Протоколно определение № 5645 от 11.11.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 5645 гр. София, 11.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Анита Г. Г. и прокурора Г. Люб. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Иво Юр. Хинов Частно наказателно дело № 20251100206806 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява прокурор Г. М..

Явява се инспектор Г., упълномощен със Заповед на Началника на Затвора, гр. София, да го представлява в съдебни производства.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Ю. С. С. – редовно призован, доведен от Затвора – гр. София, се явява.

Явява се адвокат М.Й. – САК, упълномощен защитник.

СЪДЪТ

ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Й., с която представя писмени доказателства.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Инспектор Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ.

Ю. С. С. – ЕГН: **********.

Самоличността снета по служебна бележка и досие на осъдения.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на лишения от свобода правата, които има в наказателния процес, включително правото му на отвод по чл. 274 от НПК и правото му по чл. 275 от НПК.

ОСЪДЕНИЯТ С.: Разбрах правата, които имам. Отводи няма да правя.

Нямам искания.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания преди даване на ход на съдебното следствие по реда на чл.274-275 от НПК.

Предвид изявленията на страните и липсата на искания по реда на чл.274 и чл.275 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА се искането на осъденото лице Ю. С. за

„Условно предсрочно освобождаване“.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

Инспектор Г.: Нямам доказателствени искания. Представям справка за изтърпяното наказание на осъденото лице.

АДВ. Й.: Поддържам молбата за приемане. Няма да сочим други доказателствени искания. което

СЪДЪТ приема, че делото е изяснено от фактическа страна, поради ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали съдържащи се в затворническото досие на осъденото лице, както и днес представените писмените доказателства, представени от адв. Й., както и тези, представени с молбата за условно предсрочно освобождаване.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

2

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. Й.: Моля, да приемете като доказани доводите от молбата на осъдения Ю. С., както и от становището на Началника на Затвора. Считам, молбата и становището са обстойни и изчерпателни. Заедно с доказателствата водят до един категоричен извод, че условията на чл. 70 от НК за „Условно предсрочно освобождаване“ са изпълнени. Искам само да добавя, че считам „Условно предсрочно освобождаване“ не за гражданска свобода в пълния смисъл на понятието, а това е продължаване на процеса на осъдения при едни други условия с налагане на пробационни мерки и установяване на изпитателен срок в размер на срока на неизтърпяната част от наказанието.

Като такова „Условно предсрочно освобождаване“ е прието и в постановление № 7 от 1975 година на пленума на Върховния съд на Република България, а именно като: „Начин да се осигури по-нататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитанието на осъдения“. Тъй като в конкретния случай в Затвора от сега за напред, няма какво повече да се направи относно този процес на превъзпитание на осъдения С., след като цялата администрация на Затвора счита, че няма какви мерки повече да приложи относно него, тъй като плана на присъдата е изпълнен. Това го казвам имайки предвид големия срок на остатъка на наказанието му, който не е типичен за повечето случаи, но е логичен, тъй като и наложеното наказание е много голямо в размер на 25 години и съответно срокът на фактическо изпълнение на наказанието в ареста, затвора и затворническото общежитие на Ю. С. също е много голям. Тук искам да цитирам и становище на институции на Европейския Съюз относно подобни случаи и конкретно препоръка рег./2003/22 от 1976 година на комитета на министрите към Съвета на Европа, която е приета съответно и от България без условия с присъединяването ни към Европейския Съюз, в която се казва: „ Критериите за „Условно предсрочно освобождаване“ следва да се приемат по начин, който позволява „Условно предсрочно освобождаване“ на всички лишени от свобода, които отговарят на минимално ниво гаранции, за да придобият статут на граждани спазващи закона, като чрез института „Условно предсрочно освобождаване“ пряко се влияе върху включването на хора като пълноценни е обществото, превръщайки лишения от свобода изпълнил определените критерии в гражданин със статут на спазващ закон“.

Сравнявайки практиката на наднационалните институции на Европа с критериите прилагани в България относно „Условно предсрочно освобождаване“ се вижда, че има някой различия, тъй като в България се приема често, че минималното ниво критерий за поправяне не осъдения не са достатъчни, а е необходимо: „Поведение надхвърлящо обичайно доброто“. В случая от приложените заключения и становищата на Началника на Затвора, на социалния инспектор, на психолога и на останалите имащи отношение служители от администрацията, може да се направи извода, че даже това максимално изискуемо ниво на условието е изпълнено от обвиняемия С..

