Решение № 253 от 09.02.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 253

Перник, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - II състав, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267160700028 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. чл. 76б, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. К. Р. Х., гражданин на Венецуела, с [ЛНЧ], чрез адв. Д. Р., от АК-С.** против Решение № 107-ОК от 05.12.2025 година на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което не е допусната до разглеждане последваща молба с рег. № УП 20406 от 19.11.2025 година до производство за предоставяне на международна закрила.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално правни разпоредби и е в явно противоречие с целта на закона. Представените нови документи и обстоятелства е следвало да се разгледат в производство по общия ред, а не както е процедирано в случая. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

В съдебно заседание на 30.01.2026 година пълномощника на жалбоподателя адв. Д. Р., от АК-С.**пледира жалбата да се уважи като се отмени решението на интервюиращия орган на ДАБ при МС. Депозира и писмени бележки, в които доразвива доводите си за отмяна.

Ответникът по жалбата – интервюиращ орган на ДАБ при МС не се явява. В депозирани по делото писмени бележки от юк. Й. П. се оспорва жалбата като неоснователна.

Административен съд-Перник, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите на страните, след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, от активно легитимирано лице, имащо право и интерес от обжалване на административния акт. Поради това същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането ѝ по същество.

От фактическа страна:

За първи път А. К. Р. Х. е поискал закрила от Република България през 2019 година, видно от молба с вх. № УП20406/22.11.2019 година в ДАБ при МС. Според данните от регистрационен лист същият е роден в [населено място], на 02.09.1996 година, гражданин на В.**, католик. Поискал е закрила за себе си.

Междувременно и лицето В. Р. Й. А., гражданка на В.**, с [ЛНЧ], с рег. № УП20405 е подала самостоятелна молба за закрила. Същата живее на семейни начала с А. К. Р. Х., и на 27.11.2019 година се е родила дъщеря им А. К. А. К.. Молбата и е отхвърлена, като е постановено решение № 2324 от 27.10.2020 година на зам. председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По искането на А. К. Р. Х. е постановено решение № 2325 от 27.10.2020 година на зам. председателя на ДАБ. На молителя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Молителят и В. Р. Й. А. са обжалвали решенията пред АССГ, който с решение № 3522 от 31.05.2021 година по АД № 11454/2020 година е отхвърлил жалбите им, в частта, с която е отказан за предоставяне на статут на бежанец в Република България и е отменил решението, в частта за предоставяне на хуманитарен статут. С решение № 12077 от 25.11.2021 година постановено по АД № 7894/2021 година, състав на ВАС е отменил решение № 3522 от 31.05.2021 година по АД № 11454/2020 г. и е отхвърлил жалбите, в частта, в която им е отказано предоставяне на хуманитарен статут.

А. К. Р. Х. подава последваща молба с вх. № УП20406 от 04.07.2023 година с искане на закрила. С решение № 18-ОК от 24.07.2023 година на интервюиращ орган на ДАБ, последващата молба не е допусната до производство по предоставяне на международна закрила.

С решение № 136 от 25.09.2023 година, постановено по АД № 300/2023 година решението на интервюиращия орган е отменено и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне.

На 24.10. 2023 година е проведено ново интервю с А. К. Р. Х..

Постановено е решение № 3891 от 01.03.2024 година, издадено от П. на ДАБ при МС. С решението е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Решението е обжалвано. С решение № 705 от 26.04.2024 година, постановено по АД № 208/2024 година по описа на Административен съд-П.** е отхвърлена жалбата на А. К. Р. Х.. Решението на първоинстонционния съд е оставено в сила с решение № 10898 от 15.10.2024 година, постановено по АД 6594/2024 година по описа на ВАС.

