Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 21.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 85/2025
Вид
Решение № 146
Подписан
21.05.2025
В сила
21.05.2025
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. С.З., 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Въззивно търговско дело № 20255501000085 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “И.К.С.Г.“ ООД против Решение № 1088/18.12.2024г., постановено по гр.д. № 2522/2024г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен иска да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на ищеца „И.К.С.Г.“ ООД нотариалните сделки между „И.С.З.“ ЕООД и „Т.Л.“ ЕООД, обективирани в следните нотариални актове:

1. Нотариален акт № 194, том I, рег.№ 2982, дело № 182 от 04.05.2023г. на Нотариус PC К. с който бил продаден Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град К., община К., област С.З., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, с площ по кадастрална скица: 693 квадратни метра, предишен идентификатор: *** и ***, номер по предходен план: квартал 708, парцел XI, при съседи: поземлен имот с идентификатор №***; поземлен имот с идентификатор №***; поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор №***;

2. Нотариален акт № 195, том I, рег.№ 2983, дело № 183 от 04.05.2023г. на 1

Нотариус PC К. с който бил продаден Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град К., община К., област С.З., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, с площ по кадастрална скица: 718 квадратни метра, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал 705, парцел XIV , при съседи: поземлен имот с идентификатор №***; поземлен имот с идентификатор №***; поземлен имот с идентификатор №***; поземлен имот с идентификатор №*** и поземлен имот с идентификатор №***;

3. Нотариален акт № 196, том I, рег.№ 2985, дело № 184 от 04.05.2023г. на Нотариус PC К. с който бил продаден Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-88 от 26.11.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: град К., община К., област С.З., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, с площ по кадастрална скица: 401 квадратни метра, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: квартал 708, парцел V, при съседи: поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № ***; поземлен имот с идентификатор № *** и поземлен имот с идентификатор № ***, като неоснователен.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на решението и за основателност на предявения първоинстанционен иск. Моли за отмяна на решението и да се обяви за относително недействителни по отношение на ищеца извършените нотариални сделки. Няма искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Отговори са постъпили от „Т. Л.“ ЕООД и от „И.“ ЕООД - С.З.. Оспорват се твърденията във въззивната жалба. Взема се становище по направените в нея оплаквания с искане да бъде потвърдено постановеното първоинстанционото решение. Нямат искания за събиране на доказателства.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 135, ал.

3 от ЗЗД – за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца „И.К.С.Г.“ ООД нотариалните сделки между „И.С.З.“ ЕООД и „Т.Л.“ ЕООД, обективирани в Нотариален акт № 194, том I, рег.№ 2982, дело № 182 от 04.05.2023г. на нотариус РС К., Нотариален акт № 195, том I, рег.№ 2983, дело № 183 от 04.05.2023г. на Нотариус PC К. и Нотариален акт № 196, том I, рег.№ 2985, дело № 184 от 04.05.2023г. на Нотариус PC К..

Фактическият състав на разпоредбата изисква кумулативното наличие на следните елементи: 1. Ищецът да е кредитор на длъжника; 2. Вземането му да е възникнало след атакуваната с иска сделка; 3. Да е налице увреждане за кредитора (обективно условие); 4. Действието да е предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Безспорно установено е качеството на кредитор на “И.К.С.Г.“ ООД по отношение на „И.“ ЕООД по силата на Решение № 52/19.01.2024г., постановено по гр.д. № 3293/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „И.С.З.“ ЕООД е осъдено да заплати на „И.К.С.Г.“ ООД сума в размер на 13 437,90 лв., неоснователно му платена на 19.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.08.2023 г. до окончателното и изплащане.

Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист №107/01.02.2024 г. по гр.д. № 3293/2023г. по описа на Районен съд – С.З..

Образувано е изп.д. №80/2024 г. по описа на ЧСИ К.А., по което вземането не е удовлетворено.

Доколкото задължението за връщане на дадено при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, следва да се приеме, че в този момент, т.е. от 19.07.2023 г. “И.К.С.Г.“ ООД е придобил качеството на личен кредитор на длъжника. Атакуваните нотариални сделки, за които се твърди, че увреждат кредитора са сключени на 04.05.2023 г., следователно в случая приложение намира хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД и на доказване подлежи факта, че увреждащата сделка е сключена с предназначение кредиторът да бъде увреден.

Съдебната практика е константна, че знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си.

Знанието на съдоговорителя на длъжника за увреждане на кредитора се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора.

Видно от представеното по делото споразумение от 25.04.2023 г., подписано между „И.К.С.Г.“ ООД и „И.С.З.“ ЕООД, страните уговорили „И.С.З.“ ЕООД да прехвърли на „И.К.С.Г.“ ООД подробно описан недвижим имот, който впоследствие е предмет на прехвърлителната сделка с Нотариален 3 акт № 150, том I, рег.№ 853 от 02.05.2023г. между същите страни. Уговорено е цената да бъде заплатена както следва: 1. „И.К.С.Г.“ ООД ще изплати задължението на „И.С.З.“ ЕООД за местни данъци и такси към Община С.З. в размер на 30 145,44 лева, за да получи удостоверение за данъчна оценка, необходимо за сделката, която сума е предадена в брой на „И.С.З.“ ЕООД на датата на подписване на настоящото споразумение, което служи за разписка за дадената сума.

