Решение № 5 от 03.01.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Брезник, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231710100290 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът Е. С. И., с ЕГН:

**********, с адрес: г************* е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК срещу „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление гр. **************, с която се иска да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 467.05 лв., претендирана като начислена служебно по издадена фактура № 0222476458/30.05.2017 г., начислена по констативен протокол № 3016573/20.12.2016 г. и за периода от 22.09.2016 г. – 20.12.2016 г. в обект къща с клиентски № ***********, находяща се на адрес *************** съгласно извършена корекция, като погасени по давност, като погасено се явява и правото на принудителното им събиране.

С Решение № 126 от 03.05.2018 г. постановено по въззивно гражданско дело № 145 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г. е потвърдено Решение № 96 от 26.10.2017г., постановено по гр. д. № 195 по описа на Районен съд Брезник за 2017 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователен, предявения от ищеца в настоящото производство иск срещу „Чез Електро България“ АД, за установяване, че не дължи сумата 467.05 лв. – корекция по констативен протокол № 3016573 от 20.12.2016 г. на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 22.09.2016 г. до 20.12.2016 г. в обект, находящ се в г*************, с кл. № ***********, за което преизчисление е издадена фактура № 0222476458 от 30.05.2017 г.

1

След влизане на Решението в сила ответното дружество не е предприело действия, които да водят до прекъсване или спиране на погасителната давност.

От изложеното по-горе е видно, че към датата на подаване на исковата молба по отношение на процесното вземане е изтекла погасителната давност предвидена в чл.

110 ЗЗД. Падежа на фактура № 0222476458 от 30.05.2017 г. е на 12.06.2017 г. По време на висящността на съдебното производство по гр. д. № 195 по описа на Районен съд Брезник за 2017 г. и въззивно гражданско дело № 145 по описа на Окръжен съд Перник за 2018 г., давността е спряла да тече до влизане в сила на решението по въззивното дело т.е. до 03.05.2018 г. От тази дата е започнала да тече нова погасителната давност, като към датата на образуване на настоящото дело 04.09.2023 г., тя е изтекла.

Ответникът „Електрохолд Продажби“ АД, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който признава иска. Твърди се, че поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане иска е основателен.

Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: „Електрохолд Продажби“ АД е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл.

237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

В настоящия казус следва да се приеме, че признанието на иска от ответника не противоречи на закона (чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК), тъй като няма изрична в закона забрана, освен в чл. 334 ГПК – за искове по гражданското състояние, по чл. 339 ГПК – искове за поставяне под запрещение и по чл. 324 ГПК – по брачни искове. От друга страна признанието на иска алтернативно не противоречи и на добрите нрави по следните съображения: за добрите нрави в българското законодателство няма обща дефиниция, но те се определят най-често като неписани, общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави са една от най-спорните правни категории. Съдържанието им е динамично и не може, а и не трябва да бъде дефинирано извън особеностите на всеки конкретен случай и извън конкретните обществено-икономически условия. Въпреки това преценката за нарушаването на добрите нрави е предоставена на съда.

С оглед изложеното, искът на Е. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: г*************, да се да се признае за установено спрямо ответника „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК:

************, със седалище и адрес на управление гр. **************, че ищецът не му дължи сумата от 467.05 лв., претендирана като начислена служебно по издадена фактура № 0222476458/30.05.2017 г., начислена по констативен протокол № 3016573/20.12.2016 г. и за периода от 22.09.2016 г. – 20.12.2016 г. в обект къща с клиентски № ***********, находяща се на адрес *************** съгласно 2 извършена корекция, като погасени по давност, като погасено се явява и правото на принудителното им събиране, следва да бъде уважен, като на осн. чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

Съдът намира, че макар и ответникът да е признал иска, не е налице второто кумулативно условие по чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските изцяло в тежест на ищеца, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

„Електрохолд Продажби“ АД е станала причина за завеждането на иска, като за след изтичане на давността, ответното дружество не е заличило служебно вземането предмет на настоящото дело и именно това е дало повод за предявяване на процесния иск.

При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Електрохолд Продажби“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на внесената държавна такса от 50 лв., както и 400 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Е. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: г*************, спрямо ответника „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление гр. **************, че ищецът не му дължи сумата от 467.05 лв., претендирана като начислена служебно по издадена фактура № 0222476458 от 30.05.2017 г., начислена по констативен протокол № 3016573 от 20.12.2016 г. и за периода от 22.09.2016 г. – 20.12.2016 г. в обект къща с клиентски № ***********, находяща се на адрес *************** съгласно извършена корекция, като погасени по давност, като погасено се явява и правото на принудителното им събиране.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД, с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление гр.

************** да заплати на Е. С. И., с ЕГН: **********, с адрес: г*************, сумата от 450 лв., от които 50 лв. държавна такса за образуване на делото и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в 14 дневен срок от датата на уведомяване на страните.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

3