Определение № 978 от 06.08.2019, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

Номер 978 Година, 2019

Град Бургас

Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............

На шести август ………………….……...........…..…

Година две хиляди и деветнадесета в закрито заседание в следния състав:

Председател: Радостина Калиманова

Членове: …………………………………..

Съдебни заседатели:

………………………..………..

Секретар

……………………………………………………………………………..………...........

Прокурор

……………………………………………………………………….……………............ като разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова

………………………….......... търговско дело № ……… 502 ....…. по описа за …….…. 2018…………. година.

Производството по делото е образувано по повод исковите претенции на С.К.В.с ЕГН **********, С.К.В.с ЕГН **********, Д.К.В.с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител С.Б.В., И.К.В.с ЕГН **********, Б.К.В.с ЕГН ********** чрез своята майка и законен представител С.Б.В.,*** и Й.К.В.с ЕГН ********** *** чрез процесуалния им пълномощник със съдебен адрес *** против „Застрахователно дружество „Бул инс“ АД със седалище град София и адрес на управление район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С. Станимиров Проданов, ЕИК ********* за осъждане на ответната по делото страна да заплати на всеки един от ищците сумата от по 100000 лева, заявена от всеки от тях като частична от такава в общ размер на по 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на техния брат Васил К.В. при пътнотранспортно произшествие на 24.09.2015 година от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач, ведно със законната лихва върху претендираните размери главница от датата на увреждането - 24.09.2015 година до тяхното окончателно изплащане. Претендират се от ищците и направените от тях съдебно-деловодни разноски.

В подкрепа на отправените искания представят и ангажират доказателства.

Твърди се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.09.2015 година била причинена смъртта на Васил К.В., ЕГН ********** - брат на ищците.

На тази дата Мерсим Бохадим Шакиров управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, с д. к. № А 8068 КВ по пътя Варна - Бургас. В близост до село Старо Оряхово водачът нарушил правилата за движение по пътищата като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, вследствие на което изгубил контрол над управляваното от него МПС, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се по нея ТИР.

При удара била причинена смъртта на пътника в автомобила Васил К.В..

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано д. п. № 3205/2015 година по описа на IV РУ „Полиция” - Варна и пр. пр. № 3488/2015 година по описа на Окръжна прокуратура - Варна. Водачът Шакиров нарушил правилата за движение по пътищата, а имено чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал.

1 от ЗДП, като се движил със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 от ЗДП, като не контролирал непрекъснато управляваното от нея МПС, както и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Изтъква се, че ако били спазени посочените законови разпоредби, то процесното ПТП можело да бъде избегнато. Наказателното производство било прекратено поради смърт на виновния водач на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Смъртта на Васил К.В. била причинена вследствие на получените при ПТП несъвместими с живота тежки увреждания, като вина за това носел водачът на лекия автомобил.

Ищците посрещнали тежко новината за смъртта на своя брат, случилото се ги довело до силен шок, прераснал в емоционална депресия. Васил бил изключително работливо и възпитано момче, което поддържало трайни връзки и топли чувства с братята и сестрите си, с които живеел и често се виждал. Чувствата им били основани на взаимна обич, подкрепа и разбирателство.

С.В. била най-голямата сестра в семейството и била много близка с Васил. Двамата споделяли радостни и тъжни моменти, а тя била рамото, опората на Васил, каквото и да се случи. Не по-леко преживявал трагедията и по-големият брат на Васил - Й.. Двамата израснали заедно, помагали си и посрещали изпитанията, които животът им поднасял. С.К., който също бил по-голям от Васил, бил напълно съкрушен от загубата - шокът бил огромен. Ищецът И.В. също приел изключително тежко смъртта на своя брат, с когото били много близки. Не спирал да плаче за своя трагично загинал брат. Когато разбрал за случилото се с Васил В., по-малкият му брат Д. буквално бил сразен. Васил му помагал както материално, така и морално. Към момента на настъпването на катастрофата най-малкият брат на Васил - ищецът Б.К.В. бил едва 10- годишен. Огромен бил стреса, на който детето било подложено. Освен, че за първи път се сблъскал със смъртта на близък и много обичан човек, пред неговите очи буквално рухнали и другите му братя и сестри - възрастни хора, които не можели да приемат станалото.

Връзката между починалия и ищците се крепяла на взаимно разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им. Внезапната смърт на Васил причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и щели да продължават, тъй като загубата на най-близкия човек била непрежалима. Вследствие настъпилата смърт на брат си, молителите развили остра стресова реакция и душевно разстройство.

Автомобилът марка „Фолксваген”, с д. к. № А

8068 КВ, при управлението на който виновно било причинено произшествието, имал сключена застраховка „гражданска отговорност” в „ЗД Бул Инс” АД, полица № 02115000922963, валидна от 30.03.2015 година до 15.10.2016 година, което ангажирало отговорността на „ЗД Бул Инс” АД за обезщетяване на причинените вследствие на същото имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените против него искови претенции. Със същия те са оспорени по основание и размер.

