Решение № 53 от 06.04.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. К., 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20265100500041 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 548/05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 1643/2024 г., Районен съд – К. е признал за установено по отношение на Община К., с ЕИК *********, че дължи на „С.-С.“ ЕООД, с ЕИК *********, посочените в Заповед за изпълнение № 590/18.09.2024 г. на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1265/2024 г. на PC- К., сума в размер на 11 313.59 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатена сума по фактура № 0000000426 от 18.10.2023 г. и сума в размер на 1 410.67 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението -12.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за забава в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 1 727.65 лв. и за останалия период.

Съдът е осъдил ответника Община К. да заплати на ищеца „С.-С.“ ЕООД, направените разноски:

254.49 лв.-държавна такса за заповедното

1 производство и 2 200 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение, както и направените в исковото производство, съразмерно уважената част на исковете, разноски в размер на 2 943.83 лв.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. №14328/19.12.2025 г.(п.кл.18.12.2025 г.), подадена от ответника Община К., чрез пълномощник адв. Г. Б., в качеството й на представляваща „Еднолично адвокатско дружество Б.“, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно - несъобразено с материалния закон и необосновано несъобразено с доказателствата по делото. Излагат се съображения.

Жалбодателят твърди, че съдът е кредитирал изцяло свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели на ищеца и само с техните показания е изяснил обстоятелствата, че между ответника и ищеца е сключен процесния договор, каква е действителната обща воля на страните, как са изпълнявани задълженията по него след сключването му и каква е била обичайната практика в Общината при закупуване на материали. Жалбодателят счита тези изводи за неправилни. Твърди, че по делото са приобщени доказателства за наличие на формални правила за поемане на задължения и плащане на такива, и не е съгласен с изводите на съда, че същите са без правно значение. Излага и съображения, че по делото отсъствали доказателства установяващи спазването на съществуващите при ответника формални правила за поемане на задължения.

Излага съображения, че макар договорът за търговска продажба да е двустранен, неформален, комутативен и консенсуален, то при доставката на стоките, предмет на договора е необходимо да има и приемо-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ предаването и приемането на стоката. Изтъква и, че на основание чл.24, ал.2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост на родово определени престации, правото на собственост се прехвърля само когато вещите бъдат индивидуализирани по съгласие на страните или бъдат предадени на купувача.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил чрез процесуален представител отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в 2 първоинстанционното производство - „С.-С.“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователността й. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбодателят Община К. не се представлява. Чрез процесуалният си представител представя писмено становище, ведно със списък на разноските по чл.80 от ГПК и фактура № 2580/17.12.2025 г. за извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба „С.-С.“ ЕООД чрез процесуалният си представител, оспорва въззивната жалба, поддържа направените в подадения й отговор съображения. Представя писмена защита.

Поддържа искането си за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд по повод сезиращата го жалба, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по предявена положителна установителна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.

1, във вр. с чл. 415, ал.4 от ГПК, във вр.с чл.327 от ТЗ, във вр. с чл.286, ал.1, във вр. с чл.79 от ЗЗД, от „С.-С.“ ЕООД против Община К., с която ищецът цели да бъде признато по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца присъдените с издадената по ч.гр.д. № 1265/2024 г. на Pайонен съд – К.

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, сума в размер на 11 313.59 лв.с ДДС- главница, представляваща неплатена сума по фактура №0000000426/18.10.2023 г., и сума в размер на 1 727.65 лв., съставляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 24.11.2024 г., както и направените разноски в заповедното и в исковото производство.

От приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №1265/2024 г. по описа на Pайонен съд – К., се установява, че в полза на „С.-С.“ ЕООД против Община К. е издадена Заповед № 590/18.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 11 313.59 лв. –главница, дължима по фактура №0000000426/18.10.2023 г. и сума в размер на 1 410.67 3 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 18.10.2023 г. до 11.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -12.09.2024 г. до окончателното й заплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 254.49 лв. – държавна такса и 2 200 лв.с ДДС-адвокатско възнаграждение.

Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника/ответник Община К., и в дадения месечен срок заявителят/ищец „С.-С.“ ЕООД е предявил настоящата искова претенция, т.е., установява се допустимостта на производството по реда на чл.

422, във вр.с чл. 415, ал. 4 от ГПК.

