Решение № 2 от 08.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№2 гр. ***, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - ***, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно фирмено дело № 20221001100005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.538 от ГПК, вр.чл.15 от ЗВ.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „БПСЦ”, с която обжалва решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, с което съдът е отказал да впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес: град ***, кв.

„***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г. за вписването й в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд.

В жалбата се твърди, че учредителите не са доволни от този отказ, поради което го обжалват с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка твърди, че съдът не е спазил задължителните указания на ВКС и ЕСПЧ. Цитират се актове (определение на ВКС и решение на ЕСПЧ), като се твърди, че съобразно тях съдът е бил длъжен да впише в регистъра при постъпването на нова молба. Твърди, че неспазването на тези указания представлява нарушение на чл.294 от ГПК и чл. 46, ал.1 от ЕКПЧОС.

Инвокира довод за процесуално нарушение като твърди, че обжалваното решение съдържа недопустими мотиви относно термина „православен“, като всеки теологичен анализ по въпроси от теологично естество е забранен от разпоредбата на чл.4 от ЗВ. Твърди, че съдът е приобщил становището на ДВ към МС, към което е приложено и становище на БПЦ-БП, което по същество представлява съществено процесуално нарушение. Твърди, че участието на трето лице под каквато и да е форма представлява встъпване на трето лице, тъй като БПЦ-БП е заинтересована от регистрацията. Твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е дал указания на заявителя да съобрази наименованието с изискването за уникалност. Наведени са и твърдения за противоречие с материалния закон. В тази връзка 1 се твърди, че не съществува законова забрана за повече от един изразител на източноправославната вяра, както и че е спазено условието за уникалност. Релевирани са твърдения за необоснованост на постановеното решение, като се оспорват изводите на съда относно баланса между свободата на сдружаване и свободата на религията. Направени са доказателствени искания за изключване от доказателствения материал на документ, озаглавен „Становище на Светия синод на Българската православна църква-Българска патриаршия“, да се изиска становище от директора на Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ“ към МП, която да отговори на въпросите относно тълкуването на §77 и §87 на решението на ЕСПЧ от 20.04.21 г., по жалба № 56 751/13, съдържащи указания към Софийски апелативен съд по изпълнението на това решение, както и да се приеме като доказателство писмо от Дирекция „Процесуално представителство на РБ пред ЕСПЧ“ към МП до председателите на СГС и САС от м. ноември 2021 г. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което да разреши регистрацията на това вероизповедание.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, че съдът е отказал да впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес: град ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г. за вписването й в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд.

Не се спори, а се установява и от представеният протокол от учредителен събор на „БПСЦ, проведен на 13.06.22 г., че е учредена вероизповедание с цитираното наименование. Видно от представеният по делото протокол, в съдържанието на същият е отразено, че присъстват четирима души, а същият е подписан от пет лица.

По делото е представен устав на „БПСЦ“, които не е подписан и не е заверен за неговата вярност. От друга страна, така представеният устав не е ясно кога и от кого е приет. За това обстоятелство не се съдържат и данни от представеният учредителен протокол. В представеният устав не е отразено седалището на вероизповеданието, както и богослужебната практика, съгласно изискванията на чл.17 от ЗВ.

По делото е представен списък на лица, съдържащ имената и подписите на 1 012 души, но без в него да е отразено, че същите са членове на така учреденото вероизповедание.

Не се спори, а се установява и от представеното с молбата за регистрация определение № 60 217 от 10.11.21 г., постановено по т.д. № 1 933821 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение, че съдът 2 е оставил без разглеждане молбата на „БПСЦ“ за отмяна на Постановеното от Софийски градски съд решение от 27.02.2012 г. по ф.д. № 665/11 г. по описа на съда , с което е отказано вписване в публичния регистър на вероизповеданията на религиозна общност като религиозна институция с същото наименование. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 66 от 15.02.22 г., постановено по ч.т.д. № 2 676/21 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение съдът е потвърдил определение № 60 217 от 10.11.21 г., постановено по т.д. № 1 933821 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение.