На първо място оспорва изобщо да е причинен деликт от Мерсим Мохадим

Шакиров като водач на л. а. „Фолксваген Голф” с рег. № А 8068 КВ, застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗД „Бул Инс” АД. Произшествието се дължало изцяло на неправомерното и виновно поведение от страна на Митко Кирчев Козарев, ЕГН **********, като водач на т. а. „Форд Транзит” с рег. № А 0298 КА, застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите”, в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД.

При условията на евентуалност се твърди, че процесното ПТП било реализирано в условията на съизвършителство с вина за същото от страна на водача на Мерсим Мохадим Шакиров като водач на л. а. „Фолксваген голф” с рег. № А 8068 КВ и Митко Кирчев Козарев, ЕГН ********** като водач на т. а. „Форд Транзит”, с рег. № А 0298 КА, със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД. Посочва се, че в различните документи от досъдебното производство името на водача на т. а. „Форд Транзит”, с рег. № А 0298 КА, било посочено като Митко Кирчев Козарев и като Митко Козарев Кирчев, за това било посочено и ЕГН.

Оспорва на следващо място ищците въобще да са претърпели реална вреда. Същите не били от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по смисъла на ТР № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 2/81 година. Към датата на процесното произшествие не следвало да се прилага посоченото ново тълкувателно решение, тъй като вредите били настъпили преди датата на постановяването му. Освен това се оспорва наличието на „особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на същото.

На последно място се твърди, че претенциите били прекалено завишени по размер, което не отговаряло на критериите установени в ППВ № 4/68 година, чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС. Установените от последната критерии сочели на това, че обезщетенията на ищците в случая следвало да бъдат в много по-ниски от средните стойности на обезщетенията за подобни вреди към датата на произшествието.

В срока предоставен за депозиране на допълнителна искова молба, ищците са подали такава, с която са допълнили и пояснили исковата си молба и са изразили становище и по депозирания от ответника отговор на исковата молба. На първо място е оспорено възражението, че не бил причинен деликт от водача на л. а. „Фолксваген Голф” с д.к. № А 8068 КВ Мерсим Бохадим Шакиров както и това, че произшествието се дължало изцяло на неправомерното и виновно поведение на водача на т. а. „Форд” Митко Кирчев Козарев. Оспорено е също така изцяло от фактическа и правна страна възражението за реализиране на процесното ПТП в условията на съизвършителство от страна на водача на л. а. „Фолксваген Голф” д.к. № А 8068 КВ и водача на т. а. „Форд” с д. к. № А 0298 КА.

Видно било от представеното с исковата молба постановление за прекратяване на наказателното производство по пр. пр.

№3488/15 година по описа на Окръжна прокуратура-Варна, че вина за настъпване на ПТП имал единствено починалият водач на л. а. „Фолксваген голф” и липсвали доказателства за виновно поведение на друг участник в движението, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Оспорено е на следващо място възражението за липса на претърпени от ищците реални вреди, а също и това, че те не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Оспорва се възражението на ответника, че ищците не са претърпели неимуществени вреди в твърдения обем и това за прекомерност на претендираното обезщетение. Същото било съобразено със съдебната практика по сходни случаи за близък период от време.

На ответното дружество е бил изпратен препис от допълнителната искова молба с указания за възможността да изрази становище в предоставения му за това срок, от която същото не се е възползвало.

При съобразяване на изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.

Правното основание на предявените и поддържани искови претенции е чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Спорът, по който е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия съд.

Към исковата молба са представени от ищците писмени доказателства, които като допустими и относими към правния спор следва да бъдат приети като такива по делото. Не следва да бъде приемана като доказателство единствено изготвената в рамките на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза за аутопсия предвид обстоятелството, че същата не е допустимо доказателствено средство в настоящия процес.

Направеното от тази страна по делото искане за ангажиране на гласни доказателства съдът намира за основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено, като в тази връзка на същата бъдат допуснати при режим на довеждане четирима свидетели за установяване на посочените от тях в същата фактически обстоятелства. В тази насока следва да се посочи, че броят на свидетелите следва да бъде редуциран до посочения от съда с оглед твърденията на ищците за наличните между тях родствени връзки и в този смисъл и следва да се приеме, че могат да бъдат разпитани такива лица, които имат съответните впечатления за всички членове на семейството.

Също основателно съдът намира искането на ищците да бъде допусната съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от тях в исковата им молба въпроси. На експерта следва да бъдат поставени и въпросите на ответната страна, съобразно тяхната формулировка в отговора на исковата молба. Следва да бъде допусната и поисканата от ищцовата страна съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от нея в исковата и молба въпроси. Искането за допускане на съдебно-психиатрична експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси е свързано с установяване на факта как смъртта на Васил В. се е отразила на душевното състояние на ищците. От една страна за установяване на този факт са допуснати гласни доказателства. От друга страна въпросите практическия касаят период от време твърде отдалечен от настоящия момент, към който фактически ще работи вещото лице, като освен това единствен източник на данни в тази насока ще са изявленията на самата страна по делото, поради което и това искане като неоснователно следва да бъде отхвърлено.