Решение № 351 от 23.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов при участието на секретаря Анжела Д. Богданова като разгледа докладваното от Марио Първанов Касационно гражданско дело № 20248002100994 по опИ. за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД, [населено място], в качеството му на трето лице помагач на ответника по исковете, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г. Р., срещу решение № 310 от 13.11.2023 г. по в.гр.д. № 430/2023 г. на Окръжен съд – Добрич, с което след частична отмяна на решение № 89 от 14.12.2022 г. по гр.д. № 66/2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 51/17.05.2023 г., на Районен съд – Тервел, са уважени предявените от С. А. О., М. М. М. и С. М. О. срещу „Екофрукт“ ЕООД искове с правно основание чл. 200 КТ за сумата от по 49 910 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях вследствие на трудова злополука от 24.07.2018 г., от която е настъпила смъртта на М. О. О. – съпруг на първата ищца и баща на останалите двама, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното изплащане.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на обжалваното решение – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него при постановяването на обжалваното решение съдът не е преценил правилно всички доказателства и доводи на страните, което е довело до неправилно определяне размера на обезщетенията и процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Счита, че същият при изпълнението на задълженията си е проявил груба небрежност, обосноваваща по-големият му принос към настъпването на злополуката.За първи път в касационната жалба се прави и възражение за погасяване по давност на вземането за лихва.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от „Екофрукт“ ЕООД, със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат П. А., с който се поддържа, че подадената жалба е допустима и основателна.

Ответниците по касационната жалба С. А. О., М. М. М. и С. М. О., и тримата със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат К. Д., оспорват жалбата като неоснователна и поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Направено е искане за присъждане 1 на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетения за вредите, които ищците са претърпели в резултат на трудова злополука, настъпила на 24.07.2018 г., довела до смъртта на М. О. О. – съпруг и баща на ищците, видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 086/13.08.2018 г. на [община].

Установено е, че починалият и ответното дружество „Екофрукт“ ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „сортировач“. С разпореждане №[ЕИК]/13.11.2018 г. на НОИ, обжалвано от работодателя и влязло в сила на 31.03.2021 г., станалата на 24.07.2018 г. злополука е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КТ. От съвпадащите твърдения на страните, преписката по вх. № 5101-24-56/19.09.2018 г. на ТП - Д. на НОИ и гласните доказателства, съдът е установил механизма на настъпилия инцидент: на посочената дата, докато работникът сортирал бали с люцерна и изпълнявал конкретно възложената му задача да реже и освобождава наредените бали /една до друга на ширина и на четири реда една върху друга, на височина/, всяка от които била с размери 2.20м/1.20м/0.70м и тегло към 200 кг., бил затиснат под паднала от най-горния ред бала, тъй като при освобождаването балите се срутили. От комплексната медицинска експертиза е установено, че в резултат на затискането работникът получил множество травми - счупване на ребра в лява и дясна гръдна половина, двустранна контузия на белите дробове, усложнена със следконтузна катаралногнойна пневмония, счупване – изкълчване на единадесети, дванадесети гръден и първи поясен прешлен, като въпреки предприетите хирургични интервенции починал в болничното заведение.

Съобразно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят дължи обезщетяване на вредите от трудовата злополука, причинила смъртта на работника. В съответствие с чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 КТ правото на обезщетение за вреди от трудова злополука се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който това право е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Въззивният съд е приел, че до влизането в силата на разпореждането на НОИ, с което злополуката е призната за трудова, за ищците е била налице пречка да упражняват правото си, доколкото установяването на трудовата злополука, основание за претендиране на обезщетение, е възможно само по административен ред. Денят на влизане в сила на административния акт за установяване на трудовата злополука, е денят, в който най-рано правото, предмет на иска по чл. 200 КТ, може да бъде упражнено и от този ден започва да тече тригодишният погасителен давностен срок. Направил е извод, че в конкретния случай давността е започнала да тече на 31.03.2021 г., поради което не е била изтекла до датата на предявяване на исковете – 08.03.2022 г.