3

Считам, че към случая е относима и концепцията за правата на човека, понеже се касае за дългогодишна присъда на осъден с тежко дългогодишно заболяване – диабет тип I и с инвалидност, описани в приложените доказателства и становища на ТЕЛК през годините, с придружаващи други заболявания, като тези заболявания са констатирани много преди налагането на наказанието от 25 години. Така че, в конкретния случай фактическото изтърпяване на 25 години в Затвора с тези заболявания и при това ниво на здравеопазване или по скоро на липса на условия за да може здравеопазване в Затвора да се проведе е равносилно на доживотна присъда според мен. Колкото и да се различават критериите и становищата на наднационалните институции на Европейския Съюз и на националните такива на България относно права на човека, свободите, налагането на наказания. Напълно съгласна съм, че през годините правата на човека са се превърнали във върховен и безусловен императив, дори и в свръх право, като концепцията за правата на човека днес за нас съвременните хора е толкова значима и важна, че може да се сравни дори и с важността на религията за Средновековието. Те са и юридическия език, на който протича юридическото общуване между националните ни юрисдикции и над националните, Европейски съд по правата на човека и Съда на Европейския Съюз. Като считам за резултат от това общуване и промените в българското пенитенциарно право през 2017 година, когато след поредица дебати бяха възприети повечето принципи на пенитенциарната политика на Европейския Съюз, включително и текста на чл. 439а от НПК, който определя рамките на доказване, като считам, че изискуемите от този текст доказателства за установяване наличие на условията на чл. 70 от НК и за продължаване на наказанието на Ю. С. при условията на „Условно предсрочно освобождаване“ са налични в конкретния случай, безусловни и всестранни. В националното ни право е изключително важно определящ вътрешното убеждение на Съда затова се обръщам към Вас уважаеми г-н Председател с молба, да потвърдите и постановите, че осъденият Ю. С., може да бъде освободен условно предсрочно с изпитателен срок, срокът на остатъка на наказанието му и с налагане на необходимите пробационни мерки и така той да стане отново гражданин спазващ закона, което е огромното му желание, за което аз като негов защитник, лично ангажирана в случая Ви моля.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, моля да oставите без уважение молбата на осъдения Ю. С. С. за неоснователна, предвид следните съображения:

Безспорно е налице първата визирана в закона предпоставка за „Условно предсрочно освобождаване“, a именно да е изтърпяна повече от половината от наложеното наказание. В настоящия случай тази предпоставка е налице, тъй като видно от наложена 25 годишна присъда за деяние по чл. 116 и чл. 211 от НК фактически той е изтърпял общо 16 години и 8 месеца и е налице 4 значителен остатък от 8 години и 4 месеца.

След запознаване внимателно с приложения по делото доклада намирам, че по т. 8 касаеща оценката на ръководството досежно отношение към правонарушението за лишения от свобода е отбелязано следното: „Частично приемане на отговорността в посока неосъзнаване в пълнота на вредата“.

Следващата оценка, която е също не е задоволителна, досежно уменията за мислене на лицето е отбелязано: „В определена степен не осъзнава последствията от извършеното“. Фактически това са едни дефицити спрямо личностното поведение на лицето, които частично са преодолени. А след запознаване с препланирания план присъдата от 27 май тази година е посочена и една дефицитна зона към настоящия момент, която е актуална.

Това е отношението към правонарушението и за нея е заложено продължителност на работа една година със съответния инспектор социална дейност и възпитателна работа. Въпреки показаните положителни резултати от корекционната дейност, считам, че същият още не е дал безспорни категорични доказателства за своето поправяне, предвид изключително високата степен на обществена опасност за престъпленията, за които е осъден.

Инспектор Г.: Уважаеми г-н Председател, Началника на Затвора счита молбата на Ю. С. за основателна и счита, че следва същата да бъде уважена.

Ю. С. С. изтърпява доста дълга присъда. Към настоящия момент е формиран размер от 16 години и 8 месеца, във всичкото време на престоя си в Затвор – София не е спирал да работи, изчерпателно са изброени всички работни позиции на които той е бил назначаван. Няма никакви забележки по отношение на трудовата му дейност, дори и при положението на изцяло осъществената пенитенциарна система още през 2022 година с достигнатия от него лек режим, той продължава и към настоящия момент да работи на територията на Кремиковци - общежитието. Действително тук са налице около 30 награди за всичкото време на престоя, едно наказание имаме, то няма как да бъде избегнато, съдържа се в кориците на делото, но прави впечатление, че е едно и е от 2018 година, един доста дълъг период, в който в последствие Ю. е завършил курс - умение мислене, също курс – насърчаване на толерантността, има известни все още недокрай завършени, попълнени в дефицитните зони текстове, но цялостно изграденото и на база на този остатък, който е посочен действително към настоящия момент, становището на Началника е определено, категорично положително и за администрацията на Затвора Ю. С. е дал категорични доказателства, че линията му на поведение и старанието му е изцяло в положителна насока. Тоест, той дава максималното от възможностите си. Не на последно място е посочено от инспектора, че е с добри ресурси за ресоциализация, съхранени семейни връзки, наличие на трудов опит, изградени навици, висше образование. Всичко това пак отново предвид остатъка 8 години към настоящия момент, моля в случай, че прецените и уважите неговата молба да наложите пробационни мерки в 5 максимален срок, отново с цел плавна ресоциализация в обществото и гарантиран контрол и надзор.

АДВ. Й. /реплика/: Цитирахме тук от страна на Прокуратурата определени извадки от докладите за Ю. С., но виждам тук имаме по делото един доклад, който е актуалният от 09.10.2025 година. Искам да посоча, че той е с изключително нисък риск към момента - 16 точки и че тук умения на мислене последно от 3 точки на 2 са променени и е изписано, че лишеният от свобода създава достатъчни по своя обем алтернативни решения и прогнозата за личността му е, че „Условно предсрочно освобождаване“ така е правна възможност предоставена от закона надхвърляща обичайно доброто преизпълнение на наказанието лишаване от свобода, което аз смятам, че е в случая при Ю. С.. При него има обичайно добро и над доброто дори изпълнение по време на неговото наказание „Лишаване от свобода“.