Определение № 1344 от 23.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1344 гр. София, 23.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно частно гражданско дело № 20241100514518 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 577 от и чл.

32б във връзка с чл. 32а от Правилника за вписваН.та.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-079/04.12.2024 г., срещу Определение № 1466/26.11.2024 г., с което съдия по вписваН.та при СРС е отказал да разпореди заличаване на вписване на възбрана вх. рег. № 46551 от 26.09.2013 г., акт № 263, т. 21, № от описната книга 36428/26.09.2013 г., наложена от ЧСИ М.М. по изпълнително дело № 20137860401891, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2013 г. по гр. д. № 6341/2013 г. на СРС, 57 състав, по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за обезпечение на вземането в размер на 55 000 евро и 3 677,12 лева.

Жалбоподателят Н. Д. И. поддържа, че отказът на съдията по вписваН.та е неправилен и в противоречие със закона и приложимата съдебната практика. Твърди, че е купувач по публична продан на недвижимия имот, посочената възбрана върху който се иска да бъде заличена. Излага подробни съображеН. за неправилност на определението и моли да бъде отменено с указаН. за вписване на поисканото заличаване. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за оказана безплатна правна помощ на близък.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в частната жалба доводи, намира следното:

Със заявление вх. № 94161/26.11.2024 г. Н. Д. И. е направила искане да бъде разпоредено заличаване на вписване на възбрана вх. рег. № 46551 от 26.09.2013 г., акт № 263, т. 21 на Служба по вписваН.та – гр. София, наложена от ЧСИ М.М. по изпълнително дело № 1891/2013 г. в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393.

Към заявлението са представени заверен препис от постановление за възлагане на недвижим имот, постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20137860401891, документ за платена такса в полза на Агенция по вписваН.та, Справка от 25.11.2024 г. за вписваН., отбелязваН. и заличаваН. в Служба по вписваН.та – гр. София и Определение по ч. гр. д. № 2229/2023 г. на СГС.

1

Видно от постановлението за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20228630401530 при проведена публична продан на описаН. недвижим имот, собственост на длъжника К.М.Б.-Е., на 26.03.2024 г. за купувач е обявен наддавачът Н.

Д. И. и имотът й е възложен. Постановлението е влязло в сила на 14.05.2024 г.

С Определение № 1466/26.11.2024 г. съдия по вписваН.та при СРС е постановил отказ да бъде разпоредено поисканото заличаване на вписване на възбрана. В мотивите на определението е посочено, че заявителят не е представил оригинал на акт, въз основа на който да бъде извършено исканото заличаване (чл. 7-8 ПВп) и който да бъде подреден в предвидената от закона книга. Изложил е, че заличаването на възбрани на правно основание чл. 31, ал. 1 от ПВп се извършва от органа наложил забраната, а такова нареждане по делото не е налице, което е достатъчно основание за отказа.

Съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което е инициирало охранителното производство и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 577 от ГПК, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 31 от ПВп вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията, или обезпечението. Когато гаранцията, или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересоваН. със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС вписаните възбрани в хода на изпълнителното дело не се заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично предвидените в закона хипотези. Според мотивите на тълкувателното решение след влизане в сила на постановлението за възлагане по публичната продан купувачът може да иска да се заличат възбраните, ако същите са му непротивопоставими и не бранят права. След постановяване на решението е изменен чл. 433 от ГПК като съгласно чл. 433 ал. 4 от ГПК (нова), заличаването на възбраната има действие занапред. Трайно, последователно и непротиворечиво след влизане в сила на чл. 433, ал. 4 ГПК (обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.) ВКС приема, че купувачът на публичната продан може да сезира съдията по вписваН.та с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобития на публична продан недвижим имот, когато същата е наложена по изпълнителното дело, по което е извършена и публичната продан (така Определение № 81 от 12.05.2020 г. по ч. гр. д. № 632/20 г. на ВКС, I ГО, Определение № 211 от 17.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3222/2020 г. на ВКС, II ГО, Определение № 65 от 10.04.2020 Г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на Г. К., І Г. О. на ВКС и др.). Въз основа на искане на купувач на публична продан, възбраната следва да бъде заличена, вкл. по съображеН., че съгласно чл. 433, ал. 4 ГПК вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Тази разпоредба отрича възможността заличаването на възбраната да има обратно действие, като се запазва действието на възбраните в периода от вписването до заличаването им. Това означава, че се запазва поредността на вписваН.та и противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Както приема ВКС в своята практика, наложената в изпълнителното производство възбрана има за цел да запази възбранеН. имот от изменение, повреждане и унищожаване, както и от разпоредителни сделки, за да стане възможно изнасянето му на публична продан и удовлетворяването на паричните 2 вземаН. на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадеН. имот, без при това извършените след налагането на възбраната и до влизане в сила на постановлението за възлагане разпоредителни сделки да могат да бъдат противопоставени на взискателите и купувача от публичната продан. Тази цел се обезпечава с разпоредбите на чл. 451, ал. 1, чл. 452, чл. 463 и чл. 496, ал. 2, изречение 2 ГПК и се постига с приключването на публичната продан на възбранеН. имот, влизане в сила на постановлението за възлагане, заплащането на цената от купувача и извършеното между взискателите разпределение на така получената цена. По тези съображеН. следва да бъде направен извод, че в подобна хипотеза запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила защитните си функции.

