Определение № 3532 от 01.10.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3532 гр. П., 01.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.С.М. като разгледа докладваното от С.С.М. Гражданско дело № 20261720106839 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.118 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „***“, представлявано от изпълнителния директор инж. Б.М.Б., с която е предявен по реда на чл. 422 ал.

1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК иск против М. В. С., с ЕГН: **********. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 7347 по описа за 2025 г. на Районен съд – Б., представляващо електронно заповедно дело.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е че се касае за предявен иск по реда на чл. 422 ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземания за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто настоящ адрес е в гр. П., район „***", ж.к. „****, считано от 20.01.1981 г., т.е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба.

С последната редакция на чл. 113 ГПК, вр. чл. 119 ал. 3 ГПК, в сила от 07.08.2018 г., законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове.

1

Съгласно чл. 113 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018г./, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119 ал. 3 ГПК /изм. ДВ бр. 65/07.08.2018 г./, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл.

113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119 ал. 3 ГПК не поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор - установяване на вземания, основаващи се на облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия, настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т.1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл.113 ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност- общата по чл. 105 ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца- потребител.

Прочитът на последното изменение на чл.113 и чл. 119 ал. 3 ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл.113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар. потребителски искове по чл. 113 ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в гр. П., район „***", ж.к. „****, то местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд – П.. Този извод не се променя от обстоятелството, че след 2 изменението на чл.411 ал.1 ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт, в случая от съдия при Районен съд - П..

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд - П. и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд - П..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 6839 по описа за 2026 г. на Районен съд - П..

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на местно компетентния Районен съд - П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П. в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3