2. „И.С.З.“ ЕООД ще изплати всички задължения на „И.К.С.Г.“ ООД по образуваните изпълнителни дела след прехвърляне на посочения в чл.1 от настоящото споразумение недвижим имот.

1.3. След приспадане на плащането по т.3.1. и т.3.2. остатъкът ще бъде изплатен от „И.К.С.Г.“ ООД на осем вноски.

В чл. 5 от Споразумение от 25.04.2023 г., „И.С.З.“ ЕООД е заявило, че няма други задължения освен тези посочени в обявление за публична продан по ИД № 639/2022год по описа на ЧСИ К.А. и присъединени към това Изпълнително дело.

В изпълнение на тона споразумение е подписан Нотариален акт № 150, том I, рег.№ 853 от 02.05.2023г., от който е видно, че с цената на прехвърляния с нотариалния акт имот в размер на 1 564 664 лв. ще се заплатят дългове на продавача „И.С.З.“ ЕООД, включително по подробно описани в нотариалния акт изпълнителни дела. Сред тези задължения не фигурира такова на „И.С.З.“ ЕООД към „У.К.Л.“ ЕАД по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 123123/05.01.2017 г. с нотариална заверка на подписите на нотариус Г.В. с рег. № *** на НК и район на действие РС-С.З..

Видно от приложеното ч.гр.д. № 104748/2022 г. по описа на Районен съд – С.З., задълженията на „И.С.З.“ ЕООД към „У.К.Л.“ ЕАД, за които са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 210/30.01.2023 г., са за лизингови вноски с падеж 05.11.2019 г., 05.12.2019 г., 05.01.2020 г. По ч.гр.д. № 104748/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. е приложено и Уведомително писмо от 14.02.2020 г., връчено на счетоводител „И.С.З.“ ЕООД, с което дружеството е поканено да изпълни задълженията си към „У.К.Л.“ ЕАД. На 03.09.2020 г. лизинговият обект е върнат, видно от приемо-предавателен протокол от същата дата, като са останали задълженията предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.

Изпълнителният лист по ч.гр.д. № 104748/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. е издаден на 30.01.2023 г., като въз основа на него на м.03.2023 г. образувано изп. дело № 384/2023 г. по описа на ЧСИ М.Д.. Поканата за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на адреса на длъжника, посочен в ТР. Следователно, като е спрял плащанията по договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 123123/05.01.2017 г., длъжникът е имал и други задължения, освен тези по ИД № 639/2022год по описа на ЧСИ К.А. и присъединени към това Изпълнително дело, които са му били известни към момента на подписване на 4 споразумението от 25.04.2023 г. и нотариален акт № 150, том I, рег.№ 853 от 02.05.2023г.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот с клауза в полза на трето лице № 173, том1, рег. № 1628, дело №149/2023 г., видно от който З.Й. И. /майка на М.А./ и продала на Г.Г.С. /едноличен собственик и представляващ „Т.Л.“ ЕООД / ½ от недвижим имот, като в полза на И.В.И. е учредено право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху продаваната идеална част от прехвърления недвижим имот.

От представените по делото справки от Агенция по вписванията към 22.02.2024 г. се установява, че към момента сключване на сделките с НА № 194, том I, рег.№ 2982, дело № 182 от 04.05.2023г. на нотариус РС К., Нотариален акт № 195, том I, рег.№ 2983, дело № 183 от 04.05.2023г. на Нотариус PC К. и Нотариален акт № 196, том I, рег.№ 2985, дело № 184 от 04.05.2023г. на Нотариус PC К., върху прехвърлените недвижими имоти са били наложени възбрани в полза на „Българо-американска кредитна банка“ АД /заличена на 12.06.2023 г./, ТД на НАП-С.З. /заличена на 09.05.2023 г./ Видно от текста на самите нотариални актове, цената на имотите е заплатена изцяло преди подписване на нотариалните актове, като от представените по делото удостоверения за данъчни оценки се установява, че в Община К., Дирекция „Местни данъци и такси“, към датата на издаването им – 26.06.2024 г. няма отразяване на новия собственик.

Изложеното налага извод, че обсъдените по-горе продажби, включително и процесните, не извършени с инвестиционна цел, което налага извод за наличие на определено субективно отношение у представляващия втория ответник – „Т.Л.“ ЕООД, изразяващо се в знание за увреждащия характер на договорите, които сключва.

В конкретния случай съдът намира, че от събраните в хода на делото косвени доказателства, разгледани в тази поредност и връзки, се налага извод, че представляващите „И.С.З.“ ЕООД и „Т.Л.“ ЕООД лица са знаели към момента на процесните продажби, че първият ответник има множество задължения, включително към „У.К.Л.“ ЕАД, по образувани срещу него изпълнителни дела, както и, че този кредитор е възможно да насочи изпълнението по образуваното от него изпълнително дело именно към вземането на „И.С.З.“ ЕООД от „И.К.С.Г.“ ООД за остатъка от цената на имот, предмет на Нотариален акт № 150, том I, рег.№ 853 от 02.05.2023г от ищеца.