Съдът е определил, че спорът между страните е за неимуществени вреди, емоционални и психически болки и страдания, които тримата ищци търпят от загубата на починалия вследствие злополуката техен съпруг и баща. От гласните доказателства е установено, че смъртта на техния съпруг и баща е предизвикала у ищците сериозни емоционални и психически страдания. Били сплотено семейство, обичали се, подкрепяли се и изпитвали чувство на уважение и взаимна привързаност. Съдът е посочил, че дъщерята, макар да не живеела в едно домакинство с родителите си, имала особено силна връзка с баща си, а синът имал сериозни здравословни проблеми, във връзка с което бащата е бил опора и помощ. От психиатричната експертиза е установено, че при смъртта на техния съпруг и баща всеки от тримата ищци развил остра стресова реакция, която след отзвучаването си в рамките на няколко дни е преминала в смесена тревожно-депресивна реакция.

Заключението на вещото лице е, че дори към момента ищците не са се справили напълно с мъката си и продължават да търпят негативните последици от загубата на психическо ниво. При определянето на справедливия размер обезщетение съдът е взел предвид, че починалият е бил в активна възраст, без здравословни проблеми, а смъртта му е настъпила по неочакван и нелеп начин.

Направен е извод, че справедливото съобразно чл. 52 ЗЗД обезщетение за преживяваните от всеки един от ищците емоционални и психически болки и страдания е в размер на 100 000 лева за всеки един от тях. Аргументирал се е, че това е справедливият размер на обезщетението с оглед възрастта на починалия им близък, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, топлите и подкрепящи житейски отношения помежду им, съотнесено към икономическата ситуация в страната и осъществилите се в годините от пораждане на вредите инфлационни процеси, а така също с общественото разбиране и актуалната съдебна практика за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от смърт на съпруг и родител. Съдът е приел, 2 че от така определения размер на обезщетението следва да бъдат приспадната получената от ищците парична сума при смърт на осигурено лице в размер на 180 лв. за всеки от тях.

На следващо място в обжалваното решение е разгледано възражението за съпричиняване. Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е проявил груба небрежност, допринесла за трудовата злополука. Съдът е приел, че работникът при изпълнението на възложената му задача е проявил такава, тъй като е логично, че като реже сезала на най-ниско подредените бали, тези върху тях ще се срутят, но дори сам да не се е досетил, то е му е обърнато внимание първо при поставяне на задачата от агронома, а после и от другите двама работници. Посочил е, че това поведение на работника е пример за липса на елементарно внимание, за пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, като съставлява проява на груба небрежност, с която той е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, поради което са налице условията за намаляване отговорността на работодателя. При преценката на степента на съпричиняване съдът е отхвърлил твърдението на работодателя, че злополуката е изключително и преимуществено резултат на грубата небрежност на работника.

Посочил е, че работодателят не е приложил всички възможни мерки за безопасно сортиране на люцерната – напр. машина да свали на земята подредените на горните редове бали, вместо срязването на сезала да се извършва от работника на приблизително три метра височина и от там люцерната от съответната бала поетапно ръчно да се сваля на земята. При съпоставяне действията и бездействията на работодателя и на работника, съдът е приел, че двамата в еднаква степен са допринесли за настъпването на трудовата злополука и отговорността на ответника за обезщетяване на настъпилите от нея вреди следва да се намали на 50 %.

С определение № 174 от 17.01.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 310 от 13.11.2023 г. по в.гр.д. № 430/2023 г. на Окръжен съд – Добрич на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса за обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на степента на съпричиняване на трудовата злополука от работника.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването . Грубата небрежност се определя като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Преценката за намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на пострадалия. Допустимо е, ако след извършването на преценката на всички факти и обстоятелства по делото от значение за определяне на съпричиняването, се достигне до извод, че приносът на увреденото лице в общия вредоносен резултат е по-голям, обезщетението да бъде намалено с повече от половината. Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна, поради следните съображения:

Въззивният съд правилно е приел, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща, настъпила при трудовата злополука, и съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД е определил справедливо обезщетение в размер на сумата 100 000 лв. за всеки един от тях, съответстващо на характера и степента на търпените болки и страдания, като от него е приспаднал получената от всеки от тях еднократна помощ при смърт на осигурено лице в размер на 180 лв.

Възражението за погасяване по давност на вземането за лихва е преклудирано с изтичането на срока по чл.131, ал.1 ГПК и не може да бъде разгледано в касационното производство.