Решение № 46 от 21.05.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Момчилград, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20255150200220 по описа за 2025 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на О. Г. Т. с ЕГН/ЛНЧ- **********, против Наказателно постановление № 25- 0318- 000 529/ 04.09.2025г. на Началника на РУ- Кирково при ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от ЗДвП на жалбоподателката са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 1 400 лева /715,81 евро/, и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административнонаказателната процедура по съставяне и връчване на АУАН, като твърди,че не бил спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и респ. за издаване на НП.

Развива доводи и за неправилна правна квалификация.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява лично, и се представлява от адв.П. П. от АК- Варна, и поддържа жалбата по изложените в ОСЗ съображения, като сочи и липса на представителна власт на АНО да издава НП. Иска да се отмени нак.постановление и претендира разноски по представен списък.

Административно-наказващият орган– посочен по-горе, надлежно 1 призован, не изпраща представител. В писмено становище, подадено от АНО, чрез ю.к., се поддържа, че жалбата е неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение. Развиват се доводи в подкрепа на тази теза, като се счита, че обжалваното НП е законосъобразно и се иска потвърждаването на същото, и се претендира ю.к. възнаграждение, респ. прави се възражение за прекомерност на адв.хонорар, и се иска намаляването на размера на същият.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59 ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима, и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е връчено на 30.10.2025г., като Жалбата е подадена на 14.11.2025г.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона намира за установено следното:

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че на 02.09.2024г. в 16,19 часа, в извън населено място, общ-Кирково, по път Е-85 I-5, км.372+150м., в посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП „Маказа“, АТСС /мобилна система за контрол на скоростта- „ARH CAM S 1“ с фабр. № 120 с 50 b/ е засякла и заснела, движещ се в указната посока със скорост от 120 км/ч. лек автомобил "КИА СПОРТИДЖ“ с рег. № ******* /собственост на жалбоподателката, което е било установено от подадена Декларация от същата, че тя е управлявала МПС, предмет на нак.постановление/. На това място от пътя за извън населеното място е имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В-26“ от 60 км/час. Въпросното нарушение е било извършено в условията на системност- в едногодишен срок от влизането в сила на посочените 5 ел.фишове с посочените номера и дати на влизане в сила.

Бил съставен АУАН по нарушение № 0170492 от АИС ЕЦОН.

По делото се установи, че жалбоподателката се е възползвала от предоставена й възможност да посочи на кого е предоставила МПС, респ. кой е управлявал автомобила на посочената така /подадена е декларация на 07.07.2025г., с която същата е декларирала, че тя е управлява МПС, предмет на настоящото дело на 02.09.2024г. в 16,19 часа/- сиреч, е подала декларация 2 по чл.189 ал.5 от ЗДВП, поради и което АНО е приел, че автомобилът на посочената дата е ползван от жалбоподателката по делото.

Бил съставен АУАН сер. № АД 487049/ 23.07.2025г. от К. Й., в присъствието на св.А. К., пол.служители от РУ- Кирково /по нарушение № 0170492 от АИС ЕЦОН, сиреч по материалите от АТСС/, в което е описана горната фактическа обстановка, и е прието, че това съставлява нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на този АУАН сер. № АД 487049/ 23.07.2025г., е било издадено процесното нак.постановление / Наказателно постановление № 25- 0318- 000 529/ 04.09.2025г. на Началника на РУ- Кирково при ОДМВРКърджали, с което на осн.чл.182 ал.5 вр.ал.2 т.6 от ЗДвП на жалбоподателката са били наложени административни наказания- “глоба” в размер на 1 400 лева, и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Като доказателства са приложени описаните в АУАН и процесното нак.постановление ел.фишове, както следва; 1/ ЕФ сер.К № 9077375- за нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, извършено на 21.04.2024г.- в сила от 27.08.2024г.; 2/ ЕФ сер.К № 8334974- за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 02.11.2023г.- в сила от 27.08.2024г.; 3/ ЕФ сер.К № 8254226- за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 08.10.2023г.- в сила от 27.08.2024г.; 4/ ЕФ сер.К № 7850910- за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 18.07.2023г.- в сила от 02.07.2024г.; 5/ ЕФ сер.К № 7783254- за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 13.07.2023г.- в сила от 02.07.2024г.;

В тази насока е справка за нарушител, изд. от АНО чрез АИС.