Както е прието в мотивите на Определение № 192 от 13.02.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4099/2022 г., I г. о. в хипотеза, при която върху един и същи имот по искане на взискателите са наложени възбрани по няколко изпълнителни дела и по едно от тях е проведена публична продан на имота, като постановлението за възлагане е влязло в сила, ако взискателите по останалите изпълнителни дела са се присъединили в изпълнителното производство, по което се извършва публичната продан по реда и в сроковете по чл. 456 ГПК, вземаН.та им ще бъдат включени в извършеното след провеждането на публичната продан разпределение и в този смисъл получената от проданта на имота сума ще послужи за удовлетворяване (изцяло или отчасти) и на техните вземаН.. Но дори взискателите по останалите изпълнителни дела да не са се присъединили в това изпълнително производство, след извършената и приключила публична продан не съществува възможност по останалите изпълнителни дела изпълнението да бъде насочено върху същи имот, тъй като този имот вече не е собственост на длъжника, а принадлежи на купувача от публичната продан, който го е придобил на основание, противопоставимо на тези взискатели. В този смисъл следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено. Върху имот, който е собственост на лице, различно от длъжника, и е придобит на основание, което е противопоставимо на взискателите по тези изпълнителни дела, не може да бъде насочено принудително изпълнение, от което следва изводът, че наложената в тези изпълнителни производства възбрана не брани правата на взискателите по тях след приключването на публичната продан.

Предвид изложеното и съгласно практиката на ВКС в хипотеза, при която един имот е изнесен на публична продан в изпълнително производство и е възложен с влязло в сила постановление от съдебН. изпълнител, при действието на разпоредбата н а чл. 433, ал. 4 ГПК по искане на купувача от публичната продан може да бъде заличена възбрана, наложена в друго изпълнително производство, ако същата не е обезпечителна. При подаване на заявлението молителят следва да представи доказателства, че възбраната, чието заличаване иска, е наложена в изпълнително производство, образувано въз основа на представен изпълнителен лист или друго изпълнително основание, или да посочи вписаН. акт, за да може съдията по вписваН.та да установи, че възбраната не е обезпечителна (така и Определение № 4234 от 21.12.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3519/2023 г., Определение № 381 от 10.03.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4378/2022 г. и др.) По горепосочените съображеН., след влизане в сила на новата разпоредба на чл.

433, ал. 4 от ГПК, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбранеН.т имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена (с влязло в сила постановление за възлагане), могат да бъдат заличавани по искане на купувача от 3 публичната продан без да е необходимо нареждане или удостоверение по чл. 31 от ПВп, като е достатъчно молителят да представи съответно заявление за заличаване и горепосочените доказателства, при положение, че е удостоверил с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, че е купувач по извършената публична продан. В този смисъл, съдията по вписваН.та няма право да поставя допълнително изискване за представяне на друг акт, въз основа на който да се извърши заличаването на възбраната, тъй като нормативната уредба и задължителната съдебна практика по прилагането й не предвижда като условие за извършване на вписването наличието им.

Според данните по настоящото дело жалбоподателят Н. Д. И. е придобила на основание влязло в сила постановление за възлагане недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. Надежда I част, ****, на I етаж, със застроена площ 78,75 кв. м., заедно с избено помещение № 39, с площ от 2,39 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, след проведена публична продан по изп. д. № 20228630401530 по описа на ЧСИ Сия Халаджова.

Възбраната, чието заличаване купувачът от публичната продан е поискал, съгласно представената справка от Служба по вписваН.та е вписана с вх. рег. № 46551 от 26.09.2013 г., акт № 263, т. 21, № от описната книга 36428/26.09.2013 г. Видно от представеното Постановление за налагане на възбраната (л. 9) същата е наложена по молба от ЧСИ М.М. по изпълнително дело № 20137860401891, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.02.2013 г. по гр. д. № 6341/2013 г. на СРС, 57 състав по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД за обезпечение на вземането в размер на 55 000 евро и 3 677,12 лева. Оттук следва изводът, че възбраната е наложена в хода на изпълнително производство на основание чл. 449, ал. 2 ГПК, т. е. същата не е обезпечителна и е непротивопоставима на взискателя по изпълнителното дело, по което е наложена, имащ права, произтичащи от тази възбрана, а това прави искането на жалбоподателя основателно. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и да се разпореди заличаването на възбраната.