От фактическа страна, от приобщения по делото в оригинал Протокол за приемане на извършена работа от 18.10.2023 г., с възложител Община К. и изпълнител „С.-С.“ ЕООД, подписана за възложител от разпитания в производството свидетел Н.В., в неоспореното му качество към този период на Началник отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ при Община К., се установява, че ищецът е доставил инертни материали –филц и пясък за нуждите на гробищните паркове в с. К., с. К., с. С., с. П. и с. М., Община К., в посочени в протокола количества на стойност 9 427.99 лв., които с начислен ДДС от 1 885.60 лв., възлизат на обща стойност от 11 313.59 лв. В този аспект свидетелят Н.В. установява, че подписът за възложител е положен от него, като преди да подпише процесния протокол, с представител на фирматадоставчик направил оглед на материалите във всички посочени села, за да установи дали тези материали са реално доставени, както и че посочените параметри в протокола са установени от него чрез изчисления, които са направени съгласно дължината, ширината и височината на доставените инертни материали. Същият установява и, че едва след неговия подпис можела да се пусне фактура за доставката, и която фактура след като се подпишела от доставчика се връщала при него, той попълвал искане за извършване на разхода и изпращал всичко за подпис при кмета.

Установява се, че за извършената доставка доставчикът издал процесната фактура № 0000000426/18.10.2023 г. за сумата в окончателния размер от 11 313.59 лв. с ДДС, и която сума ответникът – получател по същата не доказа да е заплатил.

Съгласно заключението на назначената по делото ССчЕ, процесната 4 фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца „С.-С.“ ЕООД и е включена в дневник продажби и справка-декларация по ЗДДС за данъчния период м. октомври 2023 г.

От заключението на назначената по делото ССчЕ обаче, се установява и, че процесната, издадена от ищеца „С.-С.“ ЕООД фактура № 0000000426/18.10.2023 г. не е постъпила и не е приета в Община К., както и че същата не е осчетоводена в счетоводството на ответника Община К..

Съгласно заключението на вещото лице, изготвено по условно наречената втора ССчЕ, в Община К. са утвърдени Процедури за предварителен контрол при поемане на финансово задължение и извършване на разход, като част от Системата за финансово управление и контрол в Община К. и същите като вътрешни правила са относими към извършване на необходим вътрешен контрол.

Разпитаният в производството св. Х.А., към момента на издаване на процесната фактура кмет на Община К., в откритото съдебно заседание потвърждава, че положеният подпис в процесната фактура за получил стоката, е негов. Фактът на получаване на материалите по принцип се потвърждавал, както устно от кмета на съответното село, така и съгласно съществуващите вътрешни правила, въз основа и на проверка от съответните служители от общинската администрация от „Инвеститорски контрол“. Установеният факт от вещото лице, че процесната фактура не е постъпила, не е приета и не е осчетоводена в счетоводството на Община К., свидетелят обяснява с големия документален оборот на общината.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В смисъла на изложеното, при извършената служебна проверка на обжалваното първоинстанционно решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно.

Въззивният съд обаче констатира, че по делото, нито със сезиращата съда искова молба, нито в хода на самото производство е заявено от ищеца искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на 5 заявлението - 12.09.2024 г. до окончателното й изплащан, каквото формално искане в процеса на производството би било достатъчно да ангажира съда с произнасянето му. В този смисъл съдебната практика безспорно приема, че искането за присъждане на изтекли лихви не съставлява предявяване на нов иск и е достатъчно само да е заявено в производството, но при констатирано отсъствие на такова заявяване, първоинстанционният съд се е произнесъл извън сезиращата го искова претенция, поради което в тази му обжалвана част първоинстанционното решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

А относно извършването на необходимата проверка за правилност на първоинстанционния акт, настоящата въззивна инстанция съобрази следното:

По силата на чл. 327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. В казуса, ищецът основава вземането си от ответника на сключен между страните неформален договор, за който е издадена и двустранно подписана фактура № 0000000426/18.10.2023г., придружена от също двустранно подписан протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023 г. Изобилстващата в този смисъл съдебна практика, обективирана и в постановените Решение № 103/11.07.2014 г. по т. дело № 2334/13 г. на ІІ т. о. и Решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., приема, че договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, и съгласно притежаваните си реквизити и приложения, същата отговаря на изискванията на чл.6 от ЗСч, то тя съставлява доказателство за сключването на договора. В тази връзка оспорването на сключения между страните договор за търговска продажба, съдът намира за неоснователно, доколкото представената по делото фактура съдържа необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което е издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата. А от 6 двустранно подписания протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023 г., респ. от показанията на св. Н. В., в неоспореното му качество към същия период на Началник отдел „Инвеститорски контрол и строителство“ при Община К., следва да се направи извод, че е изпълнено и изискуемото се, съгласно цитираната във въззивната жалба разпоредба на чл.