Представена е справка от Централната база на КАТ, в която е посочено, че МПС с рег.№ *******, е собственост на жалбоподателката в настоящото производство.

По делото се установи, че АТСС / мобилна система за контрол над скоростта/, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибровано- „ARH CAM S 1“ с фабр. № 120 с 50 b/, видно от приложените по делото Протокол за проверка от 09.07.2024г., и същото е от одобрен видУдостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология. За използването на мобилното техническо средство бил 3 съставен протокол по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г ., съдържащ всички необходими реквизити. От този протокол се установява, че АТСС /посоченото/ на 02.09.2024г. за времето от 13,40 до 17,00 часа е било разположено на в извън населено място, общ-Кирково, по път Е-85 I-5, км.372+150м., в посока на движение от гр.Кърджали за ГКПП „Маказа“. На това място от пътя за извън населеното място е имало въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В-26“ от 60 км/час. Заснети са били 122 клипа, т.е. в т.ч. и процесният клип, който е приложен като доказателство по делото.

За констатираното е бил съставен АУАН от 23.07.2025г., в който е описана горната фактическа обстановка, като е посочено, че това съставлява нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП- дата на нарушението по акта е 02.09.2024г., в 16,15 часа, а заснетият с АТСС клип е с № 0170492 от АИЦ на ЕЦОН.

АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел, за който е посочено, че е такъв при съставянето на акта /сиреч не е очевидец/. Актът е бил връченн на жалбоподателката /която е получила и препис от процесният АУАН на 13.08.2025г., който тя подписала и не е посочила, че има възражения.

Подадена е декларация по чл.189 ал.6 от ЗДвП, в която жалбоподателката е посочила, че на 02.09.2024г., в 16,15 часа, тя е управлявала процесното МПС с рег. № В 50 14 ТР.

Въз основа на горният АУАН, на 04.09.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта, и е посочена нарушена норма на чл.21 ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП на жалбоподателката наказание са наложени две наказания- "Глоба" в размер на 1 400 лева /715,81 евро/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца. В НП като дата на нарушение е посочена датата 02.09.2026г.

Като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставяне на АУАН, които сочат, че актът е съставен въз основа на материалите, събрани със АТСС, както и приложени писмени доказателства.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно 4 доказателствено средство, съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки /клипове/. В тези клипове е видно, че на посочената дата и място в АУАН е заснет МПС- с рег. № *******, който се движи с скорост от 120 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В 26“ от 60 км/ч. В снимката на МПС- описаното, приложена по делото ясно се вижда рег. № на МПС, както и датата и часа на извършване на нарушението за скорост.

На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган– началник на РУ към ОДМВР- Кърджали е бил оправомощен да издава НП, съгл. Заповед Рег. № 8121з- 1632/04.09.2024г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – младши автоконтрольор в РУ- Кирково към ОД МВР- Кърджали, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189 ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Самото нарушение е установено посредством техническо средство.

Към този момент на наказващия орган е известно единствено моторното превозно средство, с което то е извършено, но не и нарушителят, а срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН започва да тече от датата на установяване на последния. Самоличността на нарушителя се установява при изпълнение на процедурата по деклариране от страна на собственика на МПС за лицето, което е управлявало автомобила. Едва с представяне на 5 декларацията, съдържаща данни за лицето, извършило нарушението, започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, и то разбира се ако такава е попълнена, като в случая се установи, че има такава декларация- от 07.07.2025г. В срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и наказателното постановление. По тези съображения съдът приема, че давностните срокове за ангажиране на отговорността на жалбоподателката са спазени.

В същото време съдът счита, че административно наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение- като е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, според който актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а съгласно ал.3 на чл. 40 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В случая се установява, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който освен това не е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Освен това видно и от датата на съставяне на АУАН /23.07.2025г./, както и датата на връчване на АУАН /13.08.2025г./, самият акт явно не е съставен в присъствието на нарушителя, и това не е отбелязано в самият акт. Съобразно и това нарушението по чл.40 ал.3 от ЗАНН представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради което и не се налага обсъждане на останалите доводи на жалбоподателя относно законосъобразността на проведеното АНП.