Решение № 353 от 21.08.2020, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 479/2020
- Вид
- Решение № 353
- Подписан
- 21.08.2020
- В сила
- 08.02.2020
- Състав
- Йордан Воденичаров, Георги Драгoстинов, Татяна Събева
Цитирани разпоредби
- чл.128, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
Номер 353
12.08.2020 г.
Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 12.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Йордан Воденичаров
Татяна Събева
Георги Драгoстинов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500479 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.437 ГПК.
Предмет на подадената от името на Г. Р. Х. чрез пълномощника му – адвокат Н. Н. от ВТАК , жалба е постановен на 03.04.2020 г. по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ, рег. № 809, с район на действие ВТОС, отказ на помощник частен съдебен изпълнител Доротея Жекова да намали поради прекомерност вмененото в тежест на първия в качеството му на длъжник по изпълнението адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя «И. к. З.» ЕАД-Г.О. в размер на сумата 1000 лева, с искане да бъде отменен и съдебно санкционирано намаляването му до нормативно установения минимум-260 лева.
Оплакването е последица от неудовлетворено от съдебния изпълнител възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, приложимо и в изпълнителното производство – чл. 78, ал.5, чл. 435, ал.2, т.7 ГПК и почива на обстоятелствата , че размерът му е несързмерен с този на дълга / 1300 лева/ , запорирана е банковата сметка на длъжника и по нея са налични достатъчно средства , гарантиращи събирането на вземането, а делото не се отличава с никаква сложност.
Съдебният изпълнител е изложил становище за неоснователност на жалбата. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в разумни граници , защото не надвишава два пъти предвидените в чл.10, т.,1 и чл.10, т.2 на Наредба № 1/2004 г. минимални размери за образуване на делото – 200 лева и за процесуално представителство и съдействие – 521 лева.
Взискателят чрез пълномощника си адвокат С. С. от ВТАК възразява срещу жалбата с аргументи за липса на прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение поради обстоятелствата, че то не надхвърля два пъти нормативно предвидения минимален размер, обичайна практика е адвокати с опит и по –висока правна квалификация / в случая с образователна и научна степен «доктор»/ да договарят възнаграждения в повече над мининума, но в разумни граници, същият адвокат / довереник на взискателя/ е въвел в кантората си система за управление на качеството по стандарт , което гарантира на клиентите качествена услуга, преди образуването на изпълнителното дело е извършил проучване на материалното състояние на длъжника и аналитична дейност относно възможните способи за удовлетворяване на взискателя, чийто резултат е посочване на конкретна банка , в която е открита сметка на длъжника, върху която да се наложи и е наложен запор.
Жалбата е допустима поради изрично предвидено в закона право на длъжника да оспори пред съда разноските по изпълнението- чл.435, ал.2, т.7 ГПК и подаването й в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК/ пар.13 от ПЗР на ЗИД на ЗЗ/.
Явява се основателна.
Правната й съдба, във връзка с това , че/ жалбата/ е насочена срещу размера на този вид разноски по изпълнението, чиято крайна тежест на понасяне е за сметка на длъжника – чл.79, ал.1 ГПК, в конкретния случай се определя от следния установен фактически състав:
1/ упълномощителна сделка за процесуално представителство по изпълнителното дело; 2/ сключен на 21.02.2020 г. между взискателя и пълномощника му – адвокат С. С. от ВТАК договор за правна защита и съдействие с възлагателен предмет на изпълнение/ обединени в едно книжно тяло на двете му страни/: образуване на изпълнително дело и осъществяване на функциите, произтичащи от упълномощаването; 3/ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева; 4/ изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело , съдържаща и възлагане по реда на чл. 18, ал.1 ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника , да прави справки, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество, както и искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в «Уникредит Булбанк» АД; 5/ образуването му , проучване на имущественото състояние на длъжника , налагането на запор по негови сметки в «У. Б.» АД и в«ОББ» АД, чийто краен резултат е превод и събиране на дължимата сума по изпълнителния лист- 1300 лева , заедно със сумата на разноските по изпълнението.
Субективното процесуално преобразуващо право по чл. 78, ал.5 от ГПК/ възражение за прекомерност/ на едната страна да иска присъждане на по-нисък размер на разноските/ намаляването им/ на другата страна в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение, възниква, когато оценъчно погледнато то е в такъв по начало висок/ за стандарта на живот/ размер , чието договаряне и заплащане въобще не е оправдан, защото делото не разкрива някаква особена правна и фактическа сложност, съответна на конкретната за случая стойност на адвокатската услуга/ прекомерност/ или пък не са осъществени действия, покриващи обема и/или съдържанието й , и заедно с това размерът му да надвишава минимално определения съобразно чл.36 от ЗА / Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/.
Елемент на изпълнение, съвпадащо с предмета на договора за правна защита е действието на подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство/ чл.34, вр. с чл.128, т.1 ГПК, предхождано от действието по изготвянето й , изразено в полагане на умствен труд.
Този обем на изпълнение покрива хипотезата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като конкретния минимален такъв възлиза на 200 лева. Тук обаче няма същинско процесуално представителство, изразено в някакви действия на самия адвокат по вече образуваното изпълнително дело от името на длъжника / подаването на молбата е функция и на представителната власт , но тя не попада в понятийния израз, употребен в текста на чл.10, т.2 от Наредба№ 1/2004 г. : „ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело….“/ или в тесен смисъл- на такива с цел принудително удовлетворяване на паричното изпълняемо вземане.
Посочването в молбата на банка, в която да се установят сметки на името на длъжника и да се наложи запор върху евентуални наличности по тях, по начало е елемент от необходимото й съдържание като признак за редовност- чл.426, ал.2 ГПК. Затова и няма изпълнение на договора за правна защита и съдействие по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. и уредения с тази норма минимален размер – ½ от съответните възнаграждения , посочени в чл.7, ал.2 , не следва да се съобразява при преценката с колко да бъде намалено уговореното и платено адвокатско възнаграждение, което освен това не е изрично отнесено към „деление“ на услугите в двете нормативни хипотези поотделно.
Поради обстоятелствата, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и фактическа сложност , дължимата сума е малка и е събрана в резултат на наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ОББ“ АД , без никакво съдействие и участие на пълномощника на взискателя , който е възложил пълна власт на съдебния изпълнител да осъществява принудителното изпълнение по свой почин по реда на чл.18 ЗЧСИ , разликата между минималния нормативно установен размер на правната услуга по чл.10, т.1 и целия размер на адвокатското възнаграждение е значителна / 800 лева / , т.е. попада далеч извън разумните граници на представите за липса на прекомерност, отказът да бъде намалено търпи оценка за незаконосъобразност и отмяна. Съдът го намалява до размер на 300 лева, която сума напълно реалистично и обичайно „оценява“ обема и вида на свършената до момента адвокатска работа.
В това съдебно производство разноски взаимно страните не си дължат , тъй-като негов предмет винаги е дали дадено действие на съдебния изпълнител, което законът допуска да се обжалва е съответно на повелителните правила на процесуалния закон, без оглед какво е поведението на страните в тази предходна и съпътстваща връзка.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановен на 03.04.2020 г. по изпълнително дело № 132/2020 г. на ЧСИ, рег. № 809, с район на действие ВТОС, отказ на помощник- частен съдебен изпълнител Д. Ж. да намали поради прекомерност вмененото в тежест на Г. Р. Х. в качеството му на длъжник по изпълнението, адвокатско възнаграждение за пълномощника на взискателя «И. к. З.» ЕАД-Г.О. в размер на сумата 1000 лева.
НАМАЛЯВА по реда на чл. 78, ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение до размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________