Решение № 7390 от 27.11.2018, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

27.11.18г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател:

Г. Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 01.11.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 3045/17г. и констатира следното:

Предявени са искове от К. М. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл.

226 от КЗ за сумата 150 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочената сума, считано от 12.12.14г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На

12.12.14г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е загинала Д. М./наследодател; майка на ищеца/. Произшествието е причинено от С. М.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на С. М./ са удостоверени със събраният по делото писмен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК. Към датата на ПТП-е – С. М. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.

Главният иск е основателен до размера на сумата 100 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че винаги, когато е налице смъртен случай - наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е. обезщетение се следва принципно във всички случаи на причинена смърт/. От друга страна - по делото е разпитан и свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на отношенията в семейството приживе и психическото състояние на ищеца – след настъпване на инцидента/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и възрастта на загиналата, възрастта на ищеца и липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата:

Възражението на ответника /касаещо неползването на предпазен колан/ следва да се приеме за опровергано изцяло – с констатациите на приетата по делото медицинска експертиза.

Другото възражение на дружеството се явява принципно неоснователно – евентуалното съпричиняване на ПТП-е и от другия водач на МПС-во не може да бъде възложено в тежест на ищеца /предвид правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 53 от ЗЗД/.

Основателен е и акцесорният иск:

На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху горната главница за периода след 12.12.14г. /датата на произшествието/ доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /претендираният от ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1, поради което заявената сума следва да бъде – редуцирана/.

На последно място:

Председателят на състава принципно споделя доводите на ответника /заявени в контекста на принципното правило на чл. 3 от ГПК/. Тези съображения обаче не могат да бъдат съобразени – предвид изричната /императивна/ редакция на материалния закон /позволяваща претендиране на обезщетение и в хипотеза като процесната/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на К.М.М. ЕГН ********** сумата 100 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226 от КЗ и законната лихва върху тази сума от 12.12.14г. до цялостното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 100 000 лева.

ОСЪЖДА

К.М.М. да плати на З. „Б.и.“ АД 2 080 лева - съдебни разноски – адвокатски хонорар и депозит за експертиза /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат Т. 3 530 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА

З. „Б.и.“ АД да плати на СГС 4 000 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

На ищеца да се възстанови внесената държавна такса /в размер на 250 лева/ - на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: