Решение № 591 от 30.05.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20253100500482 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №79864/07.10.2024г. от Й. А. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** срещу решение №198/16.01.2025г., постановено по гр. дело № 20243110108966/2024г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, гр. София, п.к.

1715. р-н Витоша ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6 да се приеме за установено между страните, че ищецът, като наследник на А.

М. М. с ЕГН **********, починал на 24.05.2024г. не дължи на ответника сумата от 19692,09 лева, включваща сумата от 18296,82 лева представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен на 13.02.2008 г.; сумата от 1379,43 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.04.2009 до 10.11.2009 г.; сумата от 15,84 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.04.2009 до 10.11.2009 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в 1 съда - 12.11.2009 г. до окончателното й заплащане, както и сума от 1166,64 лева разноски по делото - държавна такса и адвокатски хонорар, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземане обективирано в Изпълнителен лист от 13.11.2009 г., издаден по ч. гр. дело № 12129 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Счита се съдът неправилно е разчел действията на ответника, като такива валидно извършените, както и годни да прекъснат течащата давност за процесните вземания. Възразява се да е налице валидно цедиране на вземанията, като не са ангажирани доказателства за валидно връчване на уведомлението за цесия. В тази връзка действията предприети по новообразуваното изпълнително дело не са извършени от легитимна страна, поради което не следва да бъдат приети като такива прекъсващи давност.

Неправилно е приложено тълкуването дадено в ТР №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело №3/2020г., като то следва да се прилага за напред, а не за дела и обстоятелства настъпили при постановяването му.

По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Еос Матрикс“ ЕООД, в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. При приложение на ППВС №3/18.11.1980г. на ВС с образуването на изпълнителното дело се прекъсва давността и като по време на изпълнителното производство давност не тече до 26.06.2015г. / приемане на ТР №2/26.06.2015г. и обявяване на постановлението за загубило силата си, ТР №3/28.03.2023г. по ТД №3/2020г./. В хода на производството са доказани изпълнителни действия по изпълнително дело №423/2010г. на ЧСИ С.Д. / на 04.10.2017г. и на 11.03.2019г. наложени запори/. На 08.04.2020г. по искане на взискателя изпълнителното дело е преобразувано в ново №377/2020г. Молбата за образуване е прекъснала давността, тъй като е поискано предприемане на изпълнителни действия в рамките на посочен изпълнителен способ – да се наложат запори на банкови сметки на длъжниците и да се насрочи дата и опис на движими вещи. На 15.07.2020г. е наложен запор, на 24.04.2023г.

2 взискателят е поискал справка на БНБ и налагане на запори.

Посочва се, че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла, съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците /в сила от 14.05.2020г. /.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от Й. А. М., в качеството му на наследник на А. М. М. искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК срещу „ЕОС МАТРИКС“ да се приеме за установено между страните, че ищецът не дължи сумата от 19692,09 лева, включваща сумата от 18296,82 лева представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, сключен на 13.02.2008г.; сумата от 1379,43 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.04.2009 до 10.11.2009г.; сумата от 15,84 лева, представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от 20.04.2009 до 10.11.2009 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.11.2009 г. до окончателното й заплащане, както и сума от 1166,64 лева разноски по делото - държавна такса и адвокатски хонорар, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземане обективирано в изпълнителен лист от 13.11.2009 г., издаден по ч. гр. дело № 12129 по описа за 2009 г. на Варненски районен съд.

В исковата молба са изложени твърдения, че в полза „Обединена Българска банка“ АД са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 13.11.2009 г. по ч. гр. дело № 12129/2009г. по описа на Районен съд - гр. Варна срещу А. М. М. за процесните суми.

По молба на „Обединена Българска Банка" АД от 13.08.2010 г. и с 3 постановление на съдебния изпълнител от същата дата било образувано изпълнително дело № 20107180400423 по описа за 2010 г. на ЧСИ С.Д..

С договор за прехвърляне на парични вземания „Обединена Българска Банка" АД е цедирала задълженията по договора за кредит на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, което дружеството се конституирало като взискател през м.05.2019г.