Не се спори, а се установява и от представеният протокол от учредителен събор на „БПСЦ“, проведен на 13.06.22 г., че на същият са присъствали четири души, а впоследствие като имана на присъстващите са посочени пет – Ф. Д. С., Б. Ч. О., С. Т. Т., И.

Н. Г. и А. А. П.. Видно от съдържанието на посочения протокол е учредено вероизповедание, което обединява православните християни в България, изповядващи традиционното светлоотческо Православие, под названието „БПСЦ“ и е избран за управляващ архиерей Традицкия митрополит Ф. Д. С.. Видно от същият протокол в него не е отразено изрично решение за приемане на предложения проекто устав на вероизповеданието „БПСЦ“.

Не се спори, а се установява и от доказателствата представени по делото, че към молбата за регистрация и вписване е представена страница, озаглавена списък на български граждани, членове на БПСЦ. Към така представената страните е приложен списък на 1 012 физически лица, подписали се на списък, от който не става ясно за какво са се подписали, тъй като видно от представените доказателства на самият списък не е отразено за какво са положили подписите си.

Не се спори, а се установява и от доказателствата, че на 21.06.22 г. в „Информационната система за проверка и резервиране на наименование на юридическите лица с нестопанска цел“ е извършена проверка и е запазено като уникално наименованието БПСЦ, с вид религиозна институция, което наименование ще се употребява от Ф. Д. С..

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по делото е представено експертно становище на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет, към което са представени решение от 15.07.2003 г. на КС на Р България по к.д. №3/03 г., становище на Светия Синод на Българската православна църква-Българска патриаршия относно регистрацията на ново вероизповедание „Българска православна църква- Свети Синод с наместник председател“.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е предявил молба за регистрация и вписване в публичния регистър на вероизповеданията на 3 юридическо лице с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес: град ***, кв. „***“, ул.

„***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г.

С атакуваното решение № 65 от 01.11.2022 г., постановено по т.д. № 25/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 7 състав, че съдът е отказал да впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование „БПСЦ“, със седалище и адрес: град ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, учредена на учредително събрание на 13.06.2022 г. за вписването й в публичния регистър на вероизповеданията към Софийския градски съд.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното решени, групирани в три основания: допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост на постановеното решение. По отношение на релевираните твърдения за процесуални нарушения се изтъкват твърдения за несъобразяване от страна на съда с решения на ЕСПЧ и определения на ВКС, позоваването на експертно становище, което не е следвало да бъде приемано като доказателство по делото, както и не даването на указания от страна на съда за уточняване на наименованието с изискването за уникалност. По отношение на твърденията за несъобразяването с материалния закон се твърди, че постановеното решение не се е съобразено с несъществуването на законова забрана за повече от един изразител на източноправославната вяра, както и че не се съобразил с условията за уникалност на наименованието, което е надлежно спазено. По отношение на необосноваността на атакуваното решение се твърди, че съдът не е представил достатъчно и релевантни мотиви за ограничаване на правото на сдружаване на заявителите, както и не е взел предвид, че регистрацията на вероизповеданието по никакъв начин не препятства дейността на БПЦ-БП. По отношение така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира същите са неоснователни по следните съображения:

По отношение на наведените твърдения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на атакуваното решение настоящият състав намира следното:

Безспорно е, че Конституцията прогласява вероизповеданията за свободни (чл.

13, ал. 1) и свободата на вероизповедание за ненакърнима (чл. 37, ал. 1). Единствените ограничения въведени от Конституцията на Р България по отношение на религиозните общности и институции са тези по чл.13, ал.4 забраняващи верските убеждения да се използват за политически цели, както и невъзможността свободата на съвестта и на вероизповеданието да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани, отразени в разпоредбата на чл. 37, ал. 2.

4

Специалната уредба за вероизповеданията се съдържа в Закона за вероизповеданията, който предвижда, че "вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция (§ 1, т. 1), а правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали (чл. 2, ал. 2 ЗВ). Предвидено е и, че правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други (чл. 5, ал. 1), като верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи (чл. 5, ал. 2), а то може да се изразява частно или публично (чл. 5, ал. 3). В допълнение към това в чл. 6 ЗВ е предвидено, че правото на вероизповедание включва и други права, измежду които и да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им.