Определение № 20730 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20730 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100505124 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК, вр. с 274 –чл.278 от Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от адв.С.Х.-А. в качеството й на процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответницата З. К. Д. срещу определението на СРС, 118 състав под № 9042/ 21.02.2025г. по гр.дело № 50559/2022г. , с което е оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото решение под № 21336/ 25.11.2024г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв.С.Х.-А. като адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ответницата по делото.

Частната жалбоподателка адв.С.Х.-А. в качеството й на процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответницата З. К. Д. заявява искане за отмяна на атакуваното от нея определение. Поддържа, че дължимото й адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ответницата в рамките на исковото производство следва не може да се определя под минималния размер, предвиден от Наредба № 1/ 2004г. , което в случая възлиза на сумата от 2 255,92лв. Твърди, че добросъвестно и професионално е осъществила задълженията си в качеството на процесуален представител на ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК- депозирала е отговор на исковата молба и се е явила в две открити съдебни заседания, като във второто е приета ССЕ с разпит на вещото лице. Счита, че адвокатското възнаграждение следва да е справедливо и да съответства на положения от адвоката труд,както и да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, в противен случай се демотивира от изпълнение на функциите й като адвокат по делото, по което е назначена като процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК. С изложените доводи частната жалбоподателка мотивира искането си за отмяна на обжалваното определение и вместо него – 1 постановяването на друго, с което да й се присъди допълнително адвокатско възнаграждение от още 1 055,92лв. към вече присъденото такова в размер на 1 200,00лв.

Насрещната страна по частната жалба „Юробанк България“ АД – не депозира писмен отговор по частната жалба в законоустановения срок.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на частната жалоподателка и прецени събраните по делото доказателства, релевантни в настоящото производство, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК положителни установителни искове на „Юробанк България“ АД срещу З. К. Д., с предметустановяване дължимостта на суми по договор за кредит в размер на 19 697,96лв.-главница, ведно със законната лихва до окончателното изплащан, 665,65лв.- възнаградителна лихва, 176,71лв.- мораторна лихва , 21,00лв. такси и 60,00лв.- разходи по уводомяването.

В рамките на исковото производство ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК и на основание ал.6 от същата правна норма й е назначен процесуален представител – адв.С.Х.-А..

От процесуалния представител на ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени, с възражение за нищожност на договора за кредит, основани на твърдение за липса на преддоговорна информация , поради наличие на неравноправни клаузи, /с единствена конкретизация на договорна клауза- тази по чл.3 от процесния договор, касаеща възнаградителната лихва/ и непредставен стандартен европейски формуляр за уведомяване на клиента, като в значителна част от съдържанието на отговора се съдържат цитати на правни норми. По делото пред първата инстанция са проведени две открити съдебни заседание с участието на процесуалния представител на ответницата, като в първото са приети докладът по делото и писмени доказателства, а във второто- заключение на ССЕ.

С разпореждане от 05.09.2023г., с което от съда е прието призоваване на ответницата по реда на чл.47 от ГПК е определено възнаграждение за особен представител в размер на 1 200,00лв., което ищецът е задължен да внесе.

Едновременно с подаването на отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК е подадена и молба за увеличаване на определеното възнаграждение от 1 200,00лв.- на 2 255,92лв., съгласно минималния размер, определен по Наредба № 1–/2004г. с оглед материалния интерес по делото.

С определение , постановено в първото по делото съдебно заседание искането на адв.Х.-А. за завишаване на определеното й адвокатско възнаграждение е оставено без уважение.

С първоинстанционното решение предявените искове са уважени 2 изцяло.

С молба от 16.12.2024г. от адв.Х.-А. в качеството й на процесуален представител на ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК е заявено искане по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, определено й в размер на 1 200,00лв. , с искане за завишаването му до минимално регламентирания размер по Наредба № 1/ 2004г. от 2 255,92лв. съгласно нормата на чл.47,ал.6 от ГПК.

От насрещната страна по молбата – ищеца в първоинстанционното производство, не е подадено писмено становище в законоустановения срок по искането по чл.248 от ГПК.

Искането на процесуалния представител на ответницата по чл.248 от ГПК , заявено с молбата от 16.12.2024г. е оставено без уважение с обжалваното определение с мотива, че определеното и изплатено възнаграждение на представителя на ответницата по чл.47,ал.6 от ГПК съответства на фактическата и правна сложност на делото и може да бъде под нормативно установения минимум, но не по-малко от ½ от последния , съгласно нормата на чл.47,ал.6 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира за неоснователна частната жалба на адв.Х.-А. в качеството й на процесуален представител на ответницата З. Д. срещу атакуваното определение.

Претендираното от процесуалния представител адвокатско възнаграждение от 2 255,92лв. действително е в рамките на минимално установения размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г., но съдът приема, че този размер не съответства на конкретната фактическа и правна сложност на спора- предмет на настоящото дело и извършените от процесуалния представител на ответницата действия по делото, изчерпващи се в подаване на горепосочения отговор на исковата молба и явяване в две открити съдебни заседания за събиране на писмени доказателства и приемане на едно експертно заключение. Съдът приема, че първоинстанционният съд не е ограничен от минимума, установен с нормата чл.7,ал.2 от Наредба № 1/ 2004г.

, съгласно задължителното разрешение, дадено с Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела № С-427/12016г. и С - 428/2016г. Нещо повече, в случая определеното и изплатено на процесуалния представител на ответницата възнаграждение е над минимално установения размер по чл.47,ал.6 от ГПК - 1 /2 от минималния размер по Наредбата - 1/2 от минималния размер е 1 127,95лв., а определеният и изплатен е 1 200,00лв.

Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, по което предмет на спора е дължимостта на суми по стандартен договор за кредит, като по въпросите за липсата или наличието на нищожни /неравноправни клаузи съдебната практика е ясна, непротиворечива и последователна. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение са съобразени и процесуалните действия на представителя на ответницата, извършени по делото. Това възнаграждение е 3 определено от съда при съобразяване на легитимните цели на закона, съгласно посоченото по-горе решение на СЕС, които изискват реципрочност на определеното и изплатено адвокатско възнаграждение - на положения от процесуалния представител на страната труд по делото и конкретната фактическа и правна сложност на спора - предмет на делото. В тази връзка неоснователен е доводът, заявен с частната жалба, за демотивиращо въздействие на така определения размер, тъй като той е в рамките на нормативно регламентирания и съответен на предмета на делото и извършените от адвоката процесуални действия в производството.

С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него- оставена без уважение като неоснователна.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адв.С.Х.-А. в качеството й на процесуален представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответницата З. К. Д. срещу определението на СРС, 118 състав под № 9042/ 21.02.2025г. по гр.дело № 50559/2022г. , с което е оставено без уважение искането й по чл.248 от ГПК - за изменение на постановеното по делото решение под № 21336/ 25.11.2024г. в частта за разноските, присъдени в полза на адв.С.Х.-А. като адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ответницата по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4