На 19.11.2025 година с вх. № УП 20406 А. К. Р. Х. депозира в ДАБ при МС искане за предоставяне на международна закрила, като се позовава на настъпили нови обстоятелства и доказателства, които счита, че директно са свързани с личната му бежанска история. Позовава се на приет през м. април 2024 година във Венецуела нов Закон-Законът „Симон Боливър“, които криминализирал всякаква форма на политическо несъгласие, изразяване на критика към режима или асоциране с опозиционни движения под предлог за борба с „фашизма“. Изразява опасения, че може да бъде преследван с оглед политическата активност на семейството му и да бъде арестуван и съден по този закон. Представя извадки от статии от Inter Press Service и от официален вестник на Б. Р. Венецуела на публикувания Ограничен закон на освободителя С. Б. срещу незаконната блокада и в защита на Б. Р. Венецуела. Представя декларация от Б. Е. М. Ч., в която се застъпват признаци на системни нарушения на правата на човека свързани с политическа ситуация в страната. Представя декларация от кмета на [населено място], педагогическа характеристика на дъщеря си, както и становище от Фондация „Рийчаут“, като иска последващата му молба да се прецени в контекста на най-добрия интерес на детето.

Към административната преписка е приложена справка, изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ относно обстановка в Б. Р. В.**. Същата разглежда политическата и икономическата обстановка във Венецуела и хронологично представя развилите се събития, както от вътрешно правен аспект, така и от международно правен. Анализира политическата обстановка от изборите проведени през 2024 година. Сочи се, че е налице политическа нестабилност и използване на насилие от страна на силите за сигурност, но не е налице въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право и не е налице реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства при връщането си в страната по произход, както и не е налице заплаха спрямо чужденеца, породена от ситуация на безогледно насилие в хипотеза на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Според справката страната не е свободна.

При тези факти и обстоятелства административният орган е постановил оспореното решение. Приел е, че молителят не се позовава на новонастъпили обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход, поради което на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ не е допуснал последваща молба до производство за предоставяне на международна закрила.

Против решението е подадена жалба въз основа, на която е образувано настоящото производство.

В хода на съдебното производство от страна на жаллбоподателя се ангажираха доказателства, а именно: Справка за актуалната ситуация на човешките права в Република В.**, изготвена през м. 01.2026 година от „Център за правна помощ-глас в България“, протокол от проведено интервю с В. Р. Й. А. от 24.10.2023 година и социален доклад от 26.07.2023 година, изготвен от Д“СП“-Р. за **А. К. А. В..

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Интервюиращия орган – И. М. М., определен за такъв от председателя на ДАБ със заповед ЦУ-РД05-77 от 05.02.2024 година се е произнесъл с решение № 107-ОК от 05.12.2025 г. по молба с вх. № УП20406 от 19.11.2025 година депозирана от А. К. Р. Х.. Произнасянето е в срока по чл. 76 б, ал. 1 от ЗУБ. Следователно оспорваният акт е издаден от орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност и не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорения акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително е мотивирано с фактическите и правни основания за издаването му. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

Неоснователни са възраженията за допуснати процесуални нарушения. Спазени са административнопроизводствените правила в производството. Заявителят е уведомен надлежно, че ще се извърши преценка на допустимостта на молбата, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, както и му е предоставена възможност да депозира писмени доказателства, в подкрепа на искането си. Успоредно с това административният орган е обсъдил всеки един от представените от молителя документи, изложил е мотиви за тяхната неотносимиост и недостоверност и е постановил акта си в рамките на законово установената процедура. Преценката е извършена единствено за целите на допустимостта и не представлява произнасяне по същество, което да изземе компетентността на председателя на ДАБ. Следователно не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да се преценят за съществени и само на това основание обжалваното решение да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореното решение е материално незаконосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 76б, ал. 1 от ЗУБ, в срок до 14 работни дни от подаването на последващата молба за международна закрила интервюиращият орган единствено въз основа на писмени доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю, взема решение, с което: 1. допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила; 2. не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила. Съгласно разпоредбата на чл. 76а от ЗУБ, преди да пристъпи към разглеждане по същество на последващата молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, изискваща производство за предоставяне на международна закрила да не се образува, а образуваното да се прекрати, ако чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или държавата му на произход.

Следователно нормата на чл. 76б от ЗУБ предвижда решението по подадена последваща молба за закрила да се взима въз основа на предоставени от чужденеца писмени доказателства без да се провежда лично интервю с него. При съобразяване на приложимата норма на чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, тези писмени доказателства следва да са свързани с нови обстоятелства, относно личното положение на чужденеца или ситуацията в страната му на произход.

