Решение № 3804 от 26.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3804 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100505198 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба с вх. № 42424 от 04.05.2023 г. по описа на СГС, подадена от длъжника В. Д. С., ЕГН ********** на основание чл. 435, ал. 2, т.

6 във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срещу Разпореждане от 31.03.2023 г. на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело № 2023923040076, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 срещу действия на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело № 2023923040076, изразяващи се в насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, а имено ½ ид. част от имот с идентификатор ***.

Жалбоподателят излага, че изпълнителните действия по перемирано изпълнително дело, независимо от броя премествания на същото производство по принудително изпълнение от един съдебен изпълнител към друг, са всякога порочни и не могат да доведат до пораждане на правен ефект.

Счита, че перемпцията е обвързваща при правната форма „преместване и продължаване на изпълнителното производство“ от един съдебен изпълнител при друг, което е нещо различно от правните фигури на „прекратяване и изпращане на друг съдебен изпълнител за ново образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист“ аргумент от Наредба Н-1 от 17.01.2022 г. за информационната система на 1 съдебното изпълнение и от използваните правни термини в чл. 427, ал. 5 ГПК, чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че считано от налагане на възбраните по изп. дело № 4335/2017 г., спрямо длъжника С. не са искани и/или извършвани надлежни изпълнителни действия, годни да прекъснат двугодишния давностен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Излага, че което и да било действие от дата 15.07.2021 г. нито може да спре, нито може да прекъсне вече изтеклия преклузивен срок и настъпилата перемпция. Моли обжалваното разпореждане да се отмени, а изпълнителното производство намира за прекратено спрямо него още от 2019 г.

На следващо място жалбоподателят излага, че изпълнението е насочено срещу притежаваната от него ½ ид. част от имот с идентификатор ***, който смята за несеквестируем. Излага, че посоченият от ЧСИ Н. имот в село Бреница, общ. Кнежа, представлява необитаема къща, която е опасна и самосрутена, не е функциониращ и годен за живеене обект, като освен това е налице множествена наследствена съсобственост, която не позволява реално разпределение на собствеността върху вещта, поради което имотът не може да посрещне жилищните нужди на семейство С.и. По отношение на посочения от ЧСИ друг имот излага, че същият вече е възбранен и преминал публична продан, както и че представлява незавършен строителен обект в село Бистрица, с кадастрален идентификатор ***, като сградата не е въведена в експлоатация, няма Акт № 16, възбранена е и не може да служи за жилищни нужди на сем. С.и, поради това, че върху нея е реализиран отделен изпълнителен способ. Поддържа, че при липса на Акт № 16, имотът не може да се счита за функциониращ жилищен имот. Счита, че процесната 1/2 част от апартамента в гр. София се явява отговаряща на изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК и съдебните изпълнители не следва да насочват изпълнение върху този имот, за да се спази принципът на несеквестируемост.

Взискателят „ИНВЕСТБАНК“ АД счита, че жалбата е недопустима, респ. неоснователна, като излага подробни съображения.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Относно възражението на взискателя за недопустимост на жалбата, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи 2 принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Освен това в чл.

435, ал. 3 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и постановлението за възлагане, но само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Съгласно чл. 436, ал. 1, изр. първо ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението.

Жалбата на В. Д. С. в частта, с която на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се обжалва Разпореждане от 31.03.2023 г. на ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ по изпълнително дело № 2023923040076, с което е отказал да прекрати изпълнителното дело спрямо жалбоподателя на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, и в предвидения за това двуседмичен срок, поради което е процесуално допустима. Обжалваното Постановление (Разпореждане) от 31.03.2023 г. е връчено на длъжника на 03.04.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на 18.04.2023 г. (първият работен ден след Великденските празници).

По съществото на жалбата съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

3

Макар да е безспорно в съдебната практика и в правната доктрина, че перемпцията и давността са различни правни институти (давността е институт на материалното право, докато перемпцията – на процесуалното; давността е пречка за развитието на изпълнителния процес, а перемпцията предполага такъв; давността не може да се зачете служебно от съдебния изпълнител, докато перемпцията е длъжен да зачете), за да се уточни какво влага законодателят под „изпълнителни действия“ в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдът използва дадените от Върховния касационен съд разяснения в посочения тълкувателен акт.

Съпоставяйки особеностите на исковия и изпълнителния процес е прието от ОСГКТ на ВКС, че взискателят, за разлика от ищеца, винаги има възможност да проявява активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, поради което трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В обобщение на горното, в т. 10 от тълкувателния акт е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона - на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови изричен акт, който във всички случаи има единствено констативен характер.

Жалбоподателят поддържа, че считано от налагане на възбраните по изп. дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б., спрямо длъжника С. не са искани и/или извършвани надлежни изпълнителни действия, годни да прекъснат двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от приложеното в препис изпълнително дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б. е вписана възбрана върху процесния имот на 16.06.2017 г. (като жалбоподателят не твърди преди тази дата делото да е било перемирано).

След тази дата последователно са искани и извършвани следните изпълнителни действия: запор на банкови сметки на длъжника от 20.06.2017 г.; молба на взискателя от 24.04.2019 г., с която е поискано освен вземането да бъде присъединено към изп. дело № 908/2017 г. при ЧСИ М.Ц. и да бъде наложен запор върху всички вземания по банкови сметки и сейфове на длъжника С., като след предаването на делото на ЧСИ Ц. на 09.05.2019 г., то е преобразувано под номер 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц., а с разпореждане по чл. 456 ГПК от 13.05.2019 г. вземането по изп. дело № 478/2019 г. е присъединено към вземането по изп. дело № 908/2017 г. при ЧСИ М.Ц.; по изп. дело № 478/2019 г. запори са наложени върху банкови сметки на длъжника С. на 14.05.2019 г.; с молба от 23.04.2021 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху всички вземания по банкови сметки и сейфове на длъжника С., като по изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц. са 4 наложени запори на банкови сметки на длъжника от 12.05.2021 г.; с молба на взискателя от 22.02.2023 г. т.е. преди изтичане на двугодишния срок е поискано изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц. на основание чл. 427, ал. 5 ГПК да бъде изпратено за продължаване на изпълнителното производство при ЧСИ Г. Н., както и е поискано да се приложат всички поискани изпълнителни способи и действия, поискани от взискателя до прехвърлянето; изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ М.Ц., присъединено към изп. дело № 908/2017 г. по описа на ЧСИ М.Ц., изпратени за продължаване на изпълнителните действия, са заведени под номер 2023923040076 по описа на ЧСИ Г. Н. на 02.03.2023 г.; на 24.03.2023 г. е насрочен опис на процесния недвижим имот (мезонет), собственост ½ идеална част на длъжника С. на дата 30.03.2023 г. С Разпореждане от 31.03.2023 г. ЧСИ Г. Н., с рег. № 923 при КЧСИ е отказал да прекрати изпълнително дело № 2023923040076 спрямо жалбоподателя на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед на гореизложеното, дори без да се взима предвид спирането на процесуалните срокове по време на извънредното положение, се установява, че няма период продължил повече от две години, през който взискателят да не е отправял искане за извършване на изпълнителни действия до ЧСИ по отношение на длъжника С., което поведение обуславя извод, че изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона.