективно, поради което следва да се кредитира от въззивния съд. Видно от Приложение 1 към това заключение, се установяват, конкретните размери на всяка една падежирала вноска за главница за периода от 14.01.2016г. до 08.02.2022г. Вещото лице е установило, че падежът на първата неплатена вноска за главница е настъпил на 30.01.2016г.

След подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и за периода от 14.01.2016г. до 08.02.2022г./ датата на приключване на устните състезания във въззивното производство/, е настъпил падежът на 73 вноски за главници. Първа вноска в размер на 316,63 евро и падеж 30.01.2016г. Втора вноска в размер на 343,12 евро и падеж 29.02.2016г. Трета вноска в размер на 345,41 евро и падеж 30.03.2016г. Четвърта вноска в размер на 323,58 евро и падеж 30.04.2016г. Пета вноска в размер на 349,89 евро и падеж 4

30.05.2016г. Шеста вноска в размер на 328,24 евро и падеж 30.06.2016г. Седма вноска в размер на 354,43 евро и падеж 30.07.2016г. Осма вноска в размер на 332,96 евро и падеж 30.08.2016г. Девета вноска в размер на 335,26 евро и падеж 30.09.2016г. Десета вноска в размер на 361,27 евро и падеж 30.10.2016г. Единадесета вноска в размер на 340,07 евро и падеж 30.11.2016г. Дванадесета вноска в размер на 365,96 евро и падеж 30.12.2016г.

Тринадесета вноска в размер на 344,96 евро и падеж 30.01.2017г. Четиринадесета вноска в размер на 394,10 евро и падеж 28.02.2017г. Петнадесета вноска в размер на 373,36 евро и падеж 30.03.2017г. Шестнадесета вноска в размер на 352,65 евро и падеж 30.04.2017г.