Подадената от жалбоподателя последваща молба с рег. № УП 20406/19.11.2025 г. на ДАБ при МС е недопустима по чл. 13, ал. 2 от ЗУБ, доколкото всички факти и елементи относно личното му положение и държавата му на произход са преценени по чл. 75, ал. 3, изр. 1 от ЗУБ при произнасянето по предходната молба за закрила като необоснована и недоказана да обуслови предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут с отказа по Решение № 3891/01.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС. Ситуацията във В.** след постановяването на решението за отказ реално не е променена драстично с оглед на това, че и в настоящата справка се отчита отново политическата нестабилност и използването на насилие от страна на силите за сигурност, но не е налице въоръжен конфликт по смисъла заложен в международното право и не е налице реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства при връщането си в страната по произход, както и не е налице заплаха спрямо чужденеца, породена от ситуация на безогледно насилие в хипотеза на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. При това положение няма данни за съществено изменение на ситуацията в страната, което да е самостоятелно основание за предоставяне на международна закрила. Представените извадки от публикации, както и позоване на приет нов закон са общи и общодостъпни, без конкретика и без насоченост към личната му бежанска история. Опасенията му да бъде заловен и съден заради политическо мислене не намират опора в личната му бежанска история от една страна, а от друга липсват каквито и да е данни, че лично е преследван или е налице бъдеща опастност от евентуално преследване в държавата му по произход. Становището, изготвено от Фондация „Рийчаут“ и педагогическата характеристика, са относими към заявеното желание последващата молба да се прецени в контекста на най-добрия интерес на детето. Такава преценка е правена и в производството по АД № 208/2024 година, където е пирето, че най-добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, което може да се постигне чрез завръщане на родителите в страната по произход. В тази връзка представените документи, сами по себе си не обуславят разглеждане на молбата в производство по общия ред. Декларацията от Е. М. Ч. не разкриват факти и обстоятелства от съществено значение за личното му положение. От горното следва, че не може да се направи извод за пряка относимост към настоящият жалбоподател, доколкото за същият няма данни да е бил обект на преследване, нито е бил принуден да напусне държавата си на произход поради реална опастност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства, така както и прието и във влязлото в сила решение постановено по АД № 6594/2024 година по описа на ВАС. От съдържанието на представената декларация на кмета на [населено място], както и педагогическата характеристика, издадена от ОУ“***“ за малолетното дете може да се направи извод за приобщаване на чужденеца към българската култура и традиции, към образователните отношения, но същите не представяват нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение. Представеният в хода на настоящето производство социален доклад, не се възприема като ново обстоятелство, доколкото същият е разгледан в производство по АД № 215/2024 година по описа на Административен съд-Перник, оставено в сила с решение постановено по АД № 6586/2024 по описа на ВАС, където е преценен най-добрият интерес на детето. Най-добрият интерес на детето, както се посочи по-горе е преценен и в производството по АД № 208/2024 година, оставено в сила с решение № 6594/2024 година по описа на ВАС. В този смисъл не може да се разглеждат като нови обстоятелства. Следователто не е налице ново обстоятелство, което да не е било разгледано към минал момент, или което да оказва съществено влияние върху личното положение на чужденеца. Представеният в хода на настоящето производство протокол от проведено интервю с В. Р. Й. А. от 24.10.2023 година е разглеждан в производството по АД № 215/2024 г., чието решение е оставено в сила с решение по АД № 6586/2024 г. по описа на ВАС. В това производство е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Не е налице ново обстоятелство. Представената в хода на настоящето производство справка за актуалната сутуация на човешките права в Република В.**, изготвена от „Център за правна помощ-глас в България“ не се различава съществено от справката изготвена за нуждите на произнасянето по молбата на чужденеца, а само представя по по-различен начин политико-икономическата обстановка във Венецуела. В справката са показани и събития случили се на 03.01.2026 година довели до сваляне от власт на президента на Венецуела.