Твърди се, че ответникът не е отправил искане за връчване уведомление за извършеното цедиране, както и не отправил искания за предприемане на изпълнителни действия годни да прекъснат давността до прекратяването на изпълнително дело № 20107180400423 по описа за 2010г. на ЧСИ С.Д..

На 08.04.2020 г. взискателя депозирал пред ЧСИ С.Д. молба за образуване на изпълнително дело въз основа на върнатия изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 20207180400377 по описа за 2020 г. на ЧСИ С.Д., което вследствие на липса на валидни изпълнителни действия и искания от страна на взискателя било прекратено на 11.05.2023 г.

Твърди се, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си е погасено по давност.

Формулиран е петитум за приемане за установено, че не съществува в полза на ответника право на принудително изпълнение върху вземанията по изпълнителния лист.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Счита се, че давността не е изтекла, тъй като е била прекъсвана и спирана. С подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело на дата 08.04.2020г., давността била прекъсната.

Изпълнителното производство по изпълнително дело с № 423/2010г. по описа на ЧСИ С.К.Д., рег.№ 718 при КЧСИ, с район на действие ОС - Варна е било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което давност не е текла до 26.06.2015г.

По хода на производството е имало извършвани изпълнителни действия и перемпцията не била настъпила до 2015г. Такива действия били извършвани спрямо А. М. по хода на изпълнително дело № 423/2010г., както следва: На дата 26.08.2010г. със запорно съобщение е наложен запор върху МПС притежавано от А. М.. На дата 29.08.2010г. е изпратено запорно съобщение за 4 налагане на запор върху трудовото възнаграждение на А. М. М. получавано от "РИЙС-СТРОЙИНВЕСТ" ООД. На дата 01.12.2011г. е изпратено ново запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на А. М., получавано при ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ПО МАШИНОСТРОЕНЕ И ТРАНСПОРТ – гр.Варна. На дата 13.09.2012г. било изпратено запорно съобщение до трето задължено лице „ПЛАНЕКС" ООД за запор върху трудовото възнаграждение на А. М.. На дата 27.05.2013г. бил наложен нов запор върху трудово възнаграждение на А. М. при „Одесосстрой" ООД. На дата 04.10.2017г. бил наложен запор върху банковата сметка на А. М. открита при „Банка ДСК" ЕАД, както и запор върху трудово възнаграждение получавано от „ИНФРА ЕКСПЕРТ" АД, като на дата 11.03.2019г. по делото е постъпила сума от удръжки на А. М. в размер на 797,61 лв., с което давността била прекъсната, тъй като постъплението представлявало действие, което изгражда съответния изпълнителен способ. След дата 26.06.2015г. били приложими постановките дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

Неправилни са твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до прекъсване на давността, тъй като по хода на новообразуваното изпълнително дело № 377/2020г. по описа на ЧСИ С.К.-Д., рег.№ 718 при КЧСИ, също са били поискани и предприемани изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи.

На дата 08.04.2020г била депозирана молба за образуване на изпълнителното производство по делото, в която взискателят е поискал предприемане на изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи срещу длъжниците, като се извърши справка в РБСС на БНБ и да се наложи запор върху установените банкови сметки на лицата, както и да се насрочи дата за опис на движими вещи на адресите им. На дата 15.07.2020г от страна на съдебният изпълнител били изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на А. М. М., открити при „Банка ДСК" ЕАД, „Интернешънъл Асет Банк" АД, „Юробанк България" АД, както и запорно съобщение до трето задължено лице - „Одесосстрой" ООД, за налагане на запор върху вземането му от трудово правоотношение.

На дата 24.04.2023г., след като перемпцията по делото вече е била настъпила, кредиторът и взискател е депозирал нова молба по делото за прилагане на 5 нови изпълнителни способи срещу А. М. - да се наложат запори върху банкови сметки и върху трудово възнаграждение, както и запор върху банкова сметка в „Банка ДСК" ЕАД.

Отделно от това давността е била спряна на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.

По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск черпи своето основание в чл.439 от ГПК с предмет оспорване на изпълнението на паричното задължение по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, опрощаване, прихващане и др.).

Разпечатката съдържа 40 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/423431eb-3a05-42b8-affa-